Майкъл Конъли
Мъртво вълнение (14)

14.

Хеликоптерът описа кръг над сто и двайсет декаровата каучукова плантация и се спусна към площадката с обичайното ускорение, залепващо гърба за облегалката. Хари Кари Бош, Симънс Тъпчото, Тед Фърнес и Гейб Фин ли се претърколиха в калта навън, където ги очакваше капитан Джилет, притиснал каската си с ръка, за да не отхвърчи от вдигнатия от роторите вятър. Хеликоптерът с мъка отлепи плъзгачите си от калта — беше първият сух ден след шест дъждовни — и отлетя към щаба на корпуса, следвайки нишката на един напоителен канал. — Хайде с мен, момчета — нареди Джилет. Бош и Симънс бяха в страната достатъчно отдавна, за да имат прякори — на Хари му го бяха лепнали заради малкия Хари и верния му приятел слона Кари от книжките и комиксите, — но Фърнес и Фин ли бяха зайци и Хари знаеше, че умират от шубе. Това щеше да е първото им спускане и онова, на което ги учеха в „тунелната“ школа в Сан Диего, не можеше да ги подготви за гледките, звуците и миризмите в реална обстановка.

Капитанът ги отведе при масата с картата в командирската палатка и им очерта плана. Огромната система от тунели под Бен Кат трябваше да се превземе като първа стъпка от акцията за овладяване на самото село. Жертвите сред сапьорите и изненадващите удари срещу лагера се умножаваха. Капитанът обясни, че командването на корпуса ежедневно го тормози да побърза. Не спомена дали го тормозят мъртвите и ранените, които постоянно губеше. Тях можеше да замени, ала не и благосклонността на полковника.

Планът изглеждаше елементарен. Капитанът разви върху масата карта, начертана с помощта на селяни, които бяха слизали в тунелите. Посочи четири дупки и инструктира тунелните плъхове да влязат вътре едновременно и да изтласкат партизаните по тунелите към пети отвор, където на повърхността ще ги чакат бойци от Тропическа мълния^[1], за да ги избият. По пътя Бош и неговите другари трябваше да поставят експлозиви и операцията щеше да приключи с взривяването на цялата тунелна система.

Планът изглеждаше елементарен, докато не се спуснаха в мрака и не се оказа, че лабиринтът не съответства на картата, която бяха разучили в палатката. В тунелите влязоха четирима, ала жив излезе само един. Онзи ден Тропическа мълния не успя да убие никого. И точно тогава Бош осъзна, че войната е изгубена — поне за него. И пак тогава разбра, че офицерите често водят битки с врагове, които са в самите тях.

Бош и Ферас се возеха на задната седалка в джипа на Хадли. Шофираше Перес, а самият капитан пътуваше до него и носеше слушалки, за да командва операцията по радиостанцията. Тя беше включена на външен говорител и настроена на секретна честота, каквато не можеше да се открие в публични регистри.

Бяха трети във върволицата черни джипове. На половин пряка от къщата Перес спря и остави другите две коли да продължат според плана.

Хари се наведе напред между облегалките, за да вижда по-добре през стъклото. На външните стъпала от двете страни на всеки от другите джипове имаше по четирима мъже. Колите увеличиха скорост и рязко завиха към къщата на Самир. Едната влезе в отбивката към задния двор на малкото бунгало от началото на XX век, а другата се качи на тротоара и прекоси предната морава. При сблъсъка на гумите на тежката машина с бордюра един от хората не успя да се задържи и се затъркаля по тревата.

Другите скочиха от стъпалата и се втурнаха към входа. Бош предполагаше, че същото се повтаря и отзад. Не беше съгласен с плана, но се възхищаваше на прецизността му. Разнесе се висок пукот — бяха отворили входната врата с помощта на взривно устройство. Почти незабавно го последва втори откъм задния двор.

— Давай — изкомандва капитанът.

Докато Перес насочваше джипа към къщата, по радиостанцията се получаваха съобщения от хората в къщата.

— Вътре сме!

— Отзад сме!

— Предното помещение е чисто! Ние… Автоматични изстрели прекъснаха гласа.

— Стреля се!

— Тук…

— Стреля се!

Бош чу още изстрели, но не по радиостанцията. Вече бяха стигнали достатъчно близо. Перес спря под ъгъл на улицата пред бунгалото. И четирите врати едновременно се отвориха и те изскочиха навън. Радиостанцията кънтеше:

— Отбой! Отбой!

— Един заподозрян е улучен. Трябва ни медицинска помощ за улучен заподозрян. Трябва ни медицинска помощ!

Всичко приключи за по-малко от двайсет секунди.

Хари се втурна през моравата след Хадли и Перес. Ферас тичаше от лявата му страна. Влязоха в къщата с извадени оръжия. На входа ги посрещна един от хората на капитана. Над десния джоб на униформената му риза пишеше „Пек“.

— Чисто е! Чисто е!

Бош отпусна пистолета, но не го прибра в кобура. Огледа се. Намираше се в скромно обзаведен хол. Усети мириса на барут и видя стелещия се син дим.

— Какво е положението? — попита Хадли.

— Един улучен, един заловен — докладва Пек. — Отзад.

Последваха го по къс коридор до стая със сламени рогозки на пода. По гръб на тях лежеше мъж. Рамин Самир. От двете рани в гърдите му бликаше кръв, стичаше се по кремавия му халат и се събираше на локва. Млада жена със също такъв халат; лежеше по очи и хлипаше. Ръцете й бяха оковани с белезници зад гърба.

Бош видя револвер на пода до отвореното чекмедже на малък шкаф. Върху шкафа горяха свещи. Оръжието бе на няма и половин метър от Самир.

— Той се хвърли към оръжието и го простреляхме — докладва Пек.

Детективът погледна Самир. Той беше в безсъзнание, гърдите му се надигаха и спадаха неравномерно.

— Тоя май потъва в небитието — подхвърли Хадли. — Какво открихме?

— Засега радиоактивните материали ги няма — отвърна Пек. — В момента внасяме апаратурата.

— Добре, да идем да проверим колата — нареди капитанът. — И разкарайте жената оттук.

Докато двама от СВС вдигаха плачещата жена и я изнасяха от стаята като боен таран, Хадли излезе от къщата и отиде до крайслера. Бош и Ферас го последваха.

Надникнаха в колата, но не я докоснаха. Хари забеляза, че е отключена, наведе се да надзърне през десните прозорци и каза:

— Ключовете са на таблото.

Извади латексови ръкавици, опъна ги и ги нахлузи на ръцете си.

— Нека първо я проверим с гайгера — спря го Хадли и даде знак на един от хората си, който носеше гайгеров брояч. Мъжът прокара уреда над колата. Над багажника се разнесоха няколко слаби пиукания.

— Тук може би има нещо — рече шефът на СВС.

— Съмнявам се — възрази Бош.

След което отвори предната лява врата и се наведе към таблото.

— Чакай, Бош!

Преди Хадли да успее да довърши, Хари натисна бутона за багажника. Разнесе се пневматично изпукване и капакът се вдигна. Бош се изправи и заобиколи отзад. Багажникът беше празен, но вътре се виждаха същите четири вдлъбнатини като в поршето на Стенли Кент.

— Няма го — каза капитанът. — Сигурно вече са го прехвърлили.

— Да. Много преди да докарат колата тук.

Бош го погледна право в очите.

— Това е ход за отвличане на вниманието. Казах ви го.

Хадли направи крачка към него, за да може да говори, без да го чуват хората му. Ала Пек го прекъсна.

— Господин капитан?

— Какво има?

— Имаме код седем за заподозрения.

— Значи се обади на линейката да не идва и повикай патолозите.

— Слушам. Къщата е чиста. Няма радиоактивни материали, уредите не регистрират нищо.

Хадли погледна Бош, после бързо се обърна към Пек.

— Кажи им пак да претърсят бунгалото. Оня гад се е опитал да стреля. Значи сто на сто е криел нещо. Ако се наложи, разглобете къщата дъска по дъска и тухла по тухла. Особено оная стая — прилича на свърталище на терористи.

— Това е молитвена стая — поясни Хари. — И човекът може да е понечил да стреля, защото се е уплашил до смърт, когато вашите хора разбиха вратите и нахлуха вътре.

Пек не беше помръднал от мястото си. Слушаше Бош.

— Действай! — заповяда му капитанът. — Разглобете тая тъпа къща на парчета! Веществото е било в оловен контейнер. Това, че не регистрирате нищо, не значи, че го няма!

Пек се затича към бунгалото. Хадли се обърна и се вторачи в детектива.

— Трябва да повикаме криминалистите да обработят колата — каза Хари. — А нямам телефон, за да им се обадя.

— Вземи си телефона и ги повикай.

Бош се върна при джипа. През това време вкараха заловената в къщата жена в един от другите джипове, който беше спрял на моравата. Тя продължаваше да плаче и Хари си помисли, че сълзите й няма скоро да изсъхнат. Сега за Самир, по-късно за самата нея.

Двигателят на джипа работеше. Бош го угаси, отвори жабката и извади двата мобифона. Отвори своя и провери дали има връзка с Рейчъл Уолинг. Нямаше. Само че не знаеше дали изобщо е отговорила.

Извърна се от вратата и се озова лице в лице с Хадли. Бяха далече от другите и никой не можеше да ги чуе.

— Ако се опиташ да създаваш проблеми на звеното, Бош, аз ще ти създам проблеми. Ясно ли ти е?

Хари се втренчи в него, после каза:

— Естествено, господин капитан. Радвам се, че мислите за звеното.

— Имам връзки на най-високо равнище, доста над Управлението. Мога да ти докарам сериозни главоболия.

— Мерси за съвета.

Бош понечи да се отдалечи, но ненадейно се закова на място. Понечи да каже нещо, ала се поколеба.

— Какво има? — изсумтя Хадли. — Казвай.

— Просто си спомних за един капитан, под чието командване бях някога. Много отдавна, на едно друго място. Той непрекъснато допускаше грешки, които костваха живота на много хора. Добри хора. Така че накрая се наложи някой да сложи край на това. Неколцина от собствените му хора го взривиха в клозета. Говореше се, че после не успели да отделят частите на тялото му от лайната. Бош си тръгна, ала Хадли подвикна:

— Какво искаш да кажеш? Това заплаха ли е?

— Не, просто история.

— И ти наричаш оня гад вътре „добър човек“, а? Хора като него си хвърляха шапките във въздуха и викаха „ура“, когато самолетите се забиха в небостъргачите.

Хари му отговори през рамо:

— Не знам какъв човек е бил. Знам само, че не е участвал във всичко това и е станал пионка в инсценировка, също като вас. Ако откриете кой ви е насочил към колата, обадете ми се. Това може да ни помогне.

Отиде при Ферас, даде му мобифона и му каза да изчака, за да контролира криминалистичния оглед на крайслера.

— Ти къде отиваш, Хари?

— В центъра.

— Ами брифингът с Бюрото? Бош не си погледна часовника.

— Пропуснали сме го. Обади ми се, ако криминалистите се натъкнат на нещо.

Остави партньора си и тръгна към почивния комплекс, където беше паркирана колата им.

— Къде отиваш, Бош? — извика Хадли. — Не си свършил тук!

Хари му махна с ръка, без да поглежда към него. Просто продължи напред. На половината път до комплекса се размина с първия телевизионен автомобил, бързащ към бунгалото на Самир.