Робърт Силвърбърг
Скитник из космоса (4)

IV

По календара на звездолета пътешествието до планетата Мойлекох продължаваше една седмица. След нощта, прекарана с Лейди Морис, само два пъти му се удаде възможността да се срещне с нея и в двата тя така извърна очи, сякаш не го виждаше.

Това бе така разбираемо. Но Херндън бе изтръгнал от нея обещанието, че след три месеца, когато отново са в Борлаам, отново ще се срещнат. А тя му обеща още, че ще използува влиянието си над мъжа си и ще добие за него покана в двора на Владетеля Крелинг.

Без никакви произшествия „Лейди Насийр“ излезе от нула-пространството и бе захванат от силовото поле на космодрума на Мойлекох. През илюминатора на своята палуба Херндън наблюдаваше как кораба по спирала се спуска на планетата на удоволствието и как все по-ослепителни стават буйните й багри.

Но в намеренията му не влизаше дългото пребиваване на тази планета. Той намери Главния Разпоредител и помоли да му разреши кратко отлъчване, разбира се без заплащане.

— Но вие едва-едва сте постъпили на служба — опита се да протестира Разпоредителят. — Нима веднага искате да я напуснете?

— Само временно — поясни Херндън. — Ще се върна на Борлаам преди вас. Трябва да посетя една от близките планети по много важна работа и ви обещавам да се върна на Борлаам за собствена сметка, където отново ще се присъединя към свитата на Лорд Морис.

Главният Разпоредител започна да мърмори да се жалва, но не намери важни причини да му попречи. Накрая се съгласи да му даде разрешение за временно отлъчване от службата при Лорд Морис. Херндън опакова придворните си дрехи и навлече предишното си облекло на космически скитник. Когато огромният звездолет кацна в Данзибул, той беше напълно готов. Незабелязано напусна борда и се потопи в привичната космодрумна суматоха.

Болард Бенджамин и Хейтмън Овърск най-грижливо го бяха инструктирали. Пробивайки си път през тълпата миризливи Нобоновци, лицата на които приличаха на цветовете на лилии и, той затърси прозорчето на някоя каса за билети. Когато успя да я намери, извади предварително подготвеното поръчителство за преминаване, с което го бе снабдил Бенжамин.

— Дайте ми билет до Уайпър — каза Херндън на триокия и плосколик чиновник, пришълец от незнайна планета, който го гледаше през прозорчето на касата.

— Да се попадне там е нужна съответна виза — обясни чиновникът. — Такава виза се издава извънредно рядко и то при наличие на съответно добре оформено поръчителство. Аз не виждам възможност…

— Ето визата ми — сърдито го сряза Херндън и му подхвърли документите си.

Чиновникът запримигва с трите си очи едновременно и бледорозовото му лице се превърна във вишневочервено.

— Да, да — успя да измърмори накрая. — Сякаш е наред. Стойността на билета е 1165 стелара по тамошната валута.

— Взимам билет за трета класа — изрече Херндън. — Ето квитанцията за заплащане. — И той я протегна.

Чиновникът дълго изучава квитанцията, преди да каже:

— Добре е направена. Приемам документите ви.

Херндън взе билет до Уайпър за товарния звездолет „Заласър“.

Това корито никак не приличаше на „Лорд Найсър“. Допотопният еднопалубен кораб трещеше по шевовете при излитането, целият му корпус се тресеше при навлизане в нула-пространството, а подреждането му мърдаше и скърцаше в продължение на една седмицата, докато стигна местоназначението си. Това си беше просто третокачествен кораб. Бяха го натоварили с минно оборудване: шестдесет и шест хиляди помпи за изсмукване на водата от рудниците, осемдесет хиляди машини за монтиране на подпори, шестдесет хиляди многозарядни пробивачи на скални породи… Всичко това се пазеше от осем неразговорливи жители на планетата Людвар. Херндън беше единственият човек на борда. Въобще хората рядко се осмеляваха да пътуват на Уайпър.

До планетата стигнаха след седем и половина дни пътуване. Температурата на въздуха беше над четиридесет градуса по Целзий, а влажността около стоте процента. Херндън знаеше какво представлява тази планета. Петстотин човека обслужваха единственият космодрум, а извън него скитаха безкрайно разнообразни смъртоносни форми на местен живот и няколко хиляди нехуманоидни разумни същества, също така разнообразни, че не се поддаваха на никакво описание. Някаква част от населението на планетата се криеше, друга се занимаваше с търговия или занаятчийство, а останалите търсеха звездни камъни.

Херндън бе минал подробен инструктаж. Знаеше с кого трябва да се свърже и веднага се зае да търси резидента.

* * *

На Уайпър имаше само едно постоянно селище и понеже беше единствено, то си нямаше и име. Херндън намери стая под наем в евтина гостилница, която принадлежеше на нехуманоид с тясно лице и свински уши. Той непрекъснато бършеше солената пот от челото си и се плискаше с вода направо от крана.

След като се настани Херндън слезе долу и се изложи на обедното слънце. Лекият вятър носеше силна воня от близките джунгли. Той влезе в бара и попита бармана:

— Търся един Ванимуранец на име Мърдлин. Дали е някъде наблизо?

— Ей там е — посочи барманът.

Мърдлин от планетата Ванимур се оказа ниско и приличащо на видра създание с издадена муцуна и незаслужаващи доверие жълти очи. Тялото му беше покрито с характерната за неговата порода яркокафява козина на петна. Той веднага вдигна поглед, щом Херндън се насочи към него. Когато заговори, се оказа, че речта му е изпълнена с думи от най-различни езици, при това обилно наторена с гадости от десетки планети, нещо подобно на кудкудякане и подсвирване.

— Ти ли ме търсиш?

— Ако те наричат Мърдлин, то да — отвърна Херндън.

Чакалообразното същество кимна. Херндън се отпусна на съседния стол и тихо произнесе:

— Изпраща ме Бенджамин.

Той постави пред чакала мътния млечнобелезникав куб. Мърдлин го сграбчи веднага с ноктестите си ръце и включи активатора. Чу се леко щракване и от мъгливата дълбочина на куба се появи изображението на Бенджамин, който със спокоен глас започна да говори:

— Приносителят на този куб ми е добре познат и му се доверявам напълно. Ти също трябва да му имаш доверие. Той ще те съпровожда с пратката до самия Борлаам.

Гласът млъкна и изображението на Бенджамин изчезна. Чакалът сърдито изгледа Херндън и замърмори:

— Щом Бенджамин изпраща човек да съпровожда пратката, защо и аз трябва да идвам на Борлаам?

Херндън повдигна рамене.

— Изглежда така той иска ние двамата да издържим това пътешествие. Нима не ти е все едно? Нали ти плащат?

— А на тебе нима не? — настръхна Мърдлин. — Никак не подхожда на Бенджамин: да плаща на двама за една и съща работа. А и ти не ми харесваш особено.

— И ти също — чистосърдечно си призна Херндън и се надигна от стола си. — Заповядано ми е да се върна на Борлаам с товарния кораб „Утринна звезда“, който ще потегли тази вечер. Ще се срещнем тук един час преди излитането, ти ще ми предадеш стоката, а аз ще я проверя.

* * *

В същия този ден той изпълни още едно поръчение. Посети търговеца на камъни Брент, който служеше за посредник между местните производители и Мърдлин, представителя на Бенджамин. Представи опознавателното си кубче и след като се увери, че признават истинността му, произнесе:

— Бих желал да проверя регистрацията на последната пратка в отчетите ти.

Брент го изгледа раздразнено.

— Ние, идиот такъв, не водим отчети за камъните. Какво искаш да установиш?

Херндън се навъси.

— Ние подозираме, че доставчикът отклонява част от звездните камъни в собствения си джоб. И не сме в състояние да го проверим, защото не може да изискаме наличието на каквито и да било документи при пренасянето.

Уайпорецът повдигна безразлично рамене.

— Всички доставчици крадат.

— Звездните камъни ни струват по осем хиляди стелари за бройка — обясни Херндън. — При такава цена не можем да допуснем и най-малкото отклоняване настрани. Кажи ми, колко камъни изпращаш сега?

— Не помня — отвърна Брент.

Херндън се разсърди не на шега.

— Ти и Мърдлин, вероятно, сте комбина. Налага ни се да му вярваме, но във всяка доставка има три или четири броя с дефекти. Убедени сме, че купува от теб, да кажем, по четиридесет камъка и ти плаща триста и двадесет хиляди стелара от парите, с които го снабдяваме, а после заменя няколко хубави камъка с лоши, които струват по сто стелара. Така всяко пътуване му донася допълнителен доход от двадесет хиляди. Или — продължи Херндън — ти умишлено му продаваш дефектните камъни по осем хиляди. Но Мърдлин не е глупак да ги купува, а и ние не сме глупаци да го повярваме.

— Кажи най-после, какво искаш да узнаеш? — запита уайпорецът.

— Колко доброкачествени камъни са включени в сегашната доставка?

Челото на Берт се покри с пот.

— Тридесет и девет — каза той след продължително мълчание.

— Ти ли даде на Мърдлин няколко дефектни камъни?

— Не-е — отвърна Брент.

— Прекрасно — усмихна се Херндън. — Извинявай, че бях така настойчив и подробен, но ние трябва да се докопаме до истината. Нека се сбогуваме като приятели.

Той протегна ръка. Брент нерешително го изгледа, после предпазливо подаде своята. И тогава с бързо и незабележимо движение Херндън забоде иглата в палеца на събеседника си. Бързодействуващото средство, което блокираше изричането на лъжи, започна да действува след няколко секунди.

— Ето — заяви Херндън, — сега завърши предварителната част на нашия разговор. Надявам се, че помниш добре подробностите от досегашния ни разговор. Кажи ми сега, колко звездни камъни ти плати Мърдлин?

Безплътните устни на Брент се стиснаха, но против действието на наркотика беше безсилен.

— Тридесет и девет — изтръгна се от него.

— На каква обща стойност?

— Триста и дванадесет хиляди.

Херндън кимна доволно.

— И колко от тези тридесет и девет камъка са хубави?

— Тридесет и пет — призна с мъка Брент.

— Значи четирите други са дефектни?

— Да.

— Прелестна афера. Ти ли снабди Мърдлин с лошите камъни?

— Да. Струват по двеста стелара парчето.

— И какво става с добрите камъни, за които плащаме, но които така и не попадат на Борлаам?

Брент замята отчаяно очите си.

— Мърдлин… Продава ги на някого и прибира парите в джоба си. За да мълча ми плаща по петстотин на парче.

— И днес, както винаги досега, пазеше мълчание — каза Херндън. — Благодаря за информацията, Брент. Би трябвало да те убия, но си прекалено ценен човек. Запазваме ти живота, но изменяме условията на договора. Отсега нататък плащаме само доброкачествените камъни, а не цялата доставка. Устройва ли те това?

— Не — отвърна Брент.

— Ето, сега си искрен, Брент. Но ще трябва да свикнеш. Мърдлин, казано между другото, вече няма да е доставчик. Ние не допускаме хора с такива наклонности в организацията. И не ти препоръчваме да провеждаш подобни сделки с наследника му, който и да е той.

Херндън рязко се обърна и напусна кръчмата.

* * *

Той беше уверен, че Брент ще побърза да уведоми Мърдлин за станалото и така ще му даде възможност да изчезне на време. Но това не го безпокоеше особено, защото в ръцете си имаше такова оръжие, с помощта на което би закарал чакалообразното същество където си поиска.

Беше се заклел да защитава интересите на синдиката като свои собствени, а той бе от хората, които смятат това за нещо свято. В ръцете на Мърдлин се намираха тридесет и девет камъка, заплатени с парите на съдружниците му и Херндън никак не искаше този противен чакал да ги отмъкне.

Ускори крачка и се насочи към къщата, където обикновено бе живял Мърдлин при престоите си на Уайпър. Ходенето му отне цели петнадесет минути — повече от достатъчно време за предупреждение.

Стаята на Мърдлин се намираше на третия етаж. Херндън извади оръжието си и почука на вратата.

— Мърдлин!

Никой не се обади.

— Чакал мръсен, зная, че си тук някъде — завика Херндън. — Прецаках туза ти. Отваряй вратата и ме пусни вътре.

Нещо изсвистя, една игла проби вратата и се заби в отсрещната стена, като мина само на сантиметри от главата на Херндън. Той направи крачка в страни, където беше в безопасност и погледна предмета в дланта си. Това бе активатора на невронната мрежа инплантирана в тялото на Мърдлин. На дръжката ясно бе изграфирана скала. При степен шест чакалообразният губеше способност да употребява оръжие.

Херндън грижливо постави показалецът на устройството на това деление. Отвътре се раздаде глухо тупване. С рязък удар на рамото човекът изби вратата и влезе вътре. Мърдлин лежеше проснат на пода и се гърчеше от болка. До него, но на порядъчно разстояние, се търкаляше игленият му пистолет. На кревата се намираше полуотворен куфар. Изглежда чакалът се готвеше да бяга.

— Изключи… тази гадост… — захлипа Мърдлин и устните му се кривяха от болката.

— Първо малко сведения — весело изрече Херндън. — Преди малко си поприказвах с Брент. Той твърди, че ти не си постъпвал по подходящия начин с нашите звездни камъни. Така ли е?

Мърдлин трепереше на пода, но не отговори. Херндън увеличи степента на болка на още четвърт деление, но до прага на смъртта бе още далече.

— И така, истина ли е? — повтори той.

— Да… Да… Махни го най-после, дявол да те вземе!

— Когато си дал съгласие да ти присадят невронна мрежа, бил си наясно, че верността към синдиката ти гарантира ненужността от прилагането й. Но при дадените обстоятелства, ти започна да ни мамиш. И така, къде е пратката?

— … под хастара на куфара — прошепна Мърдлин.

— добре. — Херндън вдигна от пода игления пистолет, пъхна го в джоба си и изключи активатора. Болката в тялото на Мърдлин престана, но той бе толкова потресен и изморен, че не можа да изправи отпуснатото си тяло.

Херндън умело разпартушини хастара на куфара, намери пакета с камъните и го отвори. Звездните камъни бяха завити със специална екранираща материя, която предпазваше нервната система на гледащия ги. Той преброи камъните. Бяха точно тридесет и девет, както му беше казал Брент.

— Тук ли са дефектните камъни? — запита той.

Мърдлин с ненавист замята пожълтелите си от болка и уплаха очи.

— Разтвори го и сам виж, кои са дефектни!

Вместо отговор Херндън премести отново стрелката на шесто деление и Мърдлин сякаш беше пречупен на две. Не издържа на болката и впи огромните си нокти в главата си.

— Добре, добре. Шест са дефектни!

— Което означава, че си продал шест добри парчета за четиридесет и осем хиляди стелара, като извадим три хиляди, които си броил на Брент за мълчанието му… Следователно тук някъде трябва да има четиридесет и пет хиляди… които ни дължиш. Къде са те?

— В чекмеджето на шкафа… горното.

Херндън намери пакета с парите и отново изключи активатора. Тялото на Мърдлин веднага се отпусна.

— Всичко май е наред — каза Херндън. — Парите и камъните са при мен. Но трябва да ги има и многото стелари, които си крал преди.

— Взимай ги! Взимай ги по-бързо, но не включвай тази гадост повече!

— Нямам време да търся откраднатото преди — повдигна рамене Херндън. — Но ще се застраховам това да не се повтаря повече.

Той започна последната фаза на изпълнение на инструкциите на Бенджамин и завъртя стрелката на деление десет — границата на съпротивляемост на болевите усещания. Всяка молекула на тялото на Мърдлин бе обхваната от непоносими болки. Викаше и се извиваше на пода, но това не продължи дълго. Нервните краища повече не издържаха на претоварването и пътищата на нервните импулси един след друг се прекъсваха. За броени секунди бе поразен от паралич и след минута бе вече мъртъв, макар крайниците му да продължаваха да се гърчат конвулсивно от импулсите на устройството.

Херндън изключи активатора. Бе свършил работата си и не усещаше нито ликуване, нито отвращение. Събра парите и звездните камъни и напусна бърлогата на Мърдлин.

* * *

След месец се прибра на Борлаам с товарния кораб „Утринна Заря“, който пристигна точно по разписание. Херндън премина митницата без никакви усложнения, макар да криеше в багажа си забранени за внос звездни камъни на обща стойност повече от триста хиляди стелари.

Веднага се отправи към Бронзовата алея, където намери Бенджамин и Хеймън Овърск, разказа им кратко и ясно действията си от мига на тръгването си, но не спомена нищо за любовната интрижка с Лейди Морис. Докато говореше двамата му събеседници го гледаха с нескривано нетърпение, а когато описа как е заплашвал Брент и измъчвал предателя Мърдлин, лицата им засияха от радост и възторг.

Херндън извади пакета със звездните камъни от джоба на шлифера си и го постави на дървената маса.

— Тук — каза той — са звездните камъни. Има, както ви обясних, няколко дефектни, но аз нося със себе си разликата в стойността им.

След тези думи той захвърли на масата още четиридесет и пет хиляди стелара.

Бенджамин насъбра накуп камъните и парите и каза:

— Прекрасно се справихте, Херндън. Дори по-добре, отколкото очаквахме. Денят, в който убихте протея, бе наистина удачен ден.

— Имате ли още работа за мен?

— Разбира се — отвърна Овърск. — Ти ще станеш доставчик на мястото на Мърдлин. Нима не си се досетил досега за тази възможност?

Херндън се беше досетил, но това не му предлагаше нищо приятно. Би искал да е на Борлаам, особено сега, когато успя да се сближи с Лейди Морис. Нямаше търпение да започне издигането си към Владетеля Крелиг. Мотае ли се като совалка между Уайпър и Борлаам, то ще бъде загубено най-важното преимущество, което бе успял да постигне.

Но до завръщането на Лейди Морис на Борлаам оставаха около два месеца. Той би успял да предприеме насам и натам още едно пътуване в полза на синдиката, без да заплашва сериозно положението си. после ще търси предлог да прекъсне сътрудничеството си с контрабандистите. Предполагаше, че те може да предпочетат да го задържат насила, но тогава…

— Кога трябва да тръгна отново на път? — запита той.

Бенджамин сви лениво рамене.

— Утре, следващата седмица, след месец — кой ли всъщност знае? Сега в ръцете ни са купчина камъни. Няма нужда да се бърза с поредния тур. Вземи си отпуска до разпродаването на доставката.

— Не — отвърна Херндън. — Бих желал да тръгна по-скоро.

— Имаш ли някакви по-особени причини за толкова бързи действия? — навъси се Овърск.

— Не бих желал сега да се намирам тук — каза Херндън. — И не виждам нужда от повече разяснения по този въпрос. Едно пътуване до уайпър ще ми достави удоволствие.

— Гледайте, колко е нетърпелив — отбеляза Бенджамин. — Добър знак.

— Мърдлин също гореше от нетърпение — злобно подхвърли Овърск.

Херндън скочи от мястото си и се оказа край аристократа. Игленият му пистолет загъделичка кожата под гръкляна на Овърск.

— Ако продължаваш да ме сравняваш с този…

Бенджамин измести ръката на Херндън.

— Седни, скитнико и се успокой. Хеймън прекалено се умори тази вечер и започна да бърбори глупости. Ние ти имаме доверие. Прибери пистолета си.

Херндън с нежелание наведе оръжието си. Овърск, независимо от загорялата си на слънце кожа бе побледнял и започна да потрива гърлото си на мястото, където дулото се беше допряло, но не се реши да коментира събитието. Херндън започна да съжалява, че беше толкова импулсивен и сметна, че не е необходимо да иска извинение. Овърск можеше още да му бъде полезен.

— За космическият скитник думата е над всичко — поясни Херндън. — Нямам никакво намерение да ви лъжа и мамя. Кога ще потегля на път?

— Щом толкова настояваш, още утре — каза Бенджамин. — Ние ще изпратим телеграма на Брент, да приготви нова пратка.

* * *

Този път Херндън се отправи на Уайпър с търговски кораб, тъй като по това време на годината аристокрацията не предприемаше увеселителни пътешествия. След по-малко от месец се оказа на покритата с гъсти джунгли планета. Там Брент го чакаше с тридесет и два броя звездни камъни. Малките парчета проблясваха примамливо в защитните си обвивки и всеки от тях таеше в себе си страстното желание да пороби нечий човешки мозък с измамните си сънища.

Херндън ги прибра и се захвана да организира прехвърлянето на ценни книжа на стойност 256 хиляди стелара. Брент с тъга и мъка гледаше на този начин на бизнес, но се забелязваше, че силно се страхува за живота си и затова не смее да възразява. За Мардлин и съдбата му не беше произнесена нито дума.

Като се натовари със скъпоценното бреме, Херндън се върна на Борлаам с лайнер втора класа. Билета за него купи на Дирхав, една планета намираща се близо до Борлаам. Пътуването не му излезе евтино, но нямаше време да чака следващия товарен кораб. Знаеше, че когато се върне, Лейди Морис ще бъде от няколко седмици у дома си. Той беше обещал на Главния Разпоредител да възобнови службата си и нямаше никакво желание да не изпълни обещанието си.

Когато слезе от кораба, на Борлаам бе започнала зимата. Всеки ден от небето се лееше дъжд примесен със сняг и градовете и селата бяха наводнени и засипани с безброй остри като бръсначи парченца лед. Хората гледаха да не излизат навън, като очакваха внезапния студ да свърши.

Херндън отиваше на среща със съдружниците си. Улицата бе затрупана със снежни преспи, които примигваха с ярки белосинкави искрици под сиянието на ниската зимна луна. На Бронзовото авеню предаде звездните камъни на Овърск и разбра от него, че Бенджамин се занимава с нещо важно, но скоро ще дойде.

Докато го чакаше, Херндън се опитваше да се сгрее до монтираните нагревателни елементи и жадно се наливаше с вносното скъпо вино, което Овърск щедро му предоставяше. Първи се появи Доргел, а малко след него Резамод и Мария, които заедно се заеха да проверяват качеството на донесените камъни, сетне ги прибраха в скривалището при останалите.

Най-после пристигна вкочененият Бенджамин, но от него веднага се заизлъчва горещина, когато с гордост обяви:

— Сделката е сключена, Овърск! О, Херндън, върнал си се, доколкото схващам. С успех ли пристигаш?

— С успех — похвали се без лъжлива скромност Херндън.

— Ти си се видял, както предполагам, с Държавния Секретар — забеляза Овърск, — а не със самия Крелиг?

— Естествено. Нима Крелиг ще допусне близо до себе си някой като мен?

Херндън наостри веднага уши, щом чу името на заклетия си враг.

— И какво отношение имаме ние към държавните дела? — поинтересува се той.

— Известно — сдържано отвърна Бенджамин и загадъчно се усмихна. — Докато те нямаше, аз водих доста деликатни преговори. А днес подписах договора.

— Какъв договор? — настоя Херндън.

— Изглежда, че наш патрон ще стане самият монарх. Владетелят Крелиг е решил сам да се заеме със звездните камъни. И то не като конкурент. Той изкупува от нас контролния пакет акции.

Херндън усети как вътрешностите му се изпълват с разтопено олово и едва успя да изрече:

— Какви са условията на договора?

— Много прости. Крелиг разбра, че независимо от забраните, търговията със звездни камъни продължава и няма начин да се спре. Вместо да променя законодателството с цел легализацията на продажбите им, което от една страна е безнравствено, а от друга би намалило цените на камъните, той предпочете с помощта на Лорд Морис да влезе във връзка с една група контрабандисти, които биха се съгласили да работят за Короната. Разбира се, Лорд Морис споделил височайшия замисъл с брат си, а той на свой ред ми предостави правото да преговарям с емисарите на Владетеля. През последния месец редовно се срещам тайно с Държавния Секретар и уговаряме условията на сделката.

— И какви са те?

— Крелиг ни гарантира безопасност от страна на държавата и същевременно обещава да подгони с цялата си мощ нашите конкуренти. Казано иначе, дава ни монополно право да търгуваме със звездните камъни, което ще ни позволи да намалим значително разходите на Уайпър, а тук да надуем цените до естествената им граница, определена от баланса на предлагането и търсенето, но надхвърлим ли го, може да се намали качеството на продаваните от нас камъни и с това нашите доходи. В замяна ние даваме на Владетеля осем процента от печалбата и се задължаваме да го снабдяваме всяка година за своя сметка с шест камъка, които ще бъдат давани като дарове на противниците му. Разбира се, ние му отстъпваме взетите задължения за вярност към синдиката и се задължаваме да станем васали на самия Владетел. Отсега само той ще осъществява контрол над нас, за да гарантира вярната ни служба.

Херндън бе потресен от чутото. Ръцете му се вледениха, а по тялото пробягаха студени тръпки. Вярност на Крелиг? Вярност на своя заклет враг, чудовището, което се бе заклел да унищожи?

Разумът и душата му се разкъсваха от противоречия. По какъв начин ще успее да осъществи дадената вече клетва, когато сега изпълнението й всъщност противоречи напълно на задълженията му в качеството на васал на Владетеля? Прехвърлянето на лоялност, промяната на васалната вярност, бяха широко разпространени явления. По условията на договора с Бенджамин, Херндън ставаше васал на Крелиг, спрямо когото автоматически се разпростираше и клетвата за вярност, която бе дал на синдиката.

Ако сега убие Крелиг, това ще бъде нарушение на задълженията му в качеството на васал на короната. Ако започне да му служи вярно, спазвайки духа и буквата на клетвата, това ще го лиши от вяра в себе си и в своите сили, а също ще остави неотмъстени родителите и бащиния дом. Не виждаше начин да разреши възниквалото противоречие. Усещането за собствено безсилие го караше да трепери, което не остана незабелязано за останалите.

— Изглежда, нашият скитник по звездите не изпитва особен възторг от сделката — язвително подхвърли Овърск. — Май ти стана зле, а Херндън?

— Не, добре съм — процеди през зъби Херндън. — Просто съм изстинал силно и не мога да се сгрея още.

Васална преданост на Крелиг! Тези негодници бяха продали и себе си и него на човека, когото ненавиждаше най-много на света! Всичките му морални принципи бяха основани на понятията за спазване на верността, на дадените обещания и безусловно подчиняване на природата на свещената клетва. И сега изведнъж се оказваше свързан с две взаимно изключващи се клетви. Притиснат е като от ментгеме. Единственият начин на бягство от страданията, причинявани от нравствената раздвоеност, би могла да бъде смъртта.

Той се изправи.

— Моля да ме извините — произнесе той, — но днес имам още една среща. Когато ви потрябвам за нещо, вие може да ме намерите на предишния адрес.

Остатъка от деня пропиля в опити да достигне Главния Разпоредител на Двора на Лорд Морис. Херндън му обясни, че против волята си е бил задържан на далечните от Борлаам планети, че намеренията му да възобнови службата си у Лорд Морис са напълно сериозни и че ще изпълнява задълженията си честно и самоотвержено. След известни пререкания той бе възстановен на длъжност младши разпоредител и бе запознат с функциите, които трябваше да изпълнява във всекидневния живот на разхвърляните по цялата страна стопанства на Лорд Морис.

Минаха няколко дни преди да успее да зърне за миг Лейди Морис. Това не го удиви никак — Двореца на Лорда се бе разпрострял на няколко хектара по Борлаам сити, а Лорд и Лейди живееха на един от най-горните етажи на огромното здание, в което останалото пространство бе заето от библиотеки, зали за танцуване и фехтовка, картинни галерии и помещения за съхраняване на несметните богатства на гордия аристократ. Всички те изискваха от обслужващия персонал непрекъснато и грижовно почистване и поддържане.

Херндън я видя, когато минаваше по галерията на шестия етаж в търсене на прехода към седмия, където му бе заръчано да направи каталог на подредените там картини. Отначало чу шума на кринолина, после я забеляза да пресича една от залите, придружена от двама бронзоволики гиганти от планетата Топит, и да се насочва към групата очакващия дами във вечерни тоалети.

Самата Лейди Морис бе облечена в рокля с права кройка, което още повече подчертаваше безупречните линии на тялото й. Лицето й излъчваше печал. На Херндън му се стори, доколкото можеше да определи отдалече, че нещо я гнети.

Отстъпи встрани, така че процесията да мине край него, но тя го видя и метна мимолетен поглед в негова посока. Щом го позна, очите й се разшириха от удивление. Той не се осмели да се усмихне. Смирено изчака тя да отмине, а вътрешно ликуваше с известно злорадство. Не беше никак трудно да се чете по израза на очите й.

В същия този ден малко по-късно до него се приближи слуга агозлит и мълчаливо му връчи запечатан плик. Херндън го скри в джоба си и зачака възможността да остане сам на място, което не се наблюдава тайно. Той знаеше, че тук се намира в безопасност, защото скритата телевизионна камера беше повредена. Той сам я беше демонтирал тази сутрин, като смяташе след известно време да постави нова.

Херндън счупи печата.

„Ела тази вечер при мен — гласеше записката. — Чакам те цял месец. М. трябва тази вечер да е в Двореца на Владетеля. Карла ще ви пусне при мен.“

Светочувствителното мастило мигновено изчезна от погледа. Листът в ръката му се изчисти напълно. Той се усмихна, накъса го и го хвърли в най-близкото кошче.

Когато с настъпването на нощта в двореца загасиха осветлението, Херндън незабелязано се промъкна на дванадесетия етаж, където се помещаваше бодуара на Лейди. Чакаше го придворната дама Карла, същата онази светлокоса девойка, която бе служила за посредничка на борда на „Лорд Насийр“. Днес тя дежуреше и бе облечена с такава прозрачна нощница, което без съмнение се явяваше изпитание на здравината на чувствата му. Като се стараеше да не гледа практически голото женско тяло, Херндън запита:

— Чакат ли ме?

— Да. Върви след мен.

Изразът на очите й му се стори в известна степен странен. Трудно му беше да определи, какво означаваше — желание, ревност или дори ненавист? Но девойката бързо се обърна с гръб към него и го поведе по коридора, който беше осветен слабо със скрити нощни източници. По едно време спря и докосна с ръка стената. На повърхността й за миг просветнаха контурите на врата и изчезнаха. Той се вмъкна вътре и отворът веднага се затвори.

Зад вратата го чакаше Лейди Морис.

Този път не беше облечена въобще, а очите й горяха със страстно желание.

— В безопасност ли сме? — запита Херндън.

— Да. Морис е при Крелиг. — Устните й с горчивина се извиха навътре. — Почти всичките си нощи прекарва да се забавлява с жени, които Владетелят е изоставил. Бодуара не се наблюдава. Морис никога няма да разбере, че си бил тука.

— А това момиче, Карла? Имаш ли и доверие?

— Толкова, колкото може да се има доверие на някого. — Ръцете й затърсиха раменете на Херндън. — Скитнико мой — зашепна тя, — защо ни напусна на Молеког?

— Трябваше да свърша някои работи, миледи.

— Така ми липсваше. И непрекъснато ми беше скучно на Молеког.

Херндън се усмихна тъжно.

— Повярвай ми, нямах право на избор. Та аз имам задължения пред други, на които съм се клел.

Тя нетърпеливо се притисна към него. Обхвана го жалост. Тази прекрасна аристократка, първа сред придворните дами, бе принудена да търси любовници сред лакеите и другите дребни рибки.

— Всичко, което имам е твое — обеща му тя. — Поискай, каквото ти трябва и ще бъде твое!

— Само с една награда можеш да ме удостоиш — произнесе Херндън с мъка в гласа си.

— Кажи само. Цената няма никакво значение.

— Тя не струва нищо — каза той. — Нужно е да бъда поканен в двора на Владетеля. Ти можеш да го постигнеш с помощта на мъжа си. Ще го направиш ли за мен?

— Не се съмнявай — прошепна тя и изгаряща от желание се прилепи до него. — Ще говоря с Морис още утре.