Николай Пеняшки
Хайку

Красива жена

под цъфналата липа.

Майско слънце.

* * *

Влюбена девойка

сред лехи от рози.

Дъждовен е денят

* * *

На клон изсъхнал —

настръхнали са птици

след силна буря.

* * *

Облачно утро

в росата се събуди —

роза разцъфтя.

* * *

Под слънчевото небе

до кости мокър —

ще те чакам влюбен.

* * *

Песента се лее

в сърцето влюбено.

Щастлив е денят.

* * *

Облачно утро

в очите се разтвори

в дъжд от сълзи.

* * *

Хора свирете!

Пролетта се разпука.

Птици запяха.

* * *

Отдръпни се -

луната да погледна!

Ще те любя!

* * *

Дадох ти любов

със цялата си същност -

попаднах в капан.

* * *

От изгряващата луна

падна една сълза -

сърцето ме заболя.

* * *

Сребролунна нощ.

Оскъдните ми мисли

утрото посрещат.

* * *

Нежна музика

душата ми разлиства.

пролетта цъфти.

* * *

Прекрасна муза

поезията ражда.

Душата нежна.

* * *

Гласът на птица.

Небето почернява.

Утрото изгря.

* * *

Пролет ухае.

Южнякът стопли земята.

Ниви пожълтяха.

* * *

Блестят звездите.

Аромат на гроздов сок

във въздуха струи.

* * *

Гласът на птица

през гъстата мъгла.

Нежна музика.

* * *

Послушай дъжда!

Реката пълноводна

песента запя.

* * *

Върху жицата

гълъбите кацнаха.

Горещо лято.

* * *

Зимният вятър

навява тъжни мисли.

Слънчево утро.

* * *

Нежни струни.

Сърцето е щастливо.

Жена прекрасна.

* * *

Шуми реката.

Наблизо е гората.

Минзухар цъфти.

* * *

Звездите блестят

а мракът сърдит плаче.

Златисто утро.

* * *

Гората плаче.

Нощните птици пеят.

Зимата гонят.

* * *

Нощта се спусна.

Песента на птиците

събуди утрото.

* * *

Ах, това лято

стопи зимната шапка.

Покривът топъл.

* * *

Върху покривът

черен котарак лежи.

Слънце напича.

* * *

Слънцето пече,

на пясъка девойка.

Морските вълни.

* * *

Слънце напича

в пустинята Сахара,

виждам Оазис.

* * *

На канарата

турист лежи на припек.

Слънцето плаче.

* * *

Две костенурки

под горските дървета.

Влюбена девойка

* * *

Щъркели летят —

моята жена ражда.

Синът заплака.

* * *

Облаци черни.

Небесен гръм страховит

плаши хората.

* * *

Дъждът, под който

се любихме двамата,

днес вече стихна.

* * *

Зеленият клон

посивя от гълъби.

Деца играят.