Емилио Салгари
Битка в океана (21)

XXI. Гонитбата през Атлантика

Едва баронът беше произнесъл тези думи, американският кораб засили своя ход и заплава близо до английския. Последният плаваше с голяма бързина, като се стараеше да изчезне от очите на своите преследвачи. Половин час по-късно тъмнината се разпръсна и слънчевите лъчи осветиха хоризонта. Много птици и риби показваха на слънцето своите чудно обагрени тела. Никакъв друг кораб не се забелязваше.

— Сами сме с английския кораб и с изоставените салове — каза американският комендант, като се изкачи на мостика, където баронът и Каменна глава изследваха хоризонта.

— Как този кораб е изостанал от фамозната ескадра на лорд Дънмор? — питаше се баронът.

— Аз мисля, коменданте — каза бретонецът, че цялата ескадра е била повлечена на юг от бурята и корабите са се разбили в скалите на Антилите или на Флорида. Може би този кораб е имал повече късмет. Устоял е на бурята и се е отправил на север.

— Кога срещнахте вие този кораб? — запита баронът.

— Преди два часа, когато ви търсихме, сър Уилям — отговори комендантът. — Този кораб започна да ни обстрелва в тъмнината, без да ни предупреди.

— Вашата артилерия не би ли могла да се противопостави на тяхната?

— По сила сигурно сме еднакви, но екипажът им е по-многоброен от нашия.

— Ах, как ми се иска да имам същата онази мощ, която имах при Бостън. Маркизът тогава беше в окаяно положение и само по чудо остана жив. Сега обаче не би се отървал по никакъв начин.

— Много сте жесток, сър Уилям — каза американецът. — Въпреки всичко той е ваш брат.

— Не говорете така за този незаконнороден, защото аз съм един Мак-Лелан, а не Халифакс. За друго може би бих му простил, но той ми отвлече годеницата. Вече две години кръстосвам морета, за да намеря това скъпо момиче. Не можете да си представите колко много съм страдал през всичкото това време. Претърпял съм корабокрушения, влизал съм в сражения, преживявал съм страшни бури и въпреки всичко не съм забравил Мари дьо Уентуърд!

— Маркизът не се ли е опитвал да се ожени за нея?

— Досега се е въздържал да възбуди такъв скандал, обаче сега зная, че отива в Ню Йорк за тази цел. Ако ние закъснеем, Мари ще бъде загубена завинаги!

Капитанът изтри с ръка челото си и после добави:

— Би трябвало да ги задържим, преди да достигнат Ню Йорк.

— Ще видим тази вечер — каза сър Уилям. — Може би вятърът ще ни приближи към неприятеля.

Слънцето бавно се скриваше зад хоризонта, като позлатяваше водата с последните си отблясъци. Луната скоро щеше да замени дневната светлина.

— Какво е разстоянието между корабите впрочем? — запита господин Хауърд, като се приближи към бретонеца.

— Седем мили точно. Винаги седем и това е ужасно! — каза със стиснати зъби Каменна глава.

— Дано задуха по-силен вятър и да ни помогне — каза Хауърд.

— Без полза ще бъде, защото вятърът, щом тласка нашия кораб, ще тласка също и английския.

— Значи не ни остава нищо друго, освен да продължим да ги гоним до Ню Йорк — заключи господин Хауърд.