Ърл Стенли Гарднър
Наклонената свещ (20)

XX

Съдията Нюарк влезе в съдебната зала, зае мястото си зад махагоновата маса и погледна въпросително към празното място до Джексън.

— Мистър Мейсън не е ли тук?

— Мистър Мейсън възложи на мен да продължа защитата — обяви с достойнство в гласа си Джексън.

— Ако почитаемият съд позволява — започна Морис Линтън, — обвинението би желало да…

— Почакайте за минутка — пресече го съдията. — Съдът иска да направи едно съобщение, преди някой от съветниците да представи каквото и да било предложение. Съдът желае да му бъде представена юридическа интерпретация на таблицата за приливите и отливите. Възможно е обаче да има известни различия по отношение времето за прилив и отлив специално на мястото, където е била закотвена яхтата. Склонен съм да вярвам, че обемът на водата в устието, имам предвид масата на водата, която тежи над даден пункт и която, допускам, има известна инертност, е в състояние да доведе до известни вариации. Съдът би искал да му се представят доказателства, определящи точно времето за натлачване, а оттук и различията между публикуваната официална таблица за приливите и отливите и времето на проявите им в мястото, където е била закотвена яхтата по време на убийството. В състояние ли сте, господин областен прокурор, да представите тези доказателства, без това да засегне сериозно вашия план по хода на делото?

Хамилтън Бъргър се надигна бавно с тромава важност.

— Боя се, ако почитаемият съд позволява, че това едва ли ще е възможно. Развоят на събитията от последната нощ бе такъв, че обвинението би искало да помоли за отлагане на делото. Не вярвам да нарушавам процедурата, ако разкрия пред съда, че през изтеклата нощ яхтата е била разрушена, както изглежда, чрез бомба със закъснител.

Нюарк се окашля многозначително.

— Проведе ли обвинението някакъв експеримент, преди яхтата да бъде разрушена?

— Съжалявам, но трябва да заявя, че не сме, ваша почит. Разбрах, че се извършват експерименти от страна на мистър Мейсън.

— И мистър Мейсън не е тук?

— Не е, ваша почит.

— Съдът проявява дълбок интерес към действието на прилива и отлива. Целият случай може да зависи от тях. Какво е вашето мнение по отношение отлагането на делото, мистър Джексън?

— Бях инструктиран да се противопоставя на такова предложение.

— Мисля, че кодексът предвижда отлагане за не повече от два дни наведнъж и не повече от шест дни сумарно, а също така трябва да се направи и писмена молба за това. Попълнихте ли такава, мистър Бъргър?

— Не, ваша почит. Наистина не ще има никаква вреда за защитата да се съгласи с отлагане на делото.

— Съветникът от защитата, изглежда, е на друго мнение.

— Ако заседанието може да се отложи само до днес следобед — пледира отчаяно Хамилтън Бъргър, — смятам, че бих могъл лично да вляза в контакт с мистър Мейсън…

— Какво мислите за отлагане до днес следобед? — обърна се съдията към Джексън?

— Инструктиран съм да отказвам каквото и да било отлагане, ваша почит.

— Много добре. Нека тогава обвинението продължава по делото!

— При тези обстоятелства, ваша почит — възвести важно Бъргър, — обвинението предлага делото да бъде прекратено.

Лицето на съдията Нюарк потъмня.

— Разбира се, съветникът е в правото си да осуетява желанията на съда, доколкото не съществува опасност…

Съдията се поколеба, сякаш се чудеше колко далеч да отиде със своето порицание, но в това време Джексън се намеси бързо.

— Ваша почит, инструктиран съм да не се противопоставям на прекратяване на делото.

Съдията Нюарк оформи изведнъж решението си.

— Много добре. Обявявам делото за прекратено. Обвиняемите са свободни. Считам обаче за правдиво да отбележа, че в случай на повторно задържане на обвиняемите, съдът, ще вземе под внимание това, което се случи. Обявявам заседанието за закрито.

Нюарк се надигна от креслото, запъти се към кабинета си, но внезапно се обърна.

— Мога ли да замоля съветниците да дойдат в моята стая?

Джексън изтича до телефонната будка в коридора, набра номера на кантората на Мейсън и запита:

— Герти, дали шефът е там?

— Не е пристигнал още.

— Имам известие за него. Съдията покани съветниците при себе си. Това ми харесва. Изгаря от любопитство по някаква теория за приливите и отливите. Мисля, че мистър Мейсън трябва да дойде тук.

— Какво стана с делото?

— Прекратиха го.

— Добре, ще се опитам да намеря шефа. Вие го замотавайте там. Ще кажа на мистър Мейсън да телефонира, ако реши да пристигне. Това може да поуспокои малко старата птица.

— Едва ли е уместно да се отзовавате така за съдията Нюарк — укори я Джексън с тон на превъзходство.

— Що се отнася до мен, той е дърта птица — изсмя се Герти и затвори телефона.

Джексън прекоси съдебната зала и отвори вратата към кабинета на съдията Нюарк.

Хамилтън Бъргър и Морис Линтън, изглежда, се намираха в неловко положение. Съдията Нюарк си чертаеше нещо върху лист попивателна хартия. Той вдигна очи при отварянето на вратата.

— Влезте, мистър Джексън! Къде е мистър Мейсън?

— Не е пристигнал още в кантората. Предадох да се обади, когато дойде.

— Много добре! Седнете, моля! Джентълмени, напълно съзнавам, че съгласно закона вие сте в правото си да пренебрегнете желанието на един магистрат. И все пак тази тактика не ми харесва.

— Нямах намерение да направя публично подобно предложение, ваша почит — тонът на Бъргър преливаше от извинение, — но след като мисис Милфийлд признава сега, че е била на яхтата около 21:30 в петък вечерта, нямах друг избор. Младият човек, увлечен явно по нея, е наел гребна лодка от Кемрън и са отишли заедно до яхтата.

Нюарк отбеляза часа върху лист, написа още няколко цифри и сви устни.

— Твърди ли тя, че тогава съпругът й е бил жив?

— Тя заяви, че е бил мъртъв и го намерила да лежи в положение № 1, както го назова условно съветникът от защитата, с глава близо до прага.

— Защо не е съобщила по-рано за това?

— Бояла се да не бъде обвинена, че тя го е убила. Опитвала се да се прикрива.

— Хм! — изсумтя Нюарк.

— Така го схванах аз — обясни Бъргър.

Нюарк започна да драска безцелно върху листа пред себе си.

— В показанията на съдебния медик се твърди, че активното кръвотечение не би могло да продължи повече от двадесетина минути след нанасяне на смъртоносния удар. Следователно убийството е било извършено по времето, когато яхтата е започнала да се накланя, но още не е била достигнала максимума на наклона си. Това навеждане на яхтата все пак е прогресирало в период, малко по-кратък от двадесет минути, за да успее тялото да се претърколи до най-ниско разположената стена и все още да продължи и там кървенето. Съществува въпрос по какъв начин се осъществява това наклоняване? Дали то става постепенно и бавно или до известен момент се достига постепенно известно наклонено положение и след това последва внезапно окончателно навеждане? Това е кардиналният въпрос в този случай. Можете ли да му дадете отговор?

— Не мога — призна Хамилтън Бъргър.

— Тава е най-важният пункт в целия случай — подчерта с укор в гласа си съдията.

— Зная това — съгласи се Бъргър, а след това започна мрачно. — Сега…

Вратата внезапно се отвори и Пери Мейсън, свеж и в добро настроение, им кимна.

— Добро утро, джентълмени!

По лицето на Нюарк се изписа облекчение.

— Мистър Мейсън, силно ме заинтригува проблемът за приливите и отливите. Мисля, че случаят може да бъде разрешен, като обсъдим в детайли този въпрос. Ще бъдете ли любезен да ми съобщите какво разкрихте снощи? Изглежда, вие сте единственият, който оцени правилно огромното значение на тази информация.

— Стана ясно — засмя се Мейсън, — че яхтата засяда о дъното около два часа и петнадесет или двадесет минути след връхната точка на прилива. Накланя се повече или по-малко постепенно, докато достигне ъгъл от около седемнадесет градуса спрямо перпендикуляра, след което настъпва съвсем кратък период на покой и яхтата се накланя внезапно до крайно положение.

— И какво е времето за настъпване на това внезапно, последно накланяне на яхтата?

— Снощи то бе точно четири часа и една минута след най-високата точка на прилива.

Очите на съдията блестяха с интерес.

— Мнозина от юристите — продължи Мейсън — не обичат обстоятелствените доказателства. На мен те ми допадат. Не съм бил никога в конфликт с доказателства от този характер. Конфликтът винаги ми е бил с навика на някои да интерпретират тези доказателства безгрижно повърхностно. Ненавиждам вкостененото мислене. Да вземем за пример настоящия случай. Сега ни е известно, че мисис Милфийлд е била на яхтата около 21:30 в петък. Знаем, че по това време яхтата вече се е била наклонила значително. Знаем, че това наклоняване е станало към дясната й страна. Известно ни е, че някой е запалил нова свещ по времето, когато яхтата е наближавала наклон от около седемнадесет градуса по отношение на перпендикуляра й. Знаем, че тази свещ е била поставена в разтопения восък от горяла преди това свещ.

— Допускате ли тогава мисис Милфийлд да е извършила престъплението? — запита Нюарк. — Ако е така, по какъв начин? Не забравяйте, че според свидетелствуването на медицинските органи ударът трябва да е бил извънредно силен.

— Така — продължи във весело настроение Мейсън. — Изправени сме пред явно противоречие. От една страна, престъплението трябва да е било извършено, когато яхтата все още е била в сравнително водоравно положение, в противен случай кървавият отпечатък не би бил в средата на стъпалото. От друга страна, ако трупът се е претърколил в това положение, което съм означил на скицата си като № 2, смъртта трябва да е настъпила в периода от около двадесетината минути, преди яхтата да е извършила последното си и окончателно наклоняване надясно.

— Не можете да съобразявате едновременно тези два фактора — намеси се Бъргър. — Заключението ви трябва да бъде свързано с единия или другия. Не можете да се възползувате и от двата.

— Нещата са толкова прости — ухили му се Мейсън, — че се изплъзват помежду пръстите ви.

— Страхувам се, че не мога да ви разбера какво точно имате предвид — каза Бъргър с тон на накърнено достойнство.

— Много просто — продължи Мейсън. — Човекът е бил убит и трупът е паднал направо в положение № 2. Убиецът го е върнал в положение № 1, а след това отливът го отпратил отново в положение № 2, но по това време кървенето е било вече преустановено. Просто само поради топа, че намерихме килима окървавен под главата на трупа, намерен в положение № 2, веднага теглихме заключение, че кръвоизливът е продължавал и по времето, когато отливът го е претърколил в това същото второ положение. Другото обяснение е толкова просто и явно, та може да ви влуди, че не сте мислили за него още от самото начало.

Нюарк пое скицата от Мейсън. Хамилтън Бъргър се надигна, заобиколи зад съдията и се вторачи през рамото му.

— Проклет да съм! — произнесе прокурорът едва чуто под носа си.

— Но, ако трупът е паднал направо в положение № 2 — изтъкна Нюарк, — то човекът не е срещнал смъртта си при удара на главата в прага. Тогава какво е причинило смъртта му?

— Тежкият железен ръжен от печката на яхтата.

— Та тогава — възкликна съдията — ако убитият е бил ударен отзад с ръжен, това изключва теорията, че убиецът трябва да е здрав, силен мъж. Дори и жена може с ръжена да нанесе удар, който да има достатъчна сила, за да му счупи черепа, разбира се, ако ударът дойде отзад и свари човека неподготвен за него.

— Точно така — потвърди Мейсън. — Убиецът обаче е недоогледал едно нещо. Защо тялото е било пренесено в положение № 1? Явно защото убиецът е искал да припише убийството на Бърбанк. Веднъж изнесена на бял свят тази истина от Ню Орлеан, Бърбанк би бил обвинен в предумишлено убийство. И така фактът, че убиецът се опита да залепи това убийство на Роджър Бърбанк, говори, че той е някой от тези, които са запознати с неговото минало.

Мейсън взе скицата, сгъна я, постави я в джоба си и продължи.

— Разбира се, не е моя работа да давам ум на областната прокуратура как да върши работата си, но наистина ако съм на мястото на мистър Бъргър, бих си послужил с малко от по-твърдите средства. Когато убиецът придвижи трупа, това бе погрешната му стъпка, издаде се. И това, джентълмени, е всичко, което аз зная за случая с наклонената свещ. Смятам, че то е достатъчно, за да ви доведе до развръзката, ако действувате бързо, разбира се.