Орсън Скот Кард
Сянката на хегемона (11)

Банкок

Изпратено до форума за военна история от [email protected]

Тема: Кой си спомня Бризеида

 

Когато чета „Илиада“, виждам всичко, което забелязва и обикновеният читател — прекрасните стихове, разбира се, и информацията за героичните войни през бронзовата ера. Виждам обаче и още нещо. Може красотата на Елена да е била причина за изпращането на хиляда кораба, но Бризеида е онази, която за малко да причини унищожаването им. Тя била безпомощна пленничка, робиня, но при все това Ахил почти разтурил гръцкия съюз заради любовта си към нея.

Ето какво се питам: била ли е тя невероятно красива? Или Ахил е бил запленен от интелекта й? Не, ще бъда сериозен: щеше ли да е щастлива като пленничка на Ахил? Щеше ли да му се отдаде доброволно? Или да продължи да се противи и да си остане проста робиня?

За Ахил едва ли е имало значение — той би използвал пленничката си по един и същи начин независимо от чувствата й. Бризеида обаче хитро изкопчила историята за Ахилесовата пета и предала информацията на някого зад стените на Троя…

Бризеида, къде си?

Хектор Победоносни

* * *

Бийн се забавляваше да оставя послания за Петра из електронните форуми, които би могла да посети, ако Ахил й позволяваше да се рови в мрежата. Надяваше се да се досети, че темите от рода „Кой си спомня Бризеида?“ са предназначени за нея, и да изпълни онова, за което я молеше. Пускаше подобни послания, посветени и на други жени, любими на известни пълководци: Гуиневир, Жозефина, Роксана — дори Барсина, персийската съпруга на Александър, убита от Роксана скоро след смъртта му. Подписваше се с имената на убийците, главните съперници или наследниците на споменатите военачалници: Мордред, Хектор, Уелингтън, Касандър.

Пое риска да не закрива тези електронни адреси, всеки от които съдържаше препратка към друг анонимен, непроследим в мрежата. Можеше да проверява пощите и да чете посланията, без да оставя следи. Обаче нито защитите бяха непреодолими, нито кодовете — неразгадаеми.

Сега можеше да си позволи малко по-голяма непредпазливост по отношение на ровенето в мрежата, най-малкото защото местоположението му вече бе известно на хора, чиято надеждност не можеше да прецени. Няма смисъл да се кахъриш за петата ключалка на задната врата, когато предният ти вход е отворен.

В Банкок го посрещнаха приятелски. Генерал Наресуан му обеща, че никой няма да узнае истинското му име, че ще получи войници, които да обучава, информация от разузнавателните служби и че тайландските военни постоянно ще търсят съвета му.

— Много сериозно приемаме оценката на Лок, че Индия би могла да бъде заплаха за тайландската сигурност, и естествено, ще имаме нужда от помощта ти при изготвяне на плановете ни за отбрана.

Топло и учтиво отношение. Бийн и Карлота бяха настанени в генералски апартамент в една военна база, получиха неограничени привилегии по отношение на храна и покупки, след което… ги забравиха.

Никой не им се обаждаше. Никой не търсеше съвет. Обещаната информация не идваше. Обещаните войници не им бяха изпратени.

Бийн знаеше, че не е разумно да пита. Обещанията не бяха забравени. Ако настояваше, това щеше да подразни Наресуан, щеше да го обиди. Само щеше да влоши положението. Нещо се беше случило. Бийн можеше само да гадае какво.

Отначало, разбира се, си помисли, че Ахил някак си е проникнал в тайландското правителство, че сега агентите му знаят къде се намира Бийн и смъртта му е неизбежна.

Затова отпрати Карлота.

Сцената не беше приятна.

— Ела с мен — настоя тя. — Няма да те спрат. Махни се оттук.

— Няма да си тръгна. Може би се е случило нещо непредвидено в местната политика. На някого не му харесва, че съм тук — може би на Наресуан, може би на друг.

— Ако се чувстваш достатъчно сигурен, за да останеш, няма причина и аз да си тръгна.

— Тук вече не можеш да се представяш за баба ми. Фактът, че имам бавачка, отслабва позицията ми.

— Не на мен тия. Знам защо искаш да се отървеш от мен, но също така знам, че мога много да ти помогна.

— Ако Ахил вече знае къде съм, значи има достатъчно силни връзки в Банкок, за да ми попречи да избягам. Ти още можеш да се махнеш. Информацията, че с мен има възрастна жена, може още да не е достигнала до него. Скоро обаче ще узнае и тогава ще поиска да те убие. Не искам да се притеснявам и за теб.

— Ще замина, но как ще ти пиша, когато постоянно си мениш електронните адреси?

Той й каза името на архива си в един безплатен сървър и кода за достъп. Тя ги запомни.

— Още нещо — добави Бийн. — В Грийнсбъро Питър спомена, че е чел докладите ти.

— Според мен лъжеше.

— Според мен от реакцията ти личи, че независимо дали ги е чел, такива доклади съществуват и ти не искаш да ги прочета.

— Прав си. Съществуват и не искам да ги четеш.

— Това е другата причина да искам да останеш жива.

Тя почервеня от гняв.

— Не ми ли вярваш, като ти казвам, че в тези доклади няма нищо, което трябва да знаеш в момента?

— Трябва да знам всичко за себе си. Силните страни и слабостите си. Ти знаеш за мен неща, които си казала на Граф, а криеш от мен. Продължаваш да премълчаваш. Държиш се като моя господарка, която може да взема решения вместо мен. Това означава, че изобщо не сме равноправни партньори.

— Чудесно — измърмори Карлота. — Правя всичко за твое добро, но виждам, че ти не го схващаш по този начин.

Държеше се хладно, но Бийн я познаваше достатъчно, за да се досети, че не е толкова ядосана, колкото огорчена и разстроена. Беше грубо от негова страна, но в името на сигурността й, трябваше да я отпрати и да не поддържа близки контакти с нея, докато разбере какво става в Банкок. Спречкването заради доклада й щеше да я принуди да си тръгне. Наистина му беше съвестно, че я пропъжда така.

След петнайсет минути сестра Карлота вече пътуваше към летището. След девет часа получи съобщение от нея в тайния си архив. Беше в Манила и щеше да се скрие в тамошната католическа мисия. Нямаше нито дума за скарването, ако можеше да го определи като такова. Само кратко споменаване за „Признанието на Лок“, както го наричаха журналистите. „Бедничкият Питър — пишеше Карлота. — Толкова дълго действа в анонимност, сега ще му е много трудно да понесе последствията от писанията си.“

Бийн изпрати отговор на анонимния й адрес във Ватикана: „Само се надявам да е достатъчно умен, за да се махне от Грийнсбъро. В момента има нужда да управлява някоя малка страна, за да натрупа административен и политически опит. Или поне да му поверят канализацията на някой град.“

„А на мен ми трябват войници, които да командвам — помисли си. — Затова съм тук.“

Мълчанието продължи със седмици след заминаването на Карлота. Стана ясно, че каквото и да ставаше, не е свързано с Ахил, защото досега Бийн щеше да е мъртъв. Нямаше връзка и с разкриването на истинската самоличност на Лок — затъмнението бе започнало, преди Питър да публикува изявлението си.

Бийн се стараеше да си намира що-годе смислени занимания. Макар че нямаше достъп до военните топографски карти, можеше да изучава сателитните снимки на територията между Индия и Тайланд — планините в Северна и Източна Бирма, крайбрежието на Индийския океан. Индия имаше значителен флот според регионалните стандарти — дали щяха да се опитат да проникнат през Малакския пролив и да нахлуят в сърцето на Тайланд откъм залива? Трябваше да се подготви за всяка възможност.

В мрежата можеше да се намери основна информация за индийската и тайландската армия. Тайланд имаше добре въоръжени военновъздушни сили — имаше шанс да постигне въздушно превъзходство и да защити базите си. Затова беше от ключово значение да разположат тактически резерви от самолети по цялата територия на страната, а също екипажи, гориво и резервни части. Това заедно с мините беше най-добрата защита срещу морски десант.

Друга слабост на Индия бяха пътищата за доставка и фронтовете на настъпление. Тъй като индийската военна стратегия несъмнено щеше да зависи от хвърлянето на многочислени, неудържими войски срещу врага, основна цел на отбраната бе да държи тези войски гладни и да ги подлага на постоянни кратки нападения от въздуха или от партизански отряди. И ако индийската армия достигне плодородната долина на Чао Прая или платото Аорай — което бе много вероятно — трябваше да завари тези области напълно лишени от хранителни запаси.

Това бе жестока стратегия, защото тайландският народ щеше да страда заедно с индийската армия — всъщност повече. Затова нещата трябваше да се нагласят така, че реколтата да бъде унищожена в последния момент. Доколкото бе възможно, трябваше да евакуират жените и децата в отдалечени райони или дори в бежански лагери в Лаос и Камбоджа. Не че индийската армия щеше да се спре пред границите, но пресечената местност можеше да я забави. Съществуването на многобройни изолирани цели щеше да принуди индийците да разделят силите си. Едва тогава тайландците можеха да си позволят да извършват набези над отделни индийски подразделения или дори да влизат в открит бой, когато постигнат временно числено превъзходство с добра въздушна подкрепа.

Разбира се, всички тези изводи вече бяха залегнали в отбранителната доктрина на Тайланд и ако ги споделеше, само щеше да раздразни военните — или щяха да си помислят, че ги смята за некадърници.

Затова много внимателно подготви доклада си. С много изрази като „несъмнено вече сте обмислили тази възможност“ и „както, сигурен съм, вече сте взели предвид“. Разбира се, дори тези фрази криеха риск, защото ако военните не се бяха досетили за тези неща, щеше да прозвучи покровителствено. Трябваше обаче да направи нещо, за да разсее това затъмнение.

Препрочете на няколко пъти доклада, като всеки път внасяше поправки. Изчака няколко дни, преди да го изпрати, за да го погледне в друга перспектива. Накрая, след като се увери, че звучи минимално безобидно, го изпрати като електронно писмо в канцеларията на чакри — главнокомандващия. Това бе най-публичният и смущаващ начин да го направи, понеже писмата вероятно се сортираха и четяха от обикновени чиновници. Дори да го отпечата и да го занесе лично щеше да е по-дискретно. Целта му обаче бе да предизвика някаква реакция; ако Наресуан искаше да бъде по-дискретен, щеше да му даде личния си електронен адрес.

Петнайсет минути, след като изпрати доклада, вратата му се отвори безцеремонно и в стаята нахълтаха четирима военни полицаи.

— Ако обичате, последвайте ни — подкани го сержантът.

Бийн тръгна веднага, без да любопитства много. Тези хора само изпълняваха заповеди. Скоро щеше да разбере какво става.

Не го заведоха в кабинета на чакри, а в една от временните постройки, разположени на стария плац за строева подготовка — тайландските военни съвсем наскоро се бяха отказали от маршировката като част от обучението на войниците и от публичното демонстриране на военна сила. Само триста години след като Американската гражданска война бе показала, че излизането на бойното поле в стегнат строй не решава изхода на битката. Това бе нормален период за възприемане на нови неща от военните. Понякога Бийн още си мислеше, че някъде по света има армия, обучаваща войниците си да се бият със саби и да яздят.

На вратата нямаше надпис, дори номер. Когато влезе, никой от чиновниците вътре не го удостои с поглед. Личеше си, че го очакват и не отдават никакво значение на посещението му. Това, разбира се, означаваше, че идването му е много важно, иначе нямаше толкова старателно да се преструват, че не го забелязват.

Заведоха го навътре и сержантът му отвори една врата. Той влезе; военните полицаи останаха отвън. Вратата се затвори зад гърба му.

Зад бюрото седеше един майор. Това бе ужасно високо звание за човек, изпълняващ функцията на секретар, но поне днес той бе натоварен с тази задача. Майорът натисна копчето на оповестителната уредба и съобщи:

— Пратката е тук.

— Изпратете ми я.

Гласът беше млад. Толкова млад, че Бийн веднага разбра ситуацията.

Разбира се. Тайланд бе дал своя принос за Военното училище. И макар че в Ендъровия джийш нямаше дете с тайландски произход, страната (както много източно– и южноазиатски държави) бе твърде добре представена в училището като цяло.

В армия „Дракон“ имаше трима тайландски войници. Бийн си спомняше много добре всяко дете от армията, а също и досиетата им, защото лично бе съставил списъка на онези, които ще влязат в отряда на Ендър. Тъй като повечето страни ценяха възпитаниците от Военното училище според близостта им с Ендър Уигин, вероятно някой от споменатите трима се ползваше с достатъчно влияние тук, за да получи толкова бързо доклада, адресиран до чакри. И онзи от тях, когото Бийн очакваше да види на най-висока позиция, да играе най-активна роля, бе…

Сури. Суриявонг. „Сърдитко“, както го наричаха зад гърба му, защото винаги изглеждаше намръщен.

И наистина, той стоеше зад маса, покрита с карти.

За своя изненада Бийн установи, че е почти с ръста на Суриявонг. Сури не беше много едър, но във Военното училище всички бяха по-високи от Бийн. Сега бе наваксал. Значи нямаше цял живот да го гледат отвисоко. Тази мисъл го окуражи.

В поведението на Суриявонг нямаше нищо окуражително.

— Значи великите сили решиха да използват Индия и Тайланд, за да решават собствените си противоречия — отбеляза той.

Бийн веднага се досети какво си е въобразил. Ахил беше белгиец по произход, а Бийн — разбира се, грък.

— Да, разбира се — отвърна, — Белгия и Гърция са решили да разрешат многовековните си противоречия на бойните полета в Бирма.

— Това, че беше в Ендъровия джийш, не означава, че разбираш положението в Тайланд.

— Докладът ми имаше за цел да покаже с колко ограничена информация разполагам, защото чакри Наресуан не ми осигури сведенията, които ми обеща, когато пристигнах.

— Ако имахме нужда от съветите ти, щяхме да ти дадем сведения.

— Ако ми осигурявате само сведенията, от които си мислите, че се нуждая, съветите ми ще съдържат само онова, което вече знаете, и по-добре да си вървя.

— Да — съгласи се Суриявонг, — така ще е най-добре.

— Суриявонг, ти изобщо не ме познаваш.

— Знам, че си надут пуяк, който винаги трябва да се покаже по-умен от другите.

— Аз бях по-умен от всички други. Резултатите от тестовете го доказват. И какво? Това не ги накара да ме направят командир на армия „Дракон“. Ендър дори не ми повери командването на един взвод. Много добре знам колко е безполезно да си умен в сравнение с умението да командваш. Съзнавам, че тук, в Тайланд, не знам нищо. Не съм дошъл, защото смятам, че без мен сте обречени. Дойдох, защото най-опасният човек на планетата се разпорежда в Индия, а според преценката ми Тайланд ще е първата му цел. Дойдох, защото ако можем да попречим на Ахил да установи тиранията си над целия свят, това трябва да стане тук. И си помислих, че като Джордж Вашингтон през Гражданската война, вие ще приветствате един Лафайет или Щойбен в редиците си.

— Ако глупавите ти писания са пример за „помощта“ ти, можеш да си тръгваш още сега.

— Значи вече можете да изграждате временни летищни площадки, докато изтребителите са във въздуха, така ли? За да могат да се приземяват на писти, които не са съществували, когато са излитали?

— Това наистина е интересна идея. Ще накараме инженерите ни да обмислят възможността.

Бийн кимна:

— Хубаво. Това исках да чуя. Значи оставам.

— Не, не оставаш!

— Оставам, защото колкото и да те дразни присъствието ми, ти признаваш, че идеята ми е добра, и реши да я използваш. Не си идиот и затова има смисъл да се работи с теб.

Суриявонг удари по масата и се наведе над нея. Беше бесен:

— Надменно копеленце такова. Не съм ти слуга да ме командваш.

— Суриявонг — спокойно отговори Бийн, — не искам да те изместя от поста. Не искам да командвам тук. Просто искам да помогна. Защо не ме използваш, както ме използваше Ендър? Дай ми да обучавам някое подразделение. Остави ме да измислям нестандартни ходове и начини да се осъществят. Дай ми възможност да се подготвя, за да можете, когато войната започне и се наложи да правите невъзможни неща, да ме извикате и да кажете: „Бийн, трябва по някакъв начин да забавим тази армия с един ден, а нямаме войски наблизо“. А аз ще отвърна: „Хубаво, от някоя река ли вземат вода? Хайде да им пуснем дизентерия за една седмица. Това ще ги забави.“ Ще отида на място, ще заразя водата, ще повредя пречиствателната им система и ще се измъкна. Или вече имате отряд за биологично заразяване?

Суриявонг запази гневното си изражение за няколко секунди, сетне се разсмя:

— Стига, Бийн, сега ли го измисли, или наистина си планирал такава операция?

— Сега ми хрумна. Но идеята е забавна, не мислиш ли? Дизентерията неведнъж е променяла хода на историята.

— Всички имунизират войниците си срещу известните болестотворни организми. Пък и няма начин да спреш вторичната зараза по течението на реката.

— Да, но Тайланд провежда доста усилени биологични изследвания, нали?

— С чисто отбранителна цел — побърза да уточни Суриявонг; сетне се усмихна и седна. — Хайде, седни. Наистина ли си съгласен да играеш второстепенна роля?

— Не само съм съгласен, а и с готовност ще приема. Ако Ахил узнае, че съм тук, ще намери начин да ме убие. Не ми трябва да се набивам на очи — поне докато се стигне до бойни действия, а тогава Ахил ще получи сериозен удар по самочувствието, когато разбере, че аз командвам парада. Няма да е вярно, но мисълта, че трябва да воюва срещу мен, ще го вбеси. Надхитрявал съм го вече. Страхува се от мен.

— Не съм се загрижил толкова за поста си — увери го Суриявонг, което, разбира се, означаваше, че точно за това се тревожи най-много. — Но Тайланд е запазил независимостта си, когато всички други страни в региона са били в ръцете на европейците. Много се гордеем, че сме отхвърлили чуждата власт.

— При все това Тайланд традиционно допуска чужденци във властта и ги използва ефективно.

— Стига да си знаят мястото.

— Дай ми място и ще си го знам.

— С какъв контингент искаш да работиш?

Бийн поиска отряд със скромна численост, но да може да избере хората си от различни служби. Само два изтребителя-бомбардировача, два патрулни катера, неколцина сапьори, два леки бронетранспортьора, двеста войници и достатъчно хеликоптери за пренасянето на всичко освен на самолетите и корабите.

— И възможност да поръчваме всичко, което ни хрумне в последствие. Спасителни лодки например. Силни експлозиви, за да се упражняваме във взривяване на скали и мостове. Каквото се сетя друго.

— Добре, но няма да влизате в бой без разрешение.

— Разрешение ли? От кого?

— От мен.

— Но ти не си чакри — изтъкна Бийн.

— Функцията на чакрито е да ми осигурява всичко, от което имам нужда. Планирането е изцяло в мои ръце.

— Хубаво е да знам кой командва. — Бийн се изправи. — Най-голяма полза ще има, ако получа достъп до всяка възможна информация. Както при Ендър.

— Мечтай си.

Бийн се засмя:

— Мечтая си за подробни карти. И за точна оценка на положението в тайландската армия.

Суриявонг се замисли.

— Нима изпращаш войниците си на бой със завързани очи? — попита Бийн. — Надявам се, че съм единственият.

— Докато се уверя, че наистина си мой войник, ще останеш с превръзка на очите. Но… ще получиш картите.

— Благодаря.

Бийн се досещаше от какво се опасява Суриявонг — че ще използва информацията, за да създаде алтернативна стратегия и да убеди чакри, че ще върши по-добра работа като главен стратег от Сури. Защото твърдението, че Суриявонг командва, беше опашата лъжа. Чакри Наресуан можеше да му има доверие и явно му беше възложил голяма отговорност, но той си оставаше главнокомандващ, а Суриявонг му беше подчинен. Затова Сури се боеше от Бийн — да не го измести.

Скоро щеше да се убеди, че Бийн не се интересува от дворцови интриги. Доколкото си спомняше, във вените на Суриявонг течеше царска кръв. Но благодарение на многоженството последните няколко крале на Сиам имаха толкова потомци, че трудно можеше да си представиш тайландец без благородно потекло в една или друга степен. Преди векове Чулалонгкорн наложил правилото, че принцовете са длъжни да служат на държавата, но нямат право на високи постове. Суриявонг трябваше да посвети живота си на Тайланд и това беше въпрос на чест, но щеше да запази мястото си във войската само докато началниците му не решат, че има по-добър за тази работа.

След като Бийн вече знаеше кой го държи в затъмнение, щеше да му е много лесно да провали Сури и да заеме мястото му. Все пак Суриявонг беше поел задължението да изпълни обещанията на Наресуан към Бийн. Съзнателно бе нарушил заповедите на чакри. Достатъчно беше Бийн да използва някоя задна вратичка — връзките на Питър например — за да уведоми Наресуан, че Суриявонг не му е дал онова, от което се нуждае. Щяха да направят разследване и първите семенца на съмнението в Суриявонг щяха да бъдат посети.

Бийн обаче не искаше да заеме мястото на Суриявонг.

Искаше отряд, който да обучи да се бие толкова умело, толкова находчиво, толкова ефикасно, че когато се свърже с Петра и я открие, да може да действа мълниеносно и да я измъкне жива. Със или без разрешението на Сърдиткото. Щеше да помага на тайландската армия, доколкото може, но имаше свои цели и те не бяха свързани по никакъв начин с изграждането на военна кариера в Тайланд.

— Още нещо — добави той. — Трябва да приема някакво име, докато съм тук. Самият факт, че съм дете и чужденец, е достатъчен да събуди подозренията на Ахил.

— Какво име предпочиташ? Защо не Суа? Означава „тигър“.

— Имам по-добро предложение. Боромакот.

Суриявонг се озадачи, но бързо си спомни името от историята на Аютхая, древния тайски град-държава, предшественик на Сиам.

— Това е името на упарата, който изместил от трона апхай, законния наследник.

— Просто си спомних какво означава името: „В урната. В очакване на кремация“. — Бийн се усмихна. — За Ахил аз съм мъртвец.

Суриявонг се успокои:

— Както искаш. Реших, че като чужденец ще ти е по-удобно с по-късо име.

— Защо? Няма да се налага да го казвам.

— Ще трябва да го пишеш.

— Няма да издавам писмени заповеди, нали съм пряко подчинен на теб. Освен това Боромакот звучи забавно.

— Имаш познания по тайландска история.

— Във Военното училище много се интересувах от Тайланд. Нация от хора, които умеят да оцеляват. Древните таи успели да се докопат до богатствата на Камбоджанската империя и се разселили из цяла Югоизточна Азия, без никой да забележи. Били завладени от Бирма, но когато се освободили, станали най-голямата сила в региона. След това, когато другите страни попаднали под европейско влияние, Тайланд успял да разшири границите си, а и дори след като загубил Камбоджа и Лаос, запазил ядрото си. Мисля, че Ахил ще установи онова, с което са се сблъсквали всички предишни нашественици — че тайландците не се дават лесно, а дори когато ги победиш, трудно се управляват.

— Личи си, че разбираш тайландската душа — със задоволство установи Суриявонг. — Колкото и да ни изучаваш обаче, никога няма да си един от нас.

— Грешиш. Вече съм един от вас. Свободолюбив човек, който умее да оцелява.

— В такъв случай, като свободен човек, добре дошъл на служба в Тайланд — тържествено изрече Суриявонг.

Разделиха се приятелски и до вечерта Бийн се убеди, че Суриявонг държи на думата си. Получи списък на войниците — четири роти от по петдесет души с добри препоръки. Щяха да му осигурят и хеликоптерите, самолетите и катерите.

Би трябвало да е малко нервен, преди да се покаже пред войници, които сигурно щяха да го гледат скептично като командир, но във Военното училище вече се беше сблъсквал с такава ситуация. Щеше да спечели уважението на тези момчета по най-простия начин. Не с ласкателства, не с услуги, не с излишно фамилиарничене. Щеше да спечели верността им, като им покаже, че знае как се воюва, за да са сигурни, че когато се стигне до битка, няма да бъдат пожертвани по някаква глупава прищявка. От самото начало щеше да им каже: „Няма да ви поведа в сражение, ако не съм сигурен, че ще победим. Вашата задача е да станете толкова добри воини, че да няма ситуация, в която да се поколебая да ви използвам. Няма да търсим слава. Целта ни е да унищожаваме враговете на Тайланд по всеки възможен начин.“

Скоро щяха да свикнат да се подчиняват на това малко гърче.