Майкъл Конъли
Мъртво вълнение (6)

6.

Влязоха в „Сейнт Агата“ през главното фоайе и помолиха служителката на рецепцията да повика шефа на охраната. Той работел само денем, отговори жената, но щяла да намери отговорника на нощната смяна. Докато чакаха, чуха хеликоптера да каца на дългата морава пред клиниката и скоро се появи четиричленният отряд за радиационна защита. Всички бяха в защитно облекло, включително каски с предпазители за лицето. Шефът им — на табелката му пишеше Кайл Рийд — носеше ръчен гайгеров брояч.

Накрая, след като се наложи два пъти да подсещат служителката, във фоайето към тях се приближи мъж, когото по всяка вероятност бяха вдигнали от легло в някоя свободна болнична стая. Представи се като Ед Ромо. И не можеше да откъсне очи от защитните екипи на орзовете. Бренър му показа служебната си карта и пое водещата роля. Бош не възрази. Знаеше, че се намират на територия, където федералният агент е по-добре подготвен да ръководи и поддържа темпа на следствието.

— Трябва да идем в радиационната лаборатория и да проверим наличността на съхранявания материал — заяви Бренър. — Ще ни трябват също всички документи или разпечатки за ползването на електронни карти-ключове, показващи кой е вливал и излизал там през последното денонощие.

Ромо не помръдна. Стоеше като прикован, сякаш се мъчеше да проумее онова, което вижда.

— За какво става дума? — успя да попита накрая.

Агентът пристъпи към него и каза заплашително:

— Току-що ти казах за какво става дума. Трябва да влезем в радиационната лаборатория на онкологията. Ако не можеш да ни заведеш там, намери някой, който може. Веднага.

— Първо трябва да се обадя по телефона — отвърна дежурният.

— Добре. Обади се. Давам ти две минути, след което ще се наложи да минем без теб.

През цялото време, докато отправяше заплахата си, Бренър се усмихваше мило.

Ромо извади мобилния си телефон и се отдръпва настрани. Фебереецът го остави да се отдалечи и погледна Бош със сардонична усмивка.

— Миналата година правих проверка на сигурността в тая болница. Лабораторията и хранилището бяха с обикновени ключалки, и толкова. Впоследствие нещата се подобриха. Обаче колкото И да усъвършенстваш капаните, мишките само стават по-хитри.

Хари кимна.

След десет минути Бош, Бренър, Ромо и останалите от ОРЗ слязоха с асансьора в мазето на клиниката. Шефът на охраната вече пътуваше насам, ала Бренър нямаше намерение да го чака. Дежурният отвори вратата на онкологичната лаборатория с карта-ключ.

Вътре нямаше никого. Бренър намери инвентарен списък и дневник на пропуска до входа и почна да ги чете. На бюрото имаше малък видеомонитор, който показваше излъчваната от охранителна камера картина на радиационното хранилище.

— Идвал е — каза федералният агент.

— Кога? — попита Бош.

— Според дневника — в седем.

Рийд посочи монитора и попита Ромо:

— Има ли запис от камерата? Може ли да видим какво е правил Кент, докато е бил вътре?

Дежурният погледна монитора така, сякаш го вижда за пръв път.

— Амиии… не, това е само монитор. Оня, дето седи на пропуска, би трябвало да наблюдава какво се вади от хранилището.

И посочи отсрещния край на лабораторията, където имаше голяма стоманена врата. Трисъставният знак за радиационна опасност беше поставен на равнището на очите, наред с предупредителен надпис:

Бош забеляза, че вратата се отключва с набиране на цифрова комбинация и отделно има слот за магнитна карта.

— Тук пише, че е взел една капсула цезий. — Бренър продължаваше да проучва дневника. — Трябвало е да я пренесе в медицинския център „Бърбанк“. Посочват се съответната процедура и името на пациента, Ханоувър. В хранилището остават трийсет и една единици цезий.

— В такъв случай не ви трябва нищо друго, нали? — попита Ромо.

— Напротив — разочарова го агентът. — Трябва да проверим наличността в хранилището. Което значи да влезем вътре и да отворим сейфа. Каква е комбинацията?

— Не я знам.

— Кой я знае?

— Физиците. Завеждащият лабораторията. Началникът на охраната.

— Къде е началникът на охраната?

— Нали вече ви казах, идва.

— Свържи се с него и го включи на външен говорител.

Бренър посочи телефона на бюрото. Ромо седна, включи телефона на говорител и набра номера по памет. Оттатък вдигнаха моментално.

— Ричард Ромо слуша.

Ед Ромо се прегърби над телефона — видът му издаваше, че се срамува от разкриването на тази явна професионална семейственост.

— Хм, да, тате, обажда се Ед. Човекът от ФБР…

— Господин Ромо? — прекъсна го Бренър. — Аз съм специален агент Джон Бренър от ФБР. Струва ми се, че преди година се срещнахме и разговаряхме по проблемите на сигурността. На какво разстояние сте оттук?

— На двайсет, двайсет и пет минути. Спомням си…

— Много сте далеч, господин Ромо. Трябва незабавно да отворим радиационното хранилище, за да проверим наличността на капсулите.

— Не можете да го отворите без одобрение от болницата. Не ме интересува кой…

— Господин Ромо, имаме основание да смятаме, че съхраняваните в хранилището материали са предадени на хора, които не се вълнуват нито от интересите, нито от сигурността на американския народ. Трябва да отворим хранилището, за да разберем точно какво има вътре и какво липсва. И не можем да чакаме двайсет, двайсет и пет минути. Вижте, аз официално се представих на вашия син и съм довел в лабораторията Отряд за радиационна защита. Налага се да побързаме. Как да отворим хранилището?

Последва кратко мълчание. Накрая Ричард Ромо отстъпи.

— Ед, нали се обаждаш от пропуска на лабораторията?

— Да.

— Добре, отключи бюрото и отвори най-долното ляво чекмедже.

Ед Ромо изтегли стола си назад и огледа бюрото. Най-горното ляво чекмедже беше с ключалка, която очевидно отключваше и останалите две.

— С кой ключ?

— Чакай.

По говорителя се разнесе подрънкване на връзка ключове.

— Опитай четиринайсет-четиринайсет.

Дежурният откачи връзка ключове от колана си и намери онзи с номер 1414. Пъхна го в ключалката и го завъртя. После изтегли най-долното чекмедже.

— Готово.

— Добре, вътре има една папка. Отвори я и намери страницата със списъците с комбинации за хранилището. Променя се ежеседмично.

Ромо извади папката и понечи да я отвори под ъгъл, така че да може да чете само той. Бренър се пресегна над бюрото и грубо я издърпа от ръцете му. Разтвори я на бюрото и запрелиства страниците с процедури за сигурност.

— Къде са? — попита високо и нетърпеливо.

— Би трябвало да са в последния раздел. Ясно са обозначени като комбинации за хранилището. Обаче има една уловка. Използваме комбинацията за миналата седмица. Комбинацията за тая седмица не е актуална.

Бренър намери страницата и прокара показалец по списъка, докато не стигна до комбинацията за предишната седмица.

— Добре, открих я. Ами за сейфа?

— Използвайте пак магнитната карта и друга комбинация — отговори от колата си Ричард Ромо. — Тая я помня наизуст. Тя не се променя. Шест-шест-шест.

— Много оригинално^[1].

Агентът протегна ръка към Ед Ромо.

— Дай магнитната карта.

Дежурният се подчини и Бренър на свой ред я подаде на Рийд.

— Добре, Кайл, започвайте. Комбинацията на вратата е пет-шест-едно-осем-четири, останалото го чу сам.

Рийд се обърна и посочи един от другите в защитни облекла.

— Вътре е доста тясно, ще влезем само ние с Милър.

Отговорникът на отряда и избраният от него спуснаха предпазителите на лицата си, въведоха Комбинацията и отвориха вратата с магнитната карта. Милър носеше гайгеровия брояч. Влязоха в хранилището и го затвориха след себе си.

— Нали знаете, тук постоянно влизат хора и не носят скафандри — рече Ед Ромо.

— Радвам се за тях — отсече Бренър. — Сега положението е малко по-различно, не смяташ ли? Не ни е известно дали нещо в хранилището не е оставено отворено.

— Само казвам — защити се дежурният.

— Тогава ми направи услугата да не казваш нищо, приятел. Остави ни да си свършим работата.

Бош — наблюдаваше монитора — скоро откри недостатък в системата за сигурност. Камерата беше монтирана на тавана, но когато се наведе да набере комбинацията на сейфа, Рийд скри от обектива какво прави. Детективът разбираше, че дори някой наистина да е наблюдавал Кент в 19:00 предишната вечер, той лесно е можел да скрие какво вади от сейфа.

Двамата мъже в защитно облекло останаха в хранилището по-малко от минута. Когато излязоха, вдигнаха предпазителите си и Рийд погледна Бренър и каза:

— Сейфът е празен.

Бренър извади мобифона си. Ала преди да успее да набере номера, отговорникът на ОРЗ се приближи и му подаде страница, откъсната от бележник със спирала.

— Само това намерихме.

Хари надзърна над рамото на Бренър. Бележката беше написана набързо и се разбираше мъчно. Агентът я прочете на глас:

„Наблюдават ме. Ако не го направя, ще убият жена ми. Трийсет и две единици цезий. Бог да ми прости. Нямам избор“.