Орсън Скот Кард
Сянката на хегемона (18)

Сатяграха

шифър ********

парола *****

До: [email protected]

От: [email protected]/scom

Тема: Действай сега или аз ще действам

 

Акцията започва и искам да направиш две неща, веднага.

Първо, трябва ми разрешение от правителството на Шри Ланка да кацна в базата в Килиночи, за да презаредя. След по-малко от час. Това е невоенна спасителна акция за евакуиране на възпитаници на Военното училище, които се намират под непосредствена заплаха от попадане в плен, изтезания, заробване или най-малкото попадане в затвора.

Второ, за да оправдая тези и всички други свои действия (смятам да убедя възпитаниците на Военното училище да дойдат с мен и да създам объркване в Хайдарабад), искам да публикуваш статията веднага. Повтарям, ВЕДНАГА. Иначе аз ще публикувам статията, която изпращам като прикрепен файл с писмото, уличаваща те като съучастник на Китай, изтъквайки нежеланието ти да огласиш онова, което знаеш. Дори да нямам достъп до електронни страници по целия свят като Лок, аз също разполагам с малък списък от кореспонденти и на статията ми ще бъде обърнато внимание. Твоята обаче ще постигне далеч по-бързи резултати, затова предпочитам ти да я публикуваш.

Съжалявам за заплахата, но не мога повече да се мотая. Отивам да спася Петра.

 

шифър ********

парола *****

До: [email protected]

От: [email protected]

Тема: Готово

 

Потвърдено: Шри Ланка даде разрешение за кацане и презареждане в Килиночи на хеликоптери с хуманитарна мисия. Тайландски отличителни знаци?

Потвърдено: Статията ми е публикувана и се разпространява из целия свят. Това включва и спешно предупреждение до военното командване в Хайдарабад и Банкок.

Заплахата ти е подтикната от приятелски чувства, но не беше необходима. Това бе моментът, който чаках. Явно не си даваше сметка, че щом публикувам статията си, Ахил ще е принуден да бяга и вероятно ще вземе Петра със себе си. Как щеше да я намериш, ако бях публикувал статията преди месец?

 

шифър ********

парола *****

До: [email protected]

От: [email protected]/scom

Тема: Готово

 

Потвърждение: Тайландски отличителни знаци. Колкото до оправданията ти: Глупости. Ако това бе причината за забавянето ти, щеше да ми го кажеш преди месец. Знам истинската причина, дори да не ти е известна, и от това ми се драйфа.

* * *

В продължение на две седмици след изчезването на Вирломи Ахил нито веднъж не се появи в залата за стратегическо планиране — никой не страдаше от това, особено след обявяването на награда за Вирломи. Никой не смееше да го каже открито, но всички се радваха, че е избягала. Даваха си сметка обаче, че мерките за сигурност около тях са се затегнали — за тяхна „безопасност“. Това обаче не променяше много живота им. Не че някой имаше желание да се мотае из центъра на Хайдарабад или да общува с два-три пъти по-възрастни офицери.

Петра бе скептична относно предложената награда. Познаваше Ахил достатъчно добре, за да знае, че е напълно способен да обяви награда за главата на някого, когото вече е убил. Какво по-добро прикритие? Все пак, ако случаят беше такъв, това означаваше, че той няма пълни правомощия за действие от Тикал Чапекар — ако се налагаше да върши нещо тайно от индийското правителство, значи властта му не беше пълна.

Когато се появи, по лицето му нямаше следи от синини. Може би от ритника й не бяха останали белези или пълното им заличаване изискваше две седмици. Нейните синини още не бяха изчезнали съвсем, но никой не можеше да ги види под дрехите. Дали Ахил имаше проблеми с тестисите? Дали се е наложило да се консултира с уролог? Тя се постара да не издава самодоволството си.

Ахил разтръби колко успешно вървяла войната и колко добре се справяли в отдела за планиране. Снабдяването на армията било добро въпреки кокошкарските набези на тайландците. Всичко вървяло по график — актуализиран график, разбира се.

Пълни глупости. Опитваше се да лъже онези, които са създали плана. Много добре знаеха, че войската тъпче на едно място. Че още се сражават с бирманците в равнината Иравади, защото набезите на тайландците не им позволяват да организират офанзива, за да изтласкат бирманците в планините и да продължат към Тайланд. Какъв ти график? Вече нямаше график.

Намекът на Ахил беше ясен: това е официалната версия. Нищо казано в тази зала не бива да излиза навън, никакъв намек, че нещата не вървят по плана.

Иначе всички в отдела за планиране надушваха поражение. Снабдяването на толкова голяма армия бе изразходило много от индийските ресурси. Загубата на половината от провизиите при вражески нападения изяждаше запасите на страната по-бързо, отколкото можеха да ги възстановят.

При тези темпове на производство и консумация войската щеше да остане без боеприпаси до седем седмици. Това обаче нямаше значение — защото ако не стане чудо, след четири щяха да свършат горивото.

Всички знаеха, че ако бяха действали по плана на Петра, Индия щеше да е в състояние да продължава тази офанзива и щяха вече да са сломили бирманската съпротива. Войната щеше да се е прехвърлила на тайландска земя и индийската войска нямаше да напредва с мравешки стъпки, притисната от времето.

В залата за планиране не разговаряха, но в стола обсъждаха проблемите, макар и внимателно и заобиколно. Късно ли беше да променят стратегията? Не, но това би означавало изтегляне на основните индийски сили, което нямаше как да остане скрито от народа и медиите. И би довело до политическа катастрофа. Но все пак изчерпването на мунициите и горивото щеше да е по-фатално.

— Във всеки случай трябва да съставим план за изтегляне — каза Саяги. — Ако не се случи чудо — някой полеви офицер да прояви неочаквана находчивост, в Бирма или Тайланд да настъпи политическа криза — ще имаме нужда от план за евакуация на хората си.

— Съмнявам се, че ще ни позволят да губим време за това — отбеляза друг.

Петра рядко говореше по време на хранене, макар че вече редовно сядаше с останалите. Сега обаче се обади:

— Направете го в главите си.

Те замълчаха за момент. Саяги кимна:

— Добра идея. Така няма да искаме разрешение.

От този ден една част от времето за храната бе посветена на обмен на тайни доклади между членовете на екипа за напредъка в изработването на плана за изтегляне.

След няколко дни Петра пак се обади на масата, но този път не във връзка със стратегическото планиране, поне не пряка. Някой се пошегува, че сега имали най-голяма нужда от Бозе. Петра знаеше историята за Субхас Чандра Бозе, нетаджи на поддържаната от японците антибританска Индийска национална армия през Втората световна война. След като загинал при самолетна катастрофа на път за Япония след войната, сред индийците се появила легенда, че не е мъртъв, че се крие някъде и планира завръщането си, за да поведе народа към свободата. През следващите векове завръщането на Бозе се споменаваше като шега, но и сериозно — означаваше, че както навремето британската власт, сегашното правителство не служи на интересите на народа.

След споменаването на Бозе разговорът премина в обсъждане на Ганди. Някой спомена за „мирната съпротива“ — без да намеква, разбира се, че някой в отдел „Планиране“ смята да предприеме тази тактика. Друг каза:

— Не, това е пасивна съпротива.

В този момент се намеси Петра:

— Индийци сте. Знаете думата. Сатяграха. И това не означава нито мирна, нито пасивна съпротива.

— Не всички говорим хинди — отбеляза един тамил.

— Да, но всички би трябвало да знаете за Ганди.

Саяги се съгласи:

— Сатяграха е нещо друго. Готовност да изтърпиш големи страдания, за да направиш онова, което е най-правилно.

— Каква е разликата?

— Понякога мирното бездействие не е най-добрата тактика — обясни Петра. — Важно е човек да не се крие от последствията. Да понасяш, каквото ти е писано.

— Звучи ми като гол кураж — отбеляза тамилът.

— Трябва да имаш кураж да постъпиш, както е правилно — заяви Саяги. — Да имаш кураж дори ако не можеш да успееш.

— Какво ще кажете за цитата: „благоразумието е най-добрият израз на кураж“?

— Това са думи на един страхливец в пиесите на Шекспир — обади се друг.

— Не виждам противоречие — отбеляза Саяги. — Става дума за съвсем различни случаи. Щом има шанс за победа по-късно, ако се оттеглиш сега, по-добре да запазиш силите си. Но в личен план, като индивид, щом знаеш, че ако сториш онова, което смяташ за правилно, може да доведе до ужасна загуба, страдание или дори смърт, сатяграха ти вдъхва кураж да постъпиш според убежденията си от страх да не би страхът да попречи на правилното ти решение.

— Ох, парадокс в парадокса.

Петра обаче обърна разговора от повърхностно философстване към нещо съвсем друго:

— Аз се опитвам да постигна сатяграха.

От тишината, която последва, разбра, че поне някои са я разбрали. Тя бе още жива, защото не беше постигнала сатяграха, защото не винаги е постъпвала правилно, а е правила само онова, което й помагаше да оцелее. Смяташе да промени нещата. Бе решена да стори най-правилното, независимо дали ще оцелее. И по някаква причина — от уважение към нея, от стъписване пред решителността й или защото проблемът ги накара да се замислят сериозно — останалите запазиха мълчание до края на вечерята, след което разговаряха само за ежедневни проблеми.

Войната продължаваше от месеци, всеки ден Ахил ги убеждаваше колко добре върви всичко, а те тайно продължаваха да се борят с нарастващите проблеми около изтеглянето на войската. Все пак имаше няколко малки победи и на две места индийската армия навлезе на тайландска територия — но това само налагаше удължаване на пътищата за доставка, а войската отново беше в планински район, където голямата численост не носеше превъзходство, а само водеше до разход на провизии. Горивото и боеприпасите продължаваха да намаляват. След няколко дни щеше да се наложи да избират дали да зареждат танковете, или камионите с доставки. Скоро войската щеше да гладува и само пехотата да има възможност да маневрира.

Един ден, след като Ахил си тръгна, Саяги се изправи и заяви:

— Време е да напишем плана си и да го изпратим. Трябва да обявим, че сме победили, и да се изтеглим.

Никой не възрази. Въпреки че по телевизията и мрежата продължаваше да се тръби за големи индийски победи и напредване на тайландска територия, заповедта за отстъпление трябваше да бъде дадена, докато още имаше време и гориво за изпълнението й.

Затова цяла сутрин писаха отделните части от плана. Саяги като техен неофициален командир ги сглоби. Междувременно Петра се ровеше в мрежата, работеше по една задача, възложена й от Ахил, и не участваше в онова, което правеха другите. Не се нуждаеха от помощта й, а Ахил следеше най-внимателно нейния компютър. Докато тя се подчиняваше, той нямаше да забележи, че другите вършат нещо забранено.

Когато почти свършиха, тя заговори, макар да знаеше, че Ахил бързо ще бъде известен какво е казала — дори може би лично я подслушваше.

— Преди да го изпратите като електронно писмо, публикувайте го.

Отначало си помислиха, че има предвид вътрешната мрежа, където всички можеха да го прочетат. Видяха обаче, че тя сочи парче груба, тъмна тоалетна хартия, на което бе написала интернет адрес.

Адреса на форума на Питър Уигин, „Лок“.

Погледнаха я, сякаш е полудяла. Да публикува военен план в мрежата?

Саяги обаче кимна:

— Те цензурират всичките ни електронни писма. Това е единственият начин Чапекар да получи плана ни.

— Издаване на военна тайна — измърмори един.

Не беше нужно да довършва. Всички знаеха наказанието.

— Сатяграха — рече Саяги; взе листчето с адреса и седна зад компютъра си. — Аз ще го направя, никой друг няма да участва. Ще кажете, че сте се опитали да ме спрете. Няма смисъл повече от един човек да поеме последствията.

След няколко секунди информацията потече към форума на Питър Уигин.

Едва след това изпратиха електронно писмо до върховното командване — то щеше да мине през компютъра на Ахил.

— Саяги — каза някой, — видя ли какво друго е публикувано там? На страницата.

Петра също влезе в страницата на Лок и видя, че водещата статия във форума е озаглавена „Китайското предателство и поражението на Индия“. Подзаглавието гласеше: „Китай ли е поредната жертва на този извратен психопат?“

Докато четяха статията, описваща как Китай е дал гаранции едновременно на Тайланд и Индия, а се кани да нападне и двете войски, когато са най-уязвими, а във втория случай — и изтощени, започнаха да получават същия текст като спешно послание в електронните си пощи. Това означаваше, че става с разрешение от командването — Чапекар бе разбрал какво иска да каже Лок.

Така електронното писмо с плановете им за незабавно изтегляне на индийските войски от Бирма щеше да достигне до министър-председателя в най-подходящия момент.

— Уха — възкликна Саяги. — Ще ни вземат за гении.

— Ние сме гении — измърмори някой и всички се засмяха.

— Мислите ли, че белгийчето пак ще дойде да ни обяснява колко добре върви войната? — попита тамилът.

Сякаш в отговор отвън се чуха изстрели.

Петра се обнадежди: може би Ахил се е опитал да избяга и са го застреляли.

Бързо обаче й хрумна една по-реалистична мисъл: Ахил е предвидил тази възможност и сега използваше личните си телохранители, за да се измъкне.

Накрая я обхвана отчаяние: „Когато дойде за мен, ще ме убие ли, или пак ще ме завлече със себе си?“

Още изстрели.

— Да се разпръснем — предложи Саяги.

Тръгна към вратата, която внезапно се отвори. Ахил влезе, следван от шестима сикхи с автомати.

— Сядай, Саяги — нареди белгийчето. — Боя се, че вече сте заложници. Някой направи своеволни намеци за мен по мрежата и когато отказах да се предам на властите, докато трае разследването, избухна кратка престрелка. За щастие имам добри приятели и докато чакаме да ми осигурят транспорт до неутрална територия, вие сте гаранцията за безопасността ми.

Веднага двама от възпитаниците на Военното училище, които бяха сикхи, се изправиха и попитаха войниците на Ахил:

— Нима сте готови да ни убиете?

— Щом помагате на врага.

— Той е врагът! — заяви един от сикхите от Военното училище и посочи Ахил.

— Мислите ли, че китайците ще се отнасят по-добре към народа ни от правителството в Делхи? — попита другият.

— Спомнете си какво направиха китайците в Тибет и Тайван! Това чака и нас, заради него!

Сикхските войници явно се колебаеха.

Ахил извади пистолет от кобур зад гърба си и ги застреля един подир друг. Последните двама се опитаха да го нападнат, но всеки куршум попадна в целта.

Залата още кънтеше от гърмежите, когато Саяги попита:

— Защо просто не те застреляха?

— Накарах ги да изпразнят автоматите си, преди да влезем — обясни Ахил. — Казах им, че е в името на безопасността. Но не си мислете, че можете да ме надвиете, защото съм сам с полупразен пълнител. Тази зала е заредена с експлозив, който ще избухне, ако сърцето ми спре. Детонаторът се задейства от устройство, имплантирано под кожата на гърдите ми.

Мобилният му телефон иззвъня и без да отмества пистолета, Ахил вдигна:

— Не, един от войниците го прихвана нещо и се наложи да застрелям неколцина от хората си, за да не пострада някое от децата. Положението не се е променило. Следя цялата база. Не се месете и малките няма да пострадат.

На Петра й идваше да се изсмее. Повечето възпитаници на Военното училище бяха по-големи от Ахил.

Белгийчето изключи телефона и го прибра в джоба си.

— Казах им, че съм ви взел за заложници, преди да го направя — обясни.

— Хванаха те по бели гащи, а? — попита Саяги. — Няма откъде да си знаел, че ще имаш нужда от заложници и че всички сме тук. Няма никакви експлозиви в залата.

Ахил се обърна и спокойно го застреля в главата. Саяги падна. Неколцина други изкрещяха от уплаха. Ахил спокойно смени пълнителя.

Никой не се опита да го нападне, докато презареждаше.

„Дори аз — помисли си Петра. — Хладнокръвното убийство е най-добрият начин да сломиш волята на противника.“

— Сатяграха — изрече тя.

— Какво означава това? — попита Ахил. — На какъв език е?

— На хинди. Означава „да изтърпиш каквото се налага“.

— Забранявам да се говори на хинди. И на който и да е друг език освен английски. Освен това, ако говорите, ще се обръщате към мен. И избягвайте глупави и дръзки забележки като думите, с които Саяги си изпроси смъртта. Ако всичко мине добре, хората ми ще са тук след няколко часа. С Петра ще заминем и ще ви оставим на новото ви правителство. Китайското.

Всички погледнаха Петра. Тя се усмихна на Ахил:

— Значи палатката ти още е отворена за мен, така ли?

Той също се усмихна. Топло. С любов. Като целувка.

Петра обаче знаеше, че я взема само за да се наслади на фалшивите й надежди, преди да я блъсне от хеликоптера, да я удуши на пистата или ако изгуби търпение, да я застреля още преди да е излязла от стаята. Вече нямаше нужда от нея. Триумфът му беше близко — Китай щеше да го приеме като герой, архитектът на китайската победа над Индия. Сигурно вече се подготвяше да вземе цялата власт в Китай, след което щеше да тръгне да завладее другата половина от света.

Засега обаче тя бе жива, както и останалите й другари освен Саяги. Причината Саяги да умре обаче не бяха думите му към Ахил. Той го уби заради изпращането на плановете за отстъпление във форума на Лок. Понеже в тях се предвиждаше изтегляне под непредвидим вражески огън, те все още бяха използваеми въпреки китайското нашествие в Бирма, въпреки бомбардировките на китайците над оттеглящите се войски. Индийците щяха да окажат съпротива. Китайците доста трябваше да се потрудят, за да победят.

В крайна сметка обаче победата им беше сигурна. Индийската съпротива щеше да продължи не повече от няколко дни, колкото и храбро да се отбраняваха. В един момент камионите нямаше да имат гориво и боеприпасите щяха да свършат. Войната бе изгубена. Индийският елит имаше съвсем малко време да избяга, преди китайците да нахлуят и да използват любимия си метод за обезглавяване на интелигенцията в окупираната страна.

В разгара на тези събития възпитаниците на Военното училище, които са предпазили Индия от тази опасна ситуацията и чийто план бе единствената временна пречка пред китайците, стояха в тази зала със седем тела, един пистолет и едно момче, което бе предало всички.

След повече от три часа от далечината отново се чуха изстрели. Гърмежи на противовъздушни оръдия.

Ахил веднага се обади по телефона:

— Не стреляйте по хеликоптерите или започвам да избивам тия вундеркиндчета.

Затвори, преди от другата страна да успеят да му отговорят.

Стрелбата секна.

Чу се бръмчене от витла, хеликоптерите кацнаха на покрива.

„Какво глупаво място за приземяване — помисли си Петра. — Това, че покривът е маркиран като хеликоптерна площадка, не означава, че трябва да кацнат там. Така индийските войници, които са обкръжили сградата, ще имат лесна мишена и ще видят всичко, което става. Ще видят кога Ахил излиза на покрива. Ще знаят кой хеликоптер да свалят най-напред, защото той ще е вътре. Ако това е най-добрият план, който могат да измислят, на Ахил ще му е трудно да завладее света с помощта на Китай.“

Дойдоха още хеликоптери. След като покривът беше зает, няколко кацнаха и на земята.

Вратата се отвори, влязоха десетина китайски войници. Последва ги офицер, който отдаде чест на Ахил и каза:

— Дойдохме веднага, господин главнокомандващ.

— Браво. Качете всички на покрива.

— Нали каза, че ще ни пуснеш! — възкликна едно момче.

— По един или друг начин в крайна сметка пак ще попаднете под китайска власт. Наредете се до стената.

Долетяха още хеликоптери. Прокънтя експлозия.

— Глупаци — измърмори тамилът. — Ще ни избият.

— Колко жалко — отбеляза Ахил и насочи пистолета си към главата му.

Китайският офицер заговори по радиостанцията.

— Чакайте! — възкликна. — Не са индийци. Имат тайландски отличителни знаци.

„Бийн! — помисли си Петра. — Най-после дойде.“ А може би сега щяха да я убият. Защото ако операцията не се ръководеше от Бийн, тайландците нямаше да се поколебаят да избият всеки в базата.

Втора експлозия, после още една.

— Всички хеликоптери на покрива са унищожени — съобщи китайският офицер. — Сградата гори, трябва да се махаме.

— Чия, между другото, беше кретенската идея да кацнете на покрива? — попита Ахил.

— Това беше най-близкото място, от което можехме да ви евакуираме! — гневно отговори китаецът. — Нямаме достатъчно място да вземем всички.

— Вземаме всички — настоя Ахил, — дори да оставим част от войниците.

— И без това след няколко дни ще ги пипнем. Никога не оставям войниците си!

„Добър командир — помисли си Петра, — само тактиката му малко куца.“

— Няма да ни пуснат да излетим, ако не вземем вундеркиндчетата им.

— Тайландците така или иначе няма да ни позволят да излетим!

— Разбира се, че ще ни позволят — настоя Ахил. — Дошли са да ме убият и да спасят нея.

Посочи Петра.

Значи Ахил знаеше, че спасителят е Бийн.

Петра се постара да не издава мислите си.

Ако Ахил решеше да тръгне без заложниците, можеше да избие всички. Да лиши врага от ресурси. И нещо по-важно — да сломи духа му.

— Ахиле — рече тя и се приближи към него, — да оставим другите и да се махаме. Ще излетим от двора. Те няма да знаят кой е в хеликоптера. Стига да действаме веднага.

Той се завъртя и насочи пистолета към гърдите й. Петра не се стъписа, мина покрай него и продължи към вратата. Отвори я.

— Хайде, Ахиле. Днес не ти е писано да умреш в пожар, но ако още се бавиш, и това може да стане.

— Права е — каза китаецът.

Ахил се ухили, погледна Петра, сетне офицера. „Засрамихме те пред останалите — помисли си тя. — Позволихме си да ти казваме какво да правиш. Сега трябва да убиеш и двамата. Този офицер не знае, че вече е мъртъв, но аз знам. И без това беше решил да ни убиеш. Затова, хайде да се махаме оттук, преди да пострада някой друг.“

— От всички в тази стая само ти си важен — добави тя. — Тръгвай, хлапе.

Ахил се обърна и насочи пистолета към едно от децата, после към друго. Те се отдръпнаха и присвиха очи, но той не стреля. Отпусна оръжието, тръгна към вратата и хвана Петра под ръка, когато я настигна.

— Хайде, Пет. Бъдещето ни зове.

„Бийн идва — помисли си тя — и Ахил няма да се отдели и на метър от мен. Знае, че Бийн е тук заради мен, затова ще се погрижи да съм единствената, която няма да успее да спаси. Може би днес всички ще се избием взаимно.“

Спомни си полета с Ахил към Индия. Как стояха при отворената врата. Може би днес щеше да има друга възможност — да загине, повличайки Ахил със себе си. Почуди се дали Бийн ще разбере, че смъртта на Ахил е по-важна от нейното оцеляване. По-важното бе дали ще разбере, че тя си е дала сметка за това. Това беше най-правилната постъпка сега. Вече бе опознала Ахил и бе готова да плати цената, дори й се струваше малка.