Л. Рон Хабърд
Врагът отвътре (44)

Глава трета

Разхождах се цяла нощ и никой не ме застреля.

В студената утрин се върнах разочарован в спал нята си.

Бележката, която бях оставил, липсваше. Който и да беше получил нареждането на Ломбар да ме убие, трябваше да е доста умел във влизането и излизането от разни места, но това ми беше безразлично.

Изтощен, смъкнах дрехите си и се мушнах в леглото. Може би имаше още надежда. Може би щях да умра, докато спя.

Събудих се в късния следобед. Разочаровах се, като видях, че съм все още жив.

Някак ядосано се обърнах, за да стана. И там, на другата възглавница, на по-малко от петнайсет сантиметра от очите ми, имаше нова бележка!

Вероятно беше извинение за това, че не са ме убили миналата нощ.

Седнах. Без особен интерес я обърнах към себе си. На нея пишеше:

„Дори да е удоволствие за мен да те убия, последователността не е такава. Ако Хелър не бъде спрян, първо ще умре Утанч.“

Обля ме гореща вълна от шока! Вик на протест се бореше да изскочи от стегнатото ми гърло!

Без дори да се загърна с хавлия, се втурнах в градината и залепих ухо на вратата на Утанч.

Тишина!

Може би вече я бяха убили!

Втурнах се към двора.

Мелахат подрязваше някакви цветя. Обърна поглед.

— Убиха ли Утанч? — запитах.

Тя се вторачи в мен. После отново обърна поглед.

— Тя беше добре преди малко, когато й занесох няколко кърпи.

Въздъхнах с облекчение. После си помислих, че е по-добре да взема предпазни мерки. Вдигнах глава и извиках много силно:

— Работя!

Може би това щеше да ги задържи!

Мелахат сякаш се стресна. Но нямаше време за салонна етикеция. Хукнах обратно към стаята. С мъка се вмъкнах в някакви дрехи. Опитвах се да мисля. Беше ми трудно. Каква беше причината за такава внезапна атака?

Те вероятно знаеха нещо, което аз не знаех!

Хелър. Хелър беше намислил нещо!

Изтичах в тайната стая. Включих екрана.

Подпрях се и останах прав, но не можех да виждам добре от такъв ъгъл и седнах.

Само някакви стари части върху маса.

В този момент той вдигна поглед. Беше в офиса си в Емпайър Стейт Билдинг. Там имаше някакви хора. Декорът беше различен.

А-а, стените. Големи стенописи с петролни рафинерии украсяваха стените. Бяха цветни. От тях струеше дим. Широки гледки на високи комини, които обличаха небето в черно.

Не. Не всичко беше рафинерии. На едната стена имаше монтаж. Беше трудно да се види с периферното зрение, но изглежда имаше птици, които се давеха в петролни басейни, цветя, които вехнеха, умиращи дървета.

Я чакай. Това не беше всичко. Когато Хелър обърна глава, видях една друга рисунка. Май беше някаква планета, опустошена от експлозии на водородни бомби.

Той отново обърна глава. Имаше още една! Бе ше нещо като рисунка по въображение. Смътно виждащи се космически кораби бомбардираха някаква планета, която приличаше на Земя. Може би първо образ на някоя корица на списание?

Хората. Струваше ми се, че има доста хора в огромния офис. Спрях записващата лента, за да видя колко и кои бяха те. Хората могат да бъдат опасни.

В дъното, зад плота, имаше барман с бяло сако. Той просто си седеше там и четеше „Ежедневен състезателен бюлетин“.

Някакво момиче седеше на едно от столчетата на бара. Беше облечена в рокля от пайети с много гол гръб. Очите й бяха много тъмни и съблазняващи. Въртеше разсеяно в ръцете си една айс сода. Неговата секретарка?

От дясната страна на Хелър стояха три момичета. Полите им едва покриваха бедрата. На главите си носеха малки капачки за кутии от хапчета, кривнати под определен ъгъл. Бяха обути в ниски боти. Облеклото им — доколкото го имаше — беше цялото в ослепително бяло и подхождаше на мъхестото килимче. Те всички изглежда държаха писалки. Неговите секретарки?

От нерви бях изключил звука. Усилих го. В дъното можеше да се чуе как някакъв много темпераментен оркестър свири музика за настроение. Множество литаври и силен и дрезгав тромпет, който се издигаше над останалите.

Започнах да се отпускам. Страховете ми нямаха достатъчни основания. Никой не би могъл да работи и такава голяма шумотевица. Хелър просто флиртуваше наоколо, както винаги.

Май си играеше с два метални предмета.

Под тях беше разпънато дебело платно. Хелър извърна глава. Изи седеше от лявата му страна.

Лукавият Изи. Беше в костюма си от Армията на спасението, а на коленете държеше очукано куфарче. Очилата му с рогови рамки блещукаха от двете страни на клюнестия му нос.

— Ти ме обърка, г-н Джет — говореше Изи. — Аз просто нямам достатъчно ум за инженер. Знам, че вчера го обясни, но с толкова много неща, които ме притесняват, не можах да го запаметя. Имах главоболие цялата нощ. Не съм много добре със здравето.

Хелър подаде отвертка на едно от трите момичета. Тя я завъртя майсторски с диригентски жест и и пусна в една чантичка.

Хелър даде някакъв таен сигнал. Наблюдавах мнимателно. Нещо като код. Барманът остави „Ежедневния състезателен бюлетин“, взе една висока чаша — кристална? — и сръчно започна да изхвърля съскащ поток в друга, приличаща на първата, напред-назад дъгообразно.

Постави я на сребърен поднос и я поднесе на Изи. Да не би Хелър да държи Изи на наркотици?

Изи я изпи, а върху горната му устна остана бял пенест мустак. Барманът любезно взе кристала.

— Беше ли „Бромо Зелцер“-ът достатъчно силен, сър?

Изи кимна и му благодари.

Междувременно момичето с голия гръб на бара беше изпило содата и си тръгна. Влезе друго момиче, което носеше почти абсолютно нищо в ярко червено. Седна на едно столче. Когато се върна, барманът се захвана да й приготвя сладолед. Друга секретарка?

О-о, никой не би могъл да работи на място като това. Нямаше реална опасност. Инженерната работа е много взискателна и напрегната. Една инженерна лаборатория е празна и от стомана. Един инженер не работи но този начин. Напразно се бях притеснил.

— По-добре ли е главоболието ти? — попита Хелър Изи.

— Боя се, че изчезна — каза Изи.

— Добре — каза Хелър. — Сега ще го обясня отново. Всичко се свежда до това дали едно общество може да се справя със силата или не. Това общество изглежда не може… Сега, обърни внимание. Трябва да можеш да превръщаш материята в енергия. Тогава ще можеш да използваш енергията, за да движиш материята… Политически, финансово и по всякакъв друг начин трябва да знаеш как да се справиш със силата. Ако не знаеш, можеш да взривиш цялото общество… Значи, по някаква налудничава причина обществото тук счита, че животът е по-низш от силата. Това е една побъркана философия, която се казва материализъм или механицизъм. Фалшива е… Ако това общество не се пробуди от тази философия, която е само една примитивна глупост, и не се отърси от нея, то никога няма да съумее да оцелее… Истината е, че точно животът се справя със силата! Само животът дава посока на нещата. Материята не може да управлява материя — тя няма намерения. Животът НЕ е продукт на материята. Той е нейният шеф!… Искаш това общество да отиде в космоса? Започни да се съобразяваш с това, че животът може да се справи със силата. Ако искаш тази култура да оцелее, осъзнай, че животът е този, който се справя със силата… Всеки, който ти казва нещо друго, не само се опитва да те върже за тази планета, а и се опитва на я разруши.

— О, Боже — каза Изи. — Да не искаш да кажеш, че е по-добре да застреляме всички психолози и други материалисти?

— Не казвам да стреляме по някого, но идеята не е много лоша. Те са те вързали за тази планета!

— Аз ненавиждам насилието — каза Изи. — Извини ме, г-н Джет, но каза, че си искал да ме видиш заради превръщането на енергията.

Хелър погледна назад към огромното си бюро и махна с ръка към него.

— Добре, като начало тук има два уреда за превръщане на материя.

На бюрото лежаха два еднакви метални предмета. Имаха много части и сложни извивки. О, това бяха точно онези две машинки за демонстрация в основното училище, които той беше извадил от кутията в Кънектикът — моделите за обучение. Всички бяха там. Включително шините за електрическо разреждане и торбичките за улавяне на газ. Хелър взе една. Трите момичета подканващо махнаха като с диригентски палки с три отвертки и ги подадоха. Той взе една. Другате две прибраха своите обратно в чантите със същия жест.

Той започна да разглобява предмета. Протегна ръка, няколко диригентски завъртания и той получи още инструменти.

Започна да пуска безразборно части пред Изи.

— Имам две — каза Хелър, докато работеше. — Така че мога да разглобя едната.

Изи се взираше в около четирдесет части, разхвърляни пред него. Хелър взе неразглобената машинка.

— Сега погледни тук — той посочи върха й. — Поставяш пръчка чист въглерод отгоре. Машинката го редуцира чрез атомно превръщане. От тази страна излиза кислород, а от другата — водород. Електрическият заряд излиза по тези две жици.

— О, Боже — каза Изи.

Хелър протегна ръка и след диригентско завъртане получи писалка.

— Това е елементарна химия — каза той и започна да пише. — Въглеродът има шест електрона. Кислородът има осем електрона. Водородът има един електрон. Машината просто сменя местата на електроните между атомите. Въглеродът губи идентичността си като такъв. Електроните му се местят нагоре и надолу по периодичната таблица и получаваш кислород и водород. Така получаваш формулата C2H4 + O. — бутна хартията към Изи. — Кислородът и водородът горят, когато се съединят. Схващаш ли?

— Но… но… — обърка се Изи.

— Всъщност — каза Хелър, — количеството налична енергия е по-голямо, що се отнася до електрическия потенциал, а планетата се нуждае от електрически двигатели. Но почти всичко в този момент се задвижва от двигатели с вътрешно горене — колите и всичко останало. Това е глупав двигател. Слагаш в него гориво, за да получиш топлина, а после имаш охлаждаща система, която да отнема и прахосва топлината. Но хората, изглежда, са пристрастени към него, така че ние ще го използваме. Тази машинка произвежда кислород и водород от въглерод, а на тази планета има почти неограничени количества въглерод, така че започваме.

— Какъвто и да е въглерод? — зяпна Изи.

— Разбира се. Петрол, асфалт, стари плевели, парцали. По обем количеството газ — имам предвид газ, а не газолин — което получаваш от твърда материя, е приблизително милиард към едно. В газа има страшно много пространство. Така че можеш да поставиш тук отгоре голямо парче въглерод. Монтираш по един контейнер под налягане от двете страни на машината, за да улавят газа. Поставяш една ръчка, която да контролира количеството въглерод отгоре, слагаш една клапа като акселератор, който да регулира газовия поток към самия двигател и това е всичко.

— Не разбрах — оплака се Изи. — Ще ми трябват и ваши технически чертежи, които показват всяка част.

Хелър въздъхна. Той протегна ръка, направи нещо като знак с пръст. С темпераментен жест едно от момичетата нагласи чертожна дъска. Второто развя като знаме лист хартия за чертане и я закарфичи на дъската. Третото поднесе две писалки с диригентски жест.

Хелър се захвана на работа плавно и бързо. С толкова бързи движения, че ръката му се виждаше замъглена, той започна да рисува идеални технически чертежи, като използваше земни символи.

Развя се още хартия, която беше поставена на дъската, още писалки бяха завъртени и предложени.

Не след дълго пред него имаше петнайсет завършени технически чертежа. Всичките основни и специфични части на съоръжението.

Изи изведнъж сякаш се затрупа с работа. Той попиваше чертежите.

— Мога ли да взема един от тези модели?

Завъртяха се отвертки и гаечни ключове. Частите се уголемяваха и машинката бе сглобена наново.

Изи я взе и внимателно я сложи в една кутия.

— Ще патентовам всичко това — каза той. — Ще го припиша на анонимен екип от инженери. Не искам името ти да се свързва с каквото и да било тук — заради Бери, нали разбираш. — Направи пауза. — Мисля, че патентите могат да бъдат на името на „Мултинешънъл“.

— Да оставим настрана патента — каза Хелър. Не разбираше ли, че Изи му краде патента? Глупак. Трябва да работя над другото. Трябва да направя контейнерите и да ги приспособя към колата, след като я изпробвам със собственото й гориво.

— Действай направо, г-н Джет — каза Изи. — Но не свързвай никой етап от тази дейност с компаниите тук или с „Мултинешънъл“.

— Обещавам — каза Хелър.

Трите момичета изиграха нещо като танц и едното от тях каза:

— Сега можем ли да получим по една айс сода? Трябва да се връщаме в Училището за мажоретки.

— Дай им сода — каза Хелър и барманът се захвана за работа.

— Ей, не е ли готин? — каза едно от момичетата и седна на столче. Ами, те въобще не бяха негови секретарки, а просто някакви ученички от училището на същия етаж. А полуголите момичета, които преди седяха на бара, трябва просто да са били от училището за модели. Идваха да се молят за айс соди. Типично за Ню Йорк. Декадентско.

Барманът донесе на Хелър безалкохолна швейцарска бира.

Тъкмо когато Хелър възнамеряваше да я изпие, един човек влезе с трясък през вратата, последван от няколко други с куфарчета.

Шивачът!

— Толкова съжалявам, сър — каза шивачът. — Щях да почакам, докато се върнете в апартамента, но цяла производствена линия спря.

Хелър пийна малко от безалкохолната бира.

Появи се един помощник на шивача. Носеше униформа в синьо. Беше като гащеризон, но горният ревер беше стегнат много здраво отпред. Появи а още един. Държеше незавършен костюм, същия като първия.

— Цветът — каза шивачът. — Влязохме в спор за него. Синьото е по-божествено. Но после внезапно помислихме за кръвта.

— Кръв? — каза Хелър.

— Да, виждате ли, надбягването е опасен спорт. И трябва да си много подходящо облечен. Телевизионните камери са винаги около катастрофиралите, а ако носиш червено, кръвта няма да се вижда. Затова фибваше да разберем вашето мнение. Не мислите ли, че червеното е по-подходящо?

Хелър сякаш изпусна въздух в бирата си. Сигурно му беше много силна.

— Може би е по-добре да поставите някаква подплънка под предния ревер. Тя по-добре ще попива кръвта.

— А-а — каза шивачът. — Отбележете това, Тред-нийдъл^[1]. По-голяма подплънка отпред. Тогава червеното става ли?

— Колата е червена — каза Хелър.

— А-а, това е голямо облекчение. Простете, че ви обезпокоихме. — Всички изчезнаха бързо.

Изи не си беше тръгнал. Той нервно кършеше ръце.

— Мистър Джет. Той спомена кръв. Сигурен ли си, че не е по-добре да ти наема телохранители двайсет и четири часа в денонощието?

— Глупости — каза Хелър. — Очакват ме седмици работа. Никой няма и да разбере за това.

— Обърни внимание на думите ми, г-н Джет — каза Изи. — Аз нося отговорност за теб, дори компаниите да нямат никакво отношение. Роксентър веднага ще излезе от бизнеса, ако популяризираш този карбуратор. Това би могло да бъде краят на петролната Индустрия.

— Не, не — каза Хелър. — Той може да работи С петрол, но просто няма да гълта толкова много. А и ще бъде напълно чист.

— Това би могло да го разори точно по същия на чин — каза Изи.

Замръзнах. Изведнъж разбрах какво има намериние да направи Хелър. Онези „бибипани“ детски комплектчета за демонстрация. Той ги използва като карбуратор! За която и да било кола или двигател!

О, Небеса! Случваше се най-лошото! Ако Дел бърт Джон Роксентър загуби цяло състояние, той би могъл да загуби и влиянието си във Фармацевтичната компания „И. Г. Барбен“! Ломбар беше прав! Споразуменията ни с „И. Г. Барбен“ щяха да отпаднат! А това щеше да бъде краят на най-големите мечти на Ломбар за Волтар!

Случаят БЕШЕ спешен!

А аз не бях разбрал!

Това нямаше да чака пристигането на Крек! Имах само няколко седмици!

Трябваше да ДЕЙСТВАМ!