Дамян Дамянов
Въздухът опива като вино

Въздухът опива като вино —

Ой, ти, въздух сладък и пиян!

Ширине — и опнато, и синьо —

Ой, ти, път, вървян-недовървян!

Клонче маха и гугутка гука —

Ой вий, песен и напъпил цвят!

Женски смях, като вода бълбукащ —

Ой, любов, останала назад!

Тая вечер аз ще ви сънувам —

Тебе, въздух, тебе, ширине,

Тебе, свят, що с мене се сбогуваш

С мъжки плач връз женски колене!

Ширнат, пръснат. Хубав и — във всичко!

От какво ли не дробен и сбран.

Тая вечер. Всяка вечер…

Ничком

Дорде падна цял и разпилян,

Идещ, чезнещ, четен-недочетен.

Тай ще бъде до последен час.

Дорде път ме пръсне на парчета,

Ой, парчета! Аз — едно от вас…