Робърт Силвърбърг
Вертикален свят (1) (Еротична антиутопия)

Един щастлив ден на 2381 година

Ето един от щастливите дни на 2381 година. Утринното слънце изгрява вече толкова, че докосва с утринните си лъчи горните етажи на гонада 116. Скоро външната фасада ще заблести като морската повърхност при залез. Фотоните на ранното разсъмване активизират един механизъм в прозорците на Чарлз Матерн и те стават прозрачни.

Матерн се протяга. „Господи, благослови“ — си казва той. Жена му също се протяга. Четирите им деца, будни вече повече от час, скачат и танцувайки около спалната платформа, пеят:

Благослови, Боже, благослови, Боже,

благослови всички нас,

благослови татко, благослови мама,

благослови теб и мен

благослови всеки, голям и малък,

и дай ни плодородни дни.

След това всички дотичват до спалната платформа. Матерн става и целува поред децата. Индра е на осем, Шандор — на седем, Маркс — на пет, и Клео — на три. Дълбоко в душата си Чарлз Матерн таи срам за това, че има толкова малко семейство. Нима искрено можеш да кажеш, че един човек обича живота, когато той има само четири деца? Но лоното на Принсипеса вече няма да заплодоноси. На своите 27 години тя е вече съвсем безплодна — така казват докторите. Матерн сериозно мисли за втора жена: скучае по плача на бебе. Нали трябва човек да изпълнява своите задължения към Бога.

— Татко, Сигмунд е още тук. Той дойде нощес при мама — показват с пръст децата.

Матерн гледа натам. На спалната платформа, от другата страна на Принсипеса, близо до педала на пневмопомпата, свит на кълбо, лежи четиринадесетгодишният Сигмунд Клавер, дошъл в жилището на Матерн веднага след полунощ, възползвайки се от своето право на блудство. Сигмунд обича зрелите жени. Сега той хърка — потрудил се е славно. Матерн го побутва по хълбока:

— Ставай, Сигмунд! Вече е утро!

Юношата отваря очи, усмихва се на Матерн и посяга към своята набедрена превръзка. Сигмунд е доста красив, живее на 757-ия етаж, има едно дете и чака второ.

— Моля да ме извините — казва Сигмунд, — успал съм се. Принсипеса ме изтощи, както винаги. Истинска дивачка е!

— Наистина е много страстна — признава Матерн.

Казват, че жената на Сигмунд също е много страстна. Матерн има намерение да я изпробва, когато тя стане малко по-възрастна. Може би идващата есен…

Сигмунд влиза под ултразвуковия душ, а Принсипеса става от постелята, натиска педала и платформата мигновено се свива. Принсипеса започва да програмира закуската. Индра включва екрана. Стената избухва в светлина и краски.

— Добър ден, — донася се от екрана. — Температурата на въздуха отвън е 28°C ако това интересува някого. Днешната численост на населението е 881115 души. От вчера са пристигнали 102 души, а от началото на годината — 14187. Да ни благослови Бог, но темпът на прираста е паднал забележимо. В гонада 117 от вчера са пристигнали 131 души, включително и четиримата близнаци на Хуля Якобинска. Тя е на 17 години и преди това е родила седем деца. Ето една истинска божа служителка! Сега е 6 часът и 20 минути. Точно след 40 минути гонадата ще бъде удостоена от посещението на Никанор Гортман, социопрограмист от Хел, който лесно може да бъде разпознат по дрехите в пурпурни и ултравиолетови тонове. Доктор Гортман ще бъде гост на Чарлз Матерн от 799-и етаж. Да се отнесем към госта с такова благословение, с каквото се отнасяме един към друг. Да благослови Бог Никанор Гортман! А сега да послушаме новини от долните етажи на гонада 116.

Чарлз Матерн се очиства, облича, след което се отправя към площадката за кацане на хилядния етаж.

Асансьорът спира на самия връх на зданието. Гортман е посетил тропическите райони и сега се готви да посети градска гонада в умерения пояс. Голяма чест е за Матерн, че са го избрали за официален домакин на гонадата. Матерн излиза на площадката на покрива на гонада 116, силовото поле го защитава от ураганните ветрове. Той гледа наляво и вижда западната фасада на гонада 115. От дясната страна святкат източните стъкла на гонада 117. „Да благослови Бог Хуля Якобинска и седемте й деца“ — мислено шепне Матерн. До самия хоризонт се виждат ред гонади с трикилометрова височина. Видът им винаги го трогва до сълзи.

Чува се весел шум на двигатели. Каца торпедоптер. От него излиза висок, широкоплещест мъж, облечен в дрехи, преливащи във всички цветове на дъгата.

— Никанор Гортман? — пита Матерн.

— Да ви благослови Господ! Чарлз Матерн?

— Да ви благослови Бог, аз съм. Да вървим.

Хел е един от единадесетте венериански града, които човек е приспособил за своите цели. Досега не е бил на Земята. Говори бавно, флегматично, монотонно. Матерн е чел работите на Гортман. Добра работа, превъзходна аргументация.

— Особено обичам „Динамика на ловната етика“ — казва Матерн. — Забележително е.

— Наистина ли така смятате? — пита приятно удивеният Гортман.

— Разбира се. Старая се да чета максимум венериански стихове. Толкова е занимателно и чуждо да се чете за лов на диви зверове.

— На Земята няма ли диви зверове?

— Да ни благослови Бог, не — отговаря Матерн. — Не можем да си го позволим. Но аз безумно обичам да чета за вашия начин на живот, така силно отличаващ се от нашия.

— Нещо като психологическо бягство?

Матерн го гледа с учудване.

— Не разбирам за какво говорите.

— Когато четете за това, вашият живот на Земята ви изглежда по-сносен, — пояснява гостът.

— О, не! Животът на Земята е напълно сносен, повярвайте ми. Чета го само за развлечение.

Асансьорът тъкмо беше достигнал 799-ия етаж.

— Ще ви покажа моето жилище.

Матерн излиза от асансьора и кани Гортман.

— Това е Шанхай. Така наричаме този четиридесететажен блок — от 761-ия до 800-ия етаж. Аз живея непосредствено под най-високия етаж на Шанхай, което показва моя професионален статус. Гонада 116 се състои от 25 града. На самото дъно е Рейкявик, а на самия връх — Луисвил.

Те вървят бавно към квартирата на Матерн по един тунел, който води на изток. Вече е 7.10 и ято деца, на групи по три и по четири изскачат от квартирите, отправяйки се към училище.

— На този етаж имаме средно по 6.2 деца на семейство — казва Матерн. — Това е най-ниският среден показател в цялото здание. Признавам го със срам. Хората на горните етажи не се размножават добре. Има един етаж в Прага, май 117-и, където на всяко семейство се падат 9.9 деца. Нима не е великолепно?

— С ирония ли го казвате? — пита Горман.

— В никакъв случай!

Матерн чувства, че го обхващат вълни на афект.

— Ние боготворим децата. Ние съдействаме за големия прираст. Нима не знаехте за това преди да тръгнете?

— Да, да — бързо казва Гортман. — Общата динамика на културата ми е добре известна. Но предполагах, че вашите лични чувства…

— Не съответстват на нормата?! Това, че аз в известна степен съм научен работник, не ви дава право да считате, че аз порицавам собствената си културна система.

— Моля да ме извините за това недоразумение и да не мислите, че съм противник на вашите устои, макар вашият свят да ми е чужд. Благослови Бог, да не се караме, Чарлз.

— Благослови Бог, Никанор. Не искам да считате, че съм прекалено впечатлителен.

Те се усмихват един на друг. Матерн се ядосва, че е проявил раздразнителност.

— А колко жители има на 799-ия етаж? — пита Гортман.

— 805 души, доколкото ми е известно.

— А Шанхай?

— Около 35000.

— А в цялата гонада 116?

— 881000.

— В тази група здания се намират петдесет гонади, нали?

— Да.

— Това са общо около 40 милиона жители — констатира Гортман. — Тоест, малко повече от населението на Венера. Интересно!

— И това не е най-голямата констелация — гласът на Матерн вибрира от гордост. — Сенсен и Бошвош са къде по-големи! В Европа има няколко още по-големи — Берпар, Венбад… И се планират още по-грандиозни!

— Значи пълната численост на населението е…

— 75 милиарда! — почти крещи Матерн. — Благослови Боже! Никога по-рано не се е случвало подобно нещо! И никой не гладува! Всички са щастливи! Бог е милостив към нас, Никанор!

Той спря да говори, когато спряха пред вратата с номер 79315.

— Това е моят дом. Всичко, което е мое, е и твое, скъпи гостенино.

Децата още не са отишли на училище. Принсипеса ги е задържала вкъщи, за да се видят с госта, и те са малко възбудени.

Той представя семейството си на госта. Гортман изважда четири малки кутийки и ги раздава на децата. Благословен жест. Матерн показва сгънатата спална платформа.

— Ето тук спим. Има място за трима. А се мием тук, под душа. Предпочитате ли да се облекчите в уединение?

— Да, разбира се.

— Тогава натиснете този бутон, който управлява паравана. Ние се облекчаваме тук. Урината тук, а фекалиите — там. После всичко се преработва. Пестелив народ живее в гонадите.

— Естествено — произнася Гортман.

— Не бихте ли желали — пита Принсипеса — и ние да ползваме параван при облекчаване? Зная, че много негонадци предпочитат това.

— Не бих искал да нарушавам вашите обичаи — отвръща Гортман.

Матерн се усмихва.

— На Венера голотата не е табу, нали? Имам предвид, че това ни е единствената стая и значи…

— Ще съумея да се приспособя — уверява ги Гортман. — Един обучен социопрограмист трябва да може да се приспособява.

— Да, да, разбира се — съгласява се Матерн и смутено се смее.

Принсипеса се извинява, че е принудена за минутка да прекъсне разговора, и изпраща децата в училище.

— Моля за извинение — казва Матерн, — но трябва да поговорим за вашите сексуални навици. Ние ще спим в едно и също легло. Ние с жена ми сме изцяло на ваше разположение. Отстраняването на половата неудовлетвореност е основен закон в общество като нашето. Чували ли сте за нашия обичай да правим нощни разходки?

— Страхувам се, че…

— В гонада 116 не се затваря нито една врата. Никой от нас няма ценни предмети и сме добре подготвени в обществен план. Имаме обичай нощем да ходим по другите жилища. Така постоянно си сменяме партньорите: обикновено жените остават вкъщи, а блудстват мъжете, макар това да не е абсолютно правило. Всеки от нас има винаги достъп до който и да е друг възрастен член на нашето общество.

— Странно — казва Гортман. — Предполагах, че в общество, в което живеят заедно толкова много хора, по-скоро следва да се развива преувеличен култ към уединение, отколкото такава хиперболизирана свобода.

— През първите години на съществуването на гонади тенденцията към уединяване е имала много привърженици. Но с течение на времето тази тенденция напълно е угаснала. Боже, благослови ни! Отстраняването на половата неудовлетвореност е наша главна цел, иначе би се получило напрежение. Обособяването е равнозначно на полова неудовлетвореност.

— Значи можете да отидете в което и да е жилище в това огромно здание и да преспите…

— Не в цялото здание — прекъсна го Матерн. — Само в своя град-блок. Ние сме противници на извънградските нощни разходки. — Той тихо се смее. — Наложихме си няколко дребни ограничения, за да не ни омръзне свободата.

Гортман гледа Принсипеса. Костюмът й се състоеше от превръзка на бедрата и метална чаша на лявата гръд. Тя бе слаба, но с великолепно телосложение и въпреки че майчинството й бе приключило безвъзвратно, тя не беше изгубила нищо от очарованието на младостта. Матерн се гордееше с жена си.

— Не искате ли да огледате зданието?

Те излизат. Вече на вратата Гортман галантно се покланя на Принсипеса. В коридора гостът произнася:

— Виждам, че семейството ви е по-малобройно от нормата.

Това бе скандална, невежлива забележка, но Матерн показа максимум търпимост към чуждоземния си колега.

— Навярно щяхме да имаме още деца, но ножът на хирурга направи жена ми безплодна. Това бе тежък удар за нас.

— Тук винаги ли са ценили големите семейства?

— Ние ценим живота. Сътворяването на нов живот за нас е висша добродетел. А предотвратяването му — най-големият грях. Ние всички обичаме нашия многолюден свят. А вие, изглежда, ни съжалявате. Нима правим впечатление на нещастни?

— Струва ми се, че вие сте учудващо приспособени към този живот — каза Гортман, — независимо от това, че сте толкова много и прекарвате целия си живот в този гигантски строеж. Вие никога не излизате от него, нали?

— Повечето от нас действително никога не излизат — съгласява се Матерн. — Лично аз много пътешествам; социопрограмистът се нуждае от по-широка перспектива. Но Принсипеса например никога не се е спускала по-долу от 300-ия етаж. И защо ли й трябва да ходи някъде?

— И всички сте щастливи?

— Почти всички.

— Значи има изключения? — пита Гортман.

— Това са безумци — отговаря Матерн. — В нашите среди се стараем да сведем до минимум жизнените конфликти. Както сами виждате — никога не отказваме на никаква молба. Никога и никому. Но понякога се случва някой да не може повече да понася нашия стил на живот. Тези хора се бунтуват, пречат на другите. Това е много печално.

— А какво правите с безумците?

— Разбира се, отстраняваме ги.

* * *

Матерн трябва да покаже на Гортман цялата гонада. Такава екскурзия ще отнеме няколко дни. Той е малко развълнуван, тъй като не познава добре цялото здание.

— Цялото здание — обяснява — е изпълнено със свръхнапрегнат бетон. Конструкцията се опира на централно носещо ядро с размери 200 квадратни метра. Първоначално се предлагаше да се разположат по 50 семейства на етаж, но сега са средно по 120. Ние сме изцяло икономически независими, имаме собствени училища, болници, спортни площадки, домове за религиозна култура и театри.

— А храната?

— Имаме връзки със селскостопанските комуни. Сигурно сте видели, че 9/10 от сушата на този континент се използва за производство на продоволствие, че ние не заемаме плодородни земи за хоризонтални застройки, храна има винаги в изобилие.

— Значи вие зависите от комуните, които произвеждат храна?

— А кога жителите на градовете не са били зависими от фермерите? — пита Матерн. — На Земята не действа юмручното право. Ние сме единственият им пазар. А те за нас са единственият източник на продоволствия. Ние им правим и различни услуги, като например ремонт на колите им. Екологията на планетата е достигнала своя оптимум. Ние сме в състояние да изхраним още много милиарди хора. И, благослови ни, Господи, храним ги. Те се издигат нагоре.

Матерн разказва за климатизацията, за системата от шахти за придвижване и други подобни устройства.

— Всичко това е великолепно — казва в заключение Гортман. — Не мога дори да си представя как една малка планета със 75 милиарда население може въобще да оцелее, докато вие сте превърнали вашата в… в…

— В утопия — подсказва му Матерн.

— Точно това имах предвид — отговаря Гортман.

Те се заиздигат нагоре към жилищните етажи.

— Това е Рейкявик — обяснява Матерн. — Тук живее основно обслужващият персонал. Ние не искаме да създаваме предпоставки за класово разслоение. Но във всеки град преобладава някоя професионална група: инженери, научни работници. И всяка професионална група образува отделен клан.

— А осъществяват ли се контакти между отделните градове? — пита Гортман.

— Стараем се да ги развиваме чрез спортни състезания, обмен на студенти и редовни вечерни срещи на жителите на различните градове.

— А не е ли по-добре да се поощряват нощните извънградски разходки?

Матерн се намръщва.

— Предпочитаме собственото си обкръжение. Случайната сексуална близост с жители от другите градове е проява на слаб характер.

— Разбирам.

Те влизат в обширна зала.

— Това е спалнята на младоженците — обяснява Матерн. — На всеки пет или шест етажа се пада по едно такова помещение. Когато младите встъпят в брак, те напускат родния си дом и се пренасят тук. След раждането на първото дете им се предоставя собствено жилище.

— А откъде вземате стаи за тях? — учудва се Гортман. — Да разбирам ли, че всички стаи в зданието са заети? Възможно ли е смъртността при вас да е равна на раждаемостта, което значи…

— Смъртността до известна степен разрежда ситуацията. Ако умре един от партньорите, останалият жив преминава в спалнята за възрастни, като по този начин освобождава място за новото младо семейство. Прав сте обаче, че повечето от нашите младежи не намират квартира в зданието, тъй като прирастът на новите семейства е 2 процента, докато смъртността е много по-ниска. Строим нови градски гонади и преселваме там младоженците чрез жребий. Казват, че те трудно се приспособяват към новите условия, но това се компенсира с факта, че принадлежат към първите заселници. По този начин ние постоянно се смесваме чрез младежта си, като създаваме нови комбинации от обществени единици. Блестящо, нали? Вие навярно сте чели статията ми „Структурна метаморфоза на населението на градската гонада“?

— Разбира се — Гортман оглежда спалнята. Върху спалната платформа до тях се съвкупляват дванадесет двойки. — Толкова са млади… — произнася той.

— При нас половата зрелост настъпва много рано. Момичетата встъпват в съпружески връзки на дванадесет години, а момчетата — на четиринадесет. След година се появява първото дете, да ни благослови Господ.

— И никой ли не се опитва да контролира прираста?

— Да се контролира прирастът? — шокиран от неочакваното богохулство, Матерн нервно се хваща за гениталиите си. Няколко копулиращи се двойки с учудване вдигат глави. Някой хихика. — Моля ви никога да не употребявате тези думи — с жар заговаря Матерн. — Особено в присъствието на деца. Ние… ние никога не говорим така, дори не смеем да си го помислим…

— Но…

— Животът за нас е светиня. Създаването на нов живот — благословение. Размножаването е почитта и уважението на човека към Бога. — Матерн се усмихва. — Да си човек, значи да решаваш всички проблеми с усилията на мисълта, нали? Допускам, че бихме могли да се ограничим до естествения прираст, но това би било едно нещастно решение. Напротив, както сам се убедихте, ние победоносно посрещаме проблемите на размножаването. Размножаваме се с радост, числеността ни ежегодно нараства с три милиарда, като за всеки от нас се намира място и храна. Малко умират, много се раждат и светът се изпълва. Бог е велик, животът е богат и прекрасен. Както сам виждате, ние сме щастливи. Надраснали сме детската потребност за изолация един от друг. Защо да излизаме навън? Защо ни са горите и пустините? За нас гонада 116 е Вселената. Зловещите предсказания на пророците не се сбъднаха. Нима можете да ми възразите нещо? А сега да вървим, ще ви покажа училището.

Матерн е избрал училището в работния район на Прага. Още пред вратата стават свидетели на много неприятен инцидент. При тях дотичва млада, невзискателна към външността си жена, със сива бедрена превръзка. Бременността й е очевидна. Косите й са разрошени.

— Помогнете ми! — крещи тя. — Мъжът ми се е побъркал!

Треперейки, тя се хвърля в обятията на Гортман. Гостът е смутен. След нея тича млад, не повече от двадесетгодишен мъж с хлътнали скули и кръвясали очи. В ръцете си държи запалена горелка.

— Проклета вещица! — мърмори той. — Блудници, блудници безкрай. Вече имаме седем, ето ти осмия… Да се побъркаш!

Матерн е изплашен. Той отскубва жената от Гортман и трескаво бута госта към вратата на училището.

— Кажете там, че тук има побъркан — казва той на Гортман. — Нека незабавно да тичат на помощ!

Той е вбесен, че Гортман се е оказал свидетел на такава нетипична сцена, и би искал да го отведе оттук колкото е възможно по-бързо. Младата жена, все още трепереща, се крие зад гърба на Матерн.

— Бъди разумен, млади човече! — назидателно произнася Матерн. — Цял живот си прекарал в гонадата, нали? Разбираш, че размножаването е благословено. Защо искаш да отритнеш основите, по които…

— Махни се от нея или ще те изгоря!

Младежът маха с горелката пред лицето на Матерн. Матерн прави внезапна крачка встрани и младежът се хвърля върху жената. Тя отскача неловко и огънят прогаря дрехата й. Оголва се бяло тяло, прекосено от една червена ивица. Жената се хваща за издутия си корем, пада и започва неистово да крещи. Младежът отблъсква Матерн и се цели с горелката в хълбока на жената. Матерн се опитва да го хване за раменете, но младежът е по-силен. Матерн успява да му извие ръката и горелката само овъглява пода. Младежът изпуска горелката и с проклятия се хвърля върху Матерн, налагайки го с всичка сила с юмруци.

— Помощ! — вика Матерн. — Помощ!

В коридора се изсипва тълпа ученици на възраст от осем до единадесет години. Пеейки химн, те настигат безумеца. След минута той почти не се вижда под подвижната маса тела, които пребиват нещастника. Към тях се присъединява подкрепление от съседните класове. Раздава се вой на сирена и пронизителна свирка.

— Полиция! Разотивайте се! — гърми по мегафона гласът на учителя.

Появяват се четирима души в мундири и незабавно овладяват ситуацията. Ранената жена лежи и стене, като се държи за хълбока. Безумецът е в безсъзнание: избито е едното му око и цялото му лице е в кръв.

— Какво е станало тук? — пита един от полицаите. — Кои сте вие?

— Чарлз Матерн, социопрограмист, 799-и етаж, Шанхай. Този човек е полудял. Хвърли се върху бременната си жена с горелка, а след това нападна и мен.

Полицаите се опитват да вдигнат на крака безумеца, но не успяват. Старшият полицай като латерна изрежда присъдата:

— Обвинява се в злодейско нападение на жена в зряла възраст, носеща още нероден живот, обявявам присъдата ликвидация… да се приведе в изпълнение незабавно! Да се хвърли в Спуска!

Те се отдалечават, влачейки безумеца със себе си. Появяват се лекари, които внимателно се навеждат над лежащата жена. Децата с песни на уста се връщат в класните стаи. Никанор Гортман е потресен. Матерн го взема под ръка.

— Всичко е наред — живо шепне той. — Такива неща понякога се случват. Но шансът да се види това е едно на един милион! Много нетипичен случай! Много нетипичен…

* * *

Слънцето залязва. Западната фасада на съседната гонада блести с пурпурни ивици. Никанор Гортман седи в тишината, обядва със семейство Матерн. Дикторът от вечерните новини припомня за нещастното произшествие на 108-ия етаж.

— Раните са се оказали повърхностни — казва той. — Плодът не е пострадал.

— Благослови Боже — шепне Принсипеса.

Матерн е потиснат. Произшествието на 108-ия етаж му е развалило така добре започналия ден. Въпреки това той е уверен, че е показал на Гортман вътрешната хармония и сплотеност в живота на гонадата. А сега той ще позволи на госта да изпита един от методите за минимизация на човешките конфликти, така рушителни за гонадското общество. Матерн става.

— Настъпи време за нощни разходки, — обяснява той. — Аз излизам. А вие ще останете тук… с Принсипеса.

Той си дава сметка, че в такава ситуация гостът ще почувства поне малко обособеност. Гортман пък е малко смутен.

— На работа — казва Матерн. — Наслаждавайте се. Тук никой не отказва на никого правото на щастие. Изтребваме егоистите в зародиш. Моля! Което е мое, то е и твое! Съгласна ли си с мен, Принсипеса?

— Разбира се — казва жена му.

Матерн излиза от стаята, бързо се движи по коридора, влиза в асансьора и се спуска на 770-ия етаж. Когато излиза от асансьора, чува гневни викове и се вцепенява от страх да не се забърка в някаква мръсна история, но за щастие не се появява никой. Той продължава по-нататък. Минава покрай черната врата на Спуска и внезапно осъзнава къде се намира. И веднага, без предупреждение, в ъглите на паметта му изплува лицето на неговия по-голям брат Джефри, недоволен злодей и егоист, който полетя надолу, в същия този Спуск; Джефри, който не искаше да се приспособи и който трябваше да бъде хвърлен в Спуска. На Матерн му прилошава и той се хваща за първата попаднала му дръжка, за да не падне.

Вратата се отваря. Матерн влиза. Той никога още не е блудствал на този етаж. В креватчета спят пет деца, а на платформата — мъж и жена, и двамата по-млади от Матерн. Матерн се съблича и ляга до жената. Той я докосва по бедрата, след това по гърдите. Жената отваря очи и Матерн казва:

— Здрасти. Аз съм Чарлз Матерн от 799-ия етаж.

— Гина Бурка — казва младата жена. — А това е моят мъж, Лени.

Лени се събужда, забелязва Матерн, кима с глава, обръща се на другата страна и отново заспива. Матерн трепери от обхваналото го желание и стене от наслаждение в минутата, когато напълно навлиза в нея. „Благослови Боже“, — мисли той. Това беше наистина щастлив ден от 2381 година. И ето че вече завърши.