Боян Дуранкев
Началото и краят на Третата световна война (5)

ВТОРИ ПРЕХОД:
ЕДИНСТВЕНОТО СИГУРНО НЕЩО В ЕВРОПА Е ПРОМЯНАТА

В предната част бяха описани промените в Източна Европа през погледа на икономиста-теоретик. На това място обаче теорията отстъпва на фактите, видени от туриста. Разбира се, авторът не може да се доближи до образците на Алеко, но може би на места е малко по-емоционален от него.

Лятото е добър сезон за размисли, особено ако си българин в Европа и главата ти не е обременена със стандартните за обикновения гражданин на републиката ни грижи.

По тази причина приех една специална покана за изследване на онази част от Европа, която след Шенгенското споразумение е вече трудно постижима за средностатистическия българин. Пътувах без предубеждения и условности; свободно обменях мнения по всякакви въпроси, чиито отговори пораждаха нови въпроси; дискутирах свободно, но предпазливо.

След всичко видяно и чуто, сега повече от всякога може да се каже, че след падането на Берлинската стена Европа не е единно цяло. Тя е разделена по много критерии, които бяха валидни и преди, но днес повече, отколкото в миналото, е дестабилизирана и дебалансирана.

Впрочем различията започват още от границата със западната ни съседка. Югославия, която, бидейки дълго време в състояние на продължителна и обезкървяваща война, продължава да е раната на Европа. Това обаче не пречи на чужденеца да се възхищава от Белград — една космополитна столица, много по-хубава, по-модерна и по-чиста от нашата мила отвратителна София. Внимателното око обаче ще забележи и липсата на оживен трафик по пътищата, предизвикан от недостига и високите цени на горивото (ембаргото спря ли войната?), и засилените патрули, и независимо от тях дилърите на гориво на черния пазар.

Още по-драстични от гледна точка на българина са различията с Унгария, Чехия и даже Словакия. По-ранният старт на пазарните реформи, придружен с взаимодействието между основните политически сили, си е казал думата. От фасадите на сградите, от безбройните магазини, от хората лъхат спокойствие и добра воля. Но никога доброто не идва само. Така например Прага днес е вече обикновен европейски град, който е изгубил много от духа си, породен от съчетаването между класика и съвременност. Центърът е „окупиран“ от американските заведения, обикновените стоки (даже за България), които можеш да срещнеш навсякъде, и естествено — от солените цени, ако си чужденец. Любопитно е, че ако си чех, цените в магазините и ресторантите стават други.

Нагледен пример за това, как една страна може да превземе икономически друга, е Карлови Вари. Изключителният европейски курорт, едно от най-красивите кътчета на планетата, е вече почти Карлсбад (старото му име), където болни и здрави, стари и не дотам стари немци почиват и скитат в очакване на плячката — млади чехкинчета. Стоката се цени от чужденеца, особено ако е претенциозен към възрастта и фасадата. По пътя от Карлови Вари до Германия ценителят може да получи многократни отстъпки в цените. Скапана работа.

И изведнаж — Нова Европа. Европейски съюз, Шенген и прочее. Свят 1 след Свят 2 по моделите на Джей Форестър. Но по неговите модели има и Свят 3, и Свят 4. В Свят 1 не търсете старите граници. Тях просто ги няма. Няма го мазният митничар-изнудвач, известен от съседни страни, няма я унизителната паспортна проверка.

Съвсем друго е усещането след Свят 2 в обединена Германия. Един нов свят — част от рая (поне за погледа на българина). Абсолютна чистота, невероятно спокойствие и лъчезарност.

99% от немците ценят и миналото, и съвременността. Непременно вижте обединения Берлин! Там ще ви впечатли не само липсващата „Берлинска стена“, от която са запазени едва около 300 м като исторически паметник. По музеите можете да видите японското и (странно) българското нашествие. Ще ви удиви и силното турско присъствие в столицата.

И ако ние изненадваме света с Велико Търново, Копривщица и други уникати, специално Германия изненадва чужденците с повсеместното съчетание между минало и настояще, класика и оригиналност. Ако търсите нещо подобно, посетете Ротенбург — една магия от XVI в. Вижте Дрезден — едно чудо в ре мажор. Или посетете каквото и да е. Немците не се занимават с триене на история като своите български колеги. Маститите ни съграждани ще останат удивени, че в Кемниц например паметникът на най-голямата глава в света — Карл Маркс — за разлика от мавзолея в София стои непокътнат като символ на едно минало, което не може просто ей-така да се изтрие от историята. И все пак… Това, което не правят тамошните политици, е поето от клошарите и маргиналите. Не се учудвайте, ако видите в развитата Европа някой да препикава Страсбургската катедрала. Разни икономики, но и разни култури!

Естествено интересен е и въпросът за заетостта и доходите. На фона на средния българин хората там живеят фантастично добре, особено ако са роби на своята работа. Началото на деня в повечето семейства е около 5:00 часа, а завръщането в къщи — след 20:00 часа. При това положение човек просто няма възможност да си харчи парите! И все пак 1/3 от немците днес не са доволни от доходите си (да заповядат на гости в България), а много семейства живеят с около 1000 марки месечно (80 000 лв.), което стига за ядене, обличане (евтино) и гледане на телевизия. Още по-тежко е положението при безработните. Някои от тях правят икономии, като пътуват до места, където е много по-евтино, като Хаваите например. Впрочем Германия е много по-социална страна, отколкото нашата. Там и различията не са така чувствителни. Представяте ли си немец с мобифон на улицата? Мутра с „Мерцедес“? Мутант в политиката? Глупости.

Впрочем там животът не е само песен. И при тях има престъпност, но тя е от по-изтънчен, „европейски“ тип. Няма ги пехливаните, а ако ги има, са импортни. Имат основание хората от Шенген да се боят за постигнатото след източноевропейското (и особено руското) престъпно нашествие. Ако сте по-внимателни, няма да пропуснете да почувствате национализма — новата религия на много западноевропейци. Източноевропейците са анатемосани. Турците в Германия — нежелани. Арабите и негрите във Франция — излишни. Всеки си чисти къщата.

Високата производителност винаги дава добри резултати. Това се доказва от рафтовете на магазините, а често и от цените. Но не всичко се продава добре, напук на специалистите по маркетинг. Дълго време продуктите на Шел бяха съзнателно отбягвани от немците, които освен всичко са и социално ангажирани личности. Командата „Не купувайте френски стоки!“ стриктно се спазваше в отговор на решението на френския президент да възобнови експериментите с атомни бомби. Немецът е патриот и в покупките. При сравнително еднакви стоки изборът е винаги в полза на родната. Баварците пият само баварска бира, саксонците — само саксонска. Защо ли? Отговорът е, че ако се предпочита собственото производство, нарастват работните места…

С други думи, хората от „отвореното общество“ не са много открехнати за чуждите стоки. Особено за българските. Или за българи.

Този икономически патриотизъм е съчетан и с умерен национален протекционизъм (пак не явен, а най-вече по линия на стандартите), и с планиране на инвестициите. Немците ценят производството и в това отношение са материалисти в по-голяма степен, отколкото българите. Търговската и обслужващата мрежа, оценени по този критерий, са относително по-развити у нас. Характерните за България среден и малък гаражен бизнес, безкрайната върволица от еднотипни профанизирани кафенета с едноръки бандити и бинго-зали, лустросаните фасади на банки, застрахователни агенции и финансови къщи с дежурните пред тях скъпи автомобили (закупени със средства на обезумели доверчиви вложители) — всичко това е направо абсурдно в Германия. Сергии и джунджурии? Укрити данъци? Дрън-дрън-ярина.

Промишленото производство е трудно описуемо с арсенала на статистиката. Трябва да се види, трябва да се почувства. То е в основата на чудото.

Това не означава, че селското стопанство е бедният роднина. Разгледайте например Австрия. Една удивителна страна — от селски тип, но от развит селски тип. Селата там нямат нищо общо с нашите села от градски тип. Там гледката просто е друга: на този хълм — къща, на следващия — две, в долината — три, и т.н. Пред къщите тържествено се разхождат кравите Милки^[12] и доволно похапват. Наистина природата там е дала много повече, а и дава. Вечер като по часовник се излива мек дъждец, който осигурява прехраната и живота. Екологичната чистота на продуктите просто се предполага при тези условия.

Стоките обичат да пътуват, както и хората. Транспортът също е на светлинни години от своя български събрат. Качете се например на влак или трамвай. Ако съпоставим купе първа класа (булгариш) с купе втора класа (дойч), ще поискаме незабавно да претопят всички наши влакови композиции. А пътищата? Знаете ли какво е магистрала? Ако мислите, че знаете, помислете още веднъж. По нея се кара със средна скорост 160–180 км, но тя не е осеяна с дупки^[13] и коли, които да изпускат отровни изпарения. От 1996 г. всички немски коли (а само оригиналите нямат автомобили) задължително трябва да имат катализатори. Пътувате след тях и вдишвате чист витошки въздух…

Летните отпуски са едно невероятно преживяване за гражданите на развитата Европа. По-изморените от тях предпочитат заседналата ваканция. Изборът е неограничен, цените — поносими. Друга част от отпускарите избират екскурзионното летуване, определено или от агенция, или от собствени желания.

Хит на годината за туристите е Австрия. Споменатите вече австрийски селяни са и добри хотелиери. Покрай стотиците селца има хиляди езера, а навсякъде над тях в небето са забити Алпите. Една нощувка със закуска за глезени туристи е около 100 марки на човек (марката е вече европейската валута — напук на франкофоните), а за по-непретенциозни (които не държат да имат условията на „Шератон“) — до 40 марки, включително със закуската, след която можеш цял ден да не хапнеш нищо.

След посещението на курортите в развитата Европа мога да кажа само едно: „Забравете българските!“. Долнопробните клоаки, в които се изливат телата на гражданите на Република България през лятото, наистина не могат да се сравняват с летните отпускарски чудеса в развитата Европа. Тъпите муцуни, които наред с вонята на малцинството и кретенските сервитьорски и хотелиерски номера се срещат повсеместно по т.нар. туристически обекти у нас, наистина са непоносими за европееца. Сбогом, мешана скара! Само долната прослойка на континента може да склони да дойде в долната част на Югоизточна Европа.

Що се отнася до забавленията, посетете задължително и Европа-парк (в Германия, непосредствено до Франция) или Дисниленд в Париж. За 2000 наши лева човек — родител или дете — цял ден е в света на приказките и силните емоции. Възрастният се вдетинява, децата се чувстват възрастни. 12 часа емоции за цял живот.

В Свят 1 все пак има вътрешни различия. Даже разликата между Германия и Франция е очевидна. С право Германия днес може да се нарече кралицата на съвременна Западна Европа. Разлика в стандартите, разлика в различията, разлика навсякъде. Едната страна вече е в XXI в., а другата е още в съвременността.

Къде сме ние в новия „общ европейски дом“? Портиери или чистачи? Впрочем, ако очаквате някакво стратегическо мислене у европееца за бъдещето на света, за това, как източноевропейските събратя да се почувстват достойни жители на модерна Европа, ще останете разочаровани. Само който е почувствал източноевропейската трагедия може да прояви заинтересованост.

Много мисли минават през българската глава. Тъжно е, че добра страна като България е от зле по-зле, че прехожда по най-демократичен начин от Свят 2 към Свят 3. Е, има и Свят 4. Тъжно е, че майка България е плячкосана, раздържавена и опропастена. В Свят 1 това просто е невъзможно. Тъжно е, че най-популярните граждани на България за европейците са турците и циганите. Тъжно е, че сме рекордьори по пирамидите — финансови, политически, и т.н. Весело е, че повечето запитани не са чували нищо за историческите победи на българския национален отбор по футбол, за Христо (Стоичков), а само за Кристо (Явашев)…

Ще съумеем ли да се запазим при променените условия? Или 1300 години наистина стигат?

Едно е ясно — единственото сигурно нещо в Европа е промяната.