Робърт Силвърбърг
С огън и чук (1)

I

Вечерта, когато палачите на Имперския проконсул дойдоха да вземат баща му, Рас Дуайър насила се застави да изпълнява задълженията си в храма. Те хванаха стареца, когато той се канеше да влезе в храма, тъкмо преди слънцето да залезе. Рас чу за това от един послушник, но решително стисна зъби и продължи започнатото. То трябваше да бъде завършено. Баща му нямаше да е доволен, ако нормалното течение на живота в храма бъде нарушено.

Напрегнал мускули, Дуайър буташе лафета с древното атомно оръдие по горната площадка върху стената на храма. Насочи го към обсипаното със звезди небе. Дулото на старинното оръдие заплашително стърчеше над парапета, но никой по целия Елдрин — и още по-малко самият Рас — не го приемаше на сериозно. Значението му бе чисто символично. Никой не беше стрелял от оръдието вече дванадесет столетия.

Според ритуала всяка вечер дулото трябваше да се насочва към небето. Като изпълни задълженията си, Рас се обърна към послушниците, които раболепно следяха действията му.

— Баща ми върна ли се? — рязко попита той.

— Още не — отговори един от послушниците, облечен в зелените церемониални дрехи.

Рас сърдито потропа по студения ствол на гигантското оръдие и погледна звездите, украсяващи нощното небе на Елдрин.

— Те ще го убият — прошепна. — Баща ми ще умре, но няма да издаде тайната на Чука. И тогава ще дойдат за мен.

„А аз не зная тайната!“ — добави той наум. Точно тук се криеше цялата нелепост на положението. Най-вероятно Чукът е мит, оцелял сред преданията от древността. Кой знае защо, сега той изведнъж беше притрябвал на Империята.

Рас вдигна рамене. Империята сигурно ще забрави за това след няколко дни; хората на Императора обикновено постъпват така. Тук, на Елдрин, Империята рядко ги обезпокоява.

Той се взря в мерника на оръдието.

„Там, горе, кръжат десет броненосеца на Императорския флот. Виждаш ли ги? Те изскочиха от Звездния куп в четири часа следобед. А сега гледай!“

Пръстите му затанцуваха по безжизненото табло за управление.

„Бум! Бум! Милиони мегавати във всеки изстрел! Виж как се разбягват корабите! Виж как оръдието разсича защитните им екрани!“

Сух глас произнесе зад гърба му:

— Сега не е време за игри, Рас Дуайър. Ние трябва да се молим за баща ти.

Дуайър се обърна. Зад гърба му стоеше Лугаур Холсп, вторият по ръст сред свещениците в Храма на Слънцето след самия Рас с неговите един и деветдесет и пет. Това беше жилест, напомнящ по нещо на паяк човек, по чиито скули в минути на отпускане пропълзяваха дълбоки сенки.

Дуайър се изчерви.

— От петнадесетгодишен, когато настъпи мрак, аз вдигам към небето ствола на това оръдие, Лугаур. И така всеки ден в продължение на осем години. Би трябвало да ми простите, дори и да си позволявам да пофантазирам малко. А сега освен всичко друго — както бихте се изразили — искам просто да се отвлека с нещо, да намаля напрежението си.

Малко тромаво слезе от платформата за мерника. Струваше му се, че послушниците тайничко му се смеят.

— Подобно лекомислие е неуместно — сурово изрече Лугаур. — Влез в храма. Трябва да обсъдим положението.

* * *

Всичко започна преди седем седмици, на Дервонар, родната планета на Император Дервон ХIV и столична планета на Галактическата империя.

Дервон ХIV беше старец. Петдесет години той управляваше Империята. Това беше ужасно дълъг период на господство над хиляда звезди и десет пъти повече обитаеми планети.

Успя да властва толкова дълго, защото наследи ефикасен механизъм на управление от баща си — Дервон ХIII. Синът спазваше пирамидалната структура на разпределяне на отговорността: най-отгоре — на върха, беше Императорът с двама главни съветници, всеки от които имаше по двама съветници. А на свой ред те също имаха по двама съветници. Докато системата достигнеше тридесето или четиридесето равнище, управленската верига се разпростираше над милиарди.

Като остаря, Дервон ХIV се превърна в изморено джудже със сбръчкано лице и вечно сълзящи очи. Обичаше дрехи с жълт цвят и всяка минута въздишаше без никакъв повод. Тъкмо сега го беше овладяла всецяло една всепоглъщаща идея фикс — Империята трябва да бъде запазена, каквото и да стане.

Към това бяха насочени и усилията на двамата му съветници, ниско наведени пред него: Бар Сепин, Министър на близките светове, и Корун Ховлек, Министър на външните граници. С карта в ръка Ховлек се приближи към Дервон ХIV и започна да разказва за вълненията из външните области на Империята.

— Въстание, сир — произнесе той и зачака старческите очи да се фокусират върху него.

— Въстание? Къде? — Чертите на престарелия Император станаха жестоки. Той веднага зае властна поза, стана по-внимателен към ставащото около него и постави настрана хидроиграчката, с която напоследък честичко се забавляваше.

— Системата се нарича Елдрин, местонахождението й е в Девети сектор. Състои се от седем планети, всичките обитаеми. Някога тази система беше много могъща, дори в галактичен мащаб.

— Струва ми се, че ми е позната — нерешително изрече Императорът. — И какво за въстанието?

— То избухна на третата планета от системата, наречена Дикран. Населена е с упорити, непримирими хора, които се занимават главно с добив на полезни изкопаеми. Метежниците призовават към общ бунт срещу имперската администрация, към отказване да се плащат данъци и дори, простете, Ваше сиятелство, към убийство на Императора.

Дервон трепна.

— Тези обитатели на външните светове имат големи цели.

Той отново взе в ръце играчката, завъртя я и се вгледа втренчено в искрящия калейдоскоп от хаотично проблясващи в дълбочините й пламъчета. Корун Ховлек търпеливо зачака повелителят му да се насити на забавлението. Най-сетне Императорът изключи играчката, вдигна кристалния куб, който държеше в дясната си ръка, и ясно произнесе:

— Елдрин!

Това беше заповед на самодържец, а не обикновена фраза. Кристалът мигновено го пренесе във вътрешността на двореца, където усърдно и неуморно се трудеха Пазителите на информацията. Бюрото по информация в много отношения беше ключ и сърце на Империята, тъй като именно тук се пазеха сведенията, които даваха възможност да се управляват владенията, населени с повече от петдесет трилиона души.

След няколко мига необходимите данни вече бяха на масата пред Императора. Дервон вдигна листата и ги прегледа с изморените си примигващи очи:

ЕЛДРИН — система от седем планети, присъединени към Империята през 6723 година след война, продължила седем седмици. Преди е била независима и е имала собствени васали. Според последното преброяване от 7940 година населението й е 16 милиарда. Главна планета Елдрин с четири милиарда население. Понастоящем се управлява от жреческа върхушка, произлизаща от древното правителство. Измежду множеството отцепили се религиозни течения главното е култът към Слънцето, чиято притегателна сила е голословното твърдение, че жреците притежават тайната на легендарния Чук на Елдрин.

ЧУКЪТ НА ЕЛДРИН — оръжие с неизвестна мощност, понастоящем го притежава управляващият Върховен жрец на Елдрин, някой си Вайл Дуайър. Свойствата му са неизвестни, но според легендата то е произведено по време на присъединяването на системата към Империята и ще бъде използвано, когато настъпи подходящият момент, за унищожаване на самата Империя.

ДИКРАН — втората гъсто населена планета от системата Елдрин с население около три милиарда. Суров свят, лишен от плодородна почва, хората живеят главно от разработването на полезни изкопаеми. Въстанието срещу данъците през 7106 година било потушено, загинали 14 милиона от обитателите на Дикран. Лоялността на тази планета спрямо Империята винаги се е смятала изключително съмнителна.

Император Дервон ХIV откъсна поглед от краткото описание на системата Елдрин.

— Точно тази планета Дикран ли се е разбунтувала? А какво е положението на планетата Елдрин?

— На Елдрин, сир, засега всичко е спокойно. Дикран е единствената въстанала планета в тази система.

Императорът се намръщи и челото му се покри с дълбоки бразди.

— Но се осмелявам да изкажа предположение, че жителите на Елдрин няма да чакат дълго и ще се присъединят към дикранците, щом бунтарите спечелят първата си победа. Изобщо положението е малко странно — обикновено първа се разбунтува планетата, на чието име е наречена цялата система. Точно това особено ме безпокои в дадения случай.

Сетне Императорът потъна в продължително размишление. През цялото време Ховлек не промени напрегнатата си, почтителна поза. Навел леко тялото си от талията, той търпеливо чакаше. Знаеше, че зад помътнелите очи на стареца се намира мозък на велик стратег. И наистина, помисли си Ховлек, само велик стратег е в състояние в такива тревожни времена да удържа Империята от разпадане цели петдесет години.

Най-накрая Императорът наруши мълчанието.

— В ума ми узря план, Корун. Такъв, който ще ни спаси от много бъдещи затруднения в системата Елдрин и особено на главната й планета.

— Слушам, сир.

— Този полулегендарен Чук, собственост на едноименната планета, е нещото, с чиято помощ се предполага да свалят всички нас, когато му дойде времето, нали? Това ми харесва. Да предположим — бавно продължи Дервон, — да предположим, че ние заповядаме на нашия Проконсул на Елдрин да конфискува този Чук, ако съществува в действителност. А сетне го използваме, за да унищожим разбунтувалите се дикранци. Какъв по-добър психологически удар бихме могли да нанесем върху цялата система?

Корун Ховлек се усмихна.

— Великолепно, сир! В глупостта си вече мислено бях изпратил три или четири крайцера да изпепелят Дикран. Но това, което вие предлагате, е много по-ефикасно! Много!

— Добре. Уведомете Проконсула на Дикран какво имаме намерение да предприемем и помолете нашия човек на Елдрин да изнамери този Чук. Заповядайте и на двамата да поддържат редовна връзка с мен. И ако имате още някакви проблеми, заемете се сами с тях. Главата ме заболя.

— Моите съчувствия, сир — произнесе Корун Ховлек.

Излизайки от приемната на Императора, той видя, че старецът отново беше включил играчката си и не откъсва очи от тайнствените, омайни изображения, които сякаш я пронизваха цялата от повърхността до центъра.

* * *

Заповедта на Императора дълго шестваше надолу по инстанциите, от функционер към функционер, от едно бюро в друго, докато най-сетне след много дни достигна Феламон Даруъл, имперски Проконсул на планетата Елдрин от системата Елдрин.

Той беше миролюбив, склонен към размишления човек, на когото много повече му харесваше да превежда шедьоврите на древната поезия на пет галактически езика, отколкото да събира данъци от вечно недоволните от нещо обитатели на Елдрин. В дейността си имаше само едно утешение — че са го назначили на Елдрин, а не на суровия съседен Дикран, където недоволството вече се изразяваше гласно и където животът на Проконсула винаги бе подложен на опасност.

Чукът на Елдрин? Той в недоумение вдигна рамене, когато приемният кристал предаде съдържанието на имперската заповед. Чукът беше мит, и то такъв, който не правеше чест на Империята. А сега славният Император го е пожелал?!

Добре, съгласи се Феламон Даруъл. Нима може да не обърне внимание на заповедта на Императора? Той повика своя субпрефект, строен млад човек на име Дивог Хот, родом от планетата Собрал:

— Вземете един взвод войници и отидете в Храма на Слънцето. Трябва да арестувате един човек.

— Ясно. И кого?

— Вайл Дуайър — уточни Проконсулът.

Дивог Хот се дръпна ужасен, невярвайки на ушите си.

— Вайл Дуайър? Върховният свещенослужител? Какво е станало?

— Изникна необходимост да разпитаме Вайл Дуайър — меко каза Даруъл. — Доведете го при мен.

Намръщен заради толкова неочакваното и деликатно поръчение и опасявайки се от мистификация, Дивог Хот отдаде чест и излезе от кабинета на Проконсула.

Той беше акуратен изпълнител и се върна след по-малко от час, водейки Вайл Дуайър.

Старият свещенослужител изглеждаше така, сякаш немалко са се потрудили, за да го арестуват. Зелените му одежди бяха разкъсани на няколко места, белите му коси раздърпани, винаги отвесно висящите на гърдите му емблеми на слънчевите избухвания се бяха разкривили. Той предизвикателно погледна Даруъл и със заповеднически тон изрече:

— По каква причина прекъснахте вечерната служба, Проконсуле?

Феламон Даруъл се сви под погледа на непреклонните старчески очи.

— Има няколко въпроса, които изискват незабавен отговор. Ето единия от тях — вие трябва да откриете тайната на Чука на Елдрин.

— Чукът на Елдрин няма никакво отношение към Империята в този стадий от съществуването й — отвърна Вайл Дуайър. — Ще има… някога. Но не сега.

— По заповед на Негово величество Дервон ХIV, Император на Всички галактики — високопарно обяви Даруъл, — съм облечен във властта да ви разпитвам дотогава, докато не разкриете местонахождението и тайната на Чука. Бъдете благоразумен, Дуайър. Никак не ми се иска да ви причинявам мъка.

С огромно достойнство свещенослужителят приглади разрошените си коси и оправи платиновите знаци на ранга си.

— Императорът няма да командва Чука. Някога Чукът ще разбие черепа на Императора.

Феламон Даруъл изви от ярост.

— Я ела по-близо, старче! Стига си ораторствал. Какво представлява Чукът и къде е скрит?

— Императорът няма да командва Чука — упорито повтори Дуайър.

Проконсулът дълбоко въздъхна. Следователите му не се отличават с меки обноски, жрецът едва ли ще издържи обработката им. Но какво друго му остава?

Нервните му пръсти нежно поглаждаха тънкия пергамент, на който бяха написани ръкописите на древните сонети. Той се бе откъснал от изучаването им и с нетърпение желаеше да възобнови работата си.

Въздъхна със съжаление, натисна копчето на селектора върху бюрото си и когато там светна синя лампичка, изрече:

— Да дойде старшият следовател.

По-късно вечерта пред храма спря дълъг автомобил с угасени светлини. Турбоелектрическите му двигатели не бяха изключени, но едва се чуваха. Хората на Проконсула извадиха отвътре тялото на Вайл Дуайър, предадоха го на служителите на храма и се скриха в нощта също толкова безшумно, както дойдоха.

Трупът на стареца беше изгорен с всички почести. Лугаур Холсп, като най-старши по ранг сред останалите свещенослужители, оглави церемонията и благослови починалия от мъченическа смърт. Когато ритуалът завърши, той изключи ядрената пещ на крематориума и освободи събралите се жреци и послушници.

На следното утро силната ръка на един послушник разтърси Рас Дуайър.

— Какво искаш? — попита той сънено.

— Лугаур Холсп те вика на Съвет, Рас Дуайър!

Младежът се прозя.

— Предай му, че идвам.

Когато влезе във вътрешния притвор на храма, Холсп вече седеше на Върховния трон, облечен в церемониалните одежди. Отдясно и отляво седяха старшите йерарси — Тубар Фрин и Хелмат Соргвой. Дуайър спря пред триумвирата и машинално прегъна крак пред церемониалните одежди на Върховния свещенослужител.

— Значи вие станахте приемник на баща ми?

Лугаур Холсп тържествено кимна.

— В съответствие с приетото рано тази сутрин решение животът в храма трябва да продължава, както и преди. Ние желаем да ви зададем няколко въпроса, Рас.

— Моля.

— Вашият баща умря, но не откри тайната на Чука — в спокойния глас на Холсп ясно проличаха скептични нотки. — Вие бяхте по-близък с баща си, отколкото който и да било от нас. Казвал ли ви е, че наистина знае тайната?

— Естествено. И то неведнъж.

Очите на Лугаур, малки като мъниста, не се откъсваха от лицето на Дуайър.

— Вайл винаги е твърдял, че тайната на Чука трябва да притежава само Върховният свещенослужител на храма, той и само той. Правилно ли цитирам завета му?

— Да — отговори Дуайър, все още неразбирайки накъде клони Холсп.

— Получи се така, че лицето, заемащо длъжността Върховен свещенослужител — в дадения случай аз, не владее тази тайна. Според мен истинската тайна на Чука се състои тъкмо там, че тя не съществува — както няма и никакъв Чук! Това е грижливо сътворена легенда, която служителите на храма са лелеели много столетия наред, и тя се е оказала толкова важна за вашия баща, че той предпочете да умре, но да не признае митичната природа на Чука.

— Това е лъжа! — без да се замисля, извика Дуайър. — Разбира се, Чукът съществува! Нима вие, Върховният свещенослужител на храма, се съмнявате?

На Рас не му убягна, че Холсп се спогледа със седящите от двете му страни мълчаливи жреци. После Лугаур изрече:

— Аз трябва да го знам. Това означава, че през последните години от живота си Вайл Дуайър беше длъжен да вземе подходящите мерки, за да гарантира предаването на тайната.

— Твърде е възможно.

— Приемник на баща ви на този пост съм аз, законно избраният Върховен свещенослужител. Остава ми само да предположа, че починалият ваш родител е открил тайната на вас — и ви призовавам като правоверен младши свещенослужител на този храм да предадете тайната на законния й пазител.

— На вас?

— Да, на мен.

Дуайър подозрително изгледа Холсп. Нещо тук не беше наред, ама съвсем не беше наред.

Да, от известно време всички в храма знаеха, че когато настане часът на кончината на стареца, негов приемник ще стане Холсп. Това прекрасно знаеха и Рас, и баща му. Защо в такъв случай Вайл Дуайър не бе направил нищо, за да му предаде тайната на Чука?

Нещата не се връзваха. Старецът често споменаваше в разговорите си със сина си за съществуването на тайната — макар и да не му откри същността й. Рас Дуайър не знаеше тайната на Чука. Но винаги е смятал за разбиращо се от само себе си, че на Холсп просто му се полагаше да я знае, а ето че излиза, че не я знае!

Рас се досети, че баща му е трябвало да има някакви сериозни основания, за да не открие тази тайна на Холсп. Или Чукът действително е само мит — не, това той не можеше да си представи, — или Лугаур поради някакви причини не заслужаваше доверие.

— Мълчанието ви продължи твърде дълго — изрече Холсп. — Смятате ли сега да ми откриете тайната?

Дуайър тъжно се усмихна.

— И за мен тя е толкова неизвестна, както и за вас, Лугаур.

— Какво?!

— Баща ми не ме смяташе достоен да ми я повери. Винаги съм бил уверен, че той я е открил именно на вас.

— Това е невъзможно! Вайл Дуайър никога не би допуснал тайната да умре заедно с него. Той просто е бил длъжен да я предаде на вас. Заповядвам ви да ми разкриете тази тайна!

Дуайър вдигна рамене.

— Със същия успех вие бихте могъл да ми заповядате да убия Императора или да спра Слънцето. Аз не притежавам тайна, която бих могъл да разкрия на вас, Лугаур Холсп.

Холсп кипна от яд. Скочи от резбования трон и удари с юмрук по масата.

— Вие сте упорит извън всякаква мярка! Какво пък, не само слугите на Императора познават изкуството да разпитват.

— Лугаур! Вие какво, полудяхте ли?! — извика Дуайър.

— Не, само съм против откритото неподчинение… Рас, ще разкриете ли тази тайна на законния й пазител?

— Повтарям ви, Лугаур, никога не съм знаел никаква тайна на Чука и не я притежавам и сега.

— Добре — язвително произнесе Холсп. — С клещи ще изтръгнем от теб тази тайна!

Проконсулът Феламон Даруъл изгуби най-добрата част от това утро с досадната работа да съставя отчет до самия Император. Подробно описа инцидента с Дуайър, като подчерта факта, че и най-изкусните палачи на Империята не са успели да изтръгнат желаната тайна. В заключение дълбокомислено отбеляза, че вероятно тези обитатели на Външните светове имат някакви тайни източници на вътрешна сила, на които могат да завиждат мнозина патриоти на Империята.

Като завърши диктуването на отчета, той върна лентата и прослуша думите си. Последните няколко предположения не му харесаха. Те звучаха оскърбително и високомерно. Изтри ги.

Включи отново на запис и завърши така доклада си: „Упоритостта на тези религиозни фанатици не се поддава на описание.“ „Това звучи много по-добре“ — помисли си Проконсулът. Натисна копчето на апарата за получаване на посланието и след миг оттам изскочи мъничко цилиндърче колкото кутре, съдържащо шифрования отчет и готово за изпращане.

Проконсулът сне от полицата миниатюрна кристална капсула, постави вътре цилиндърчето и я запечата. Сетне я пусна в чантата на дипломатическия куриер, който днес щеше да тръгне за Дервонар.

Императорът ще получи пълен отчет по интересуващия го въпрос и Даруъл се надяваше, че ще остане доволен от дейността му и високо ще я оцени.

„Измивам си ръцете“ — помисли той, връщайки се към елегантните стихове на отдавна изчезналата цивилизация.

Колкото повече потъваше в любимото си занятие, постепенно си връщаше толкова желаното от него спокойствие.

Затова пък онези, за които бе предназначена капсулата, изобщо не чувстваха спокойствие. С един гигантски скок през хиперпространството дипломатическият кораб пренесе куриера от Елдрин на Дервонар и малко по-късно същия ден мъничкият кристал беше доставен заедно с три хиляди подобни кристали от три хиляди други проконсули из цялата Галактика в главната оперативна зала на Имперското дипломатическо шифровално бюро.

Цял един час той се търкаля най-отдолу в купа еднакви кристали, докато прилежният чиновник с необходимото за занаята му остро зрение го забеляза и веднага го измъкна с изтръпналите си от дългия работен ден пръсти, защото помнеше заповедта, според която всякакви послания от Елдрин имаха приоритет във висша степен.

Оттам капсулата бързо се издигна по инстанциите, попадайки поред в ръцете на все по-високостоящи бюрократи, и най-сетне стигна до заместник-секретаря на Външните отношения, който я предаде на Секретаря на Външните отношения, а той на свой ред я изпрати на Министъра на Външните граници Корун Ховлек.

Той беше първият сред администраторите, чиято власт беше достатъчна да се запознае със съдържанието на посланието. След като го прочете, незабавно измоли аудиенция при Негово величество Дервон ХIV.

През това време Дервон прослушваше нови музикални инструменти, донесени му от странстващ събирач на музика от планетата Зоастро. Ховлек използва привилегията си да влиза при монарха без предупреждение. Едва влязъл, той беше оглушен от металическото дрънчене, изпълващо тронната зала. Императорът уморено въздъхна и вдигна към него взор, в който нямаше упрек — явно го очакваше.

— Е, Ховлек? Каква криза има сега?

— Пристигна послание от Елдрин, сир. Отчет на вашия Проконсул там.

Ховлек протегна ръка с мемокристала.

— Прослушахте ли го? — нетърпеливо попита Императорът.

— Да, сир.

— Е? Какво казва той?

— Разпитали са Вайл Дуайър — Върховния жрец на тамошния култ към Слънцето. Старецът отказал да разкрие тайната на Чука и умрял от мъченията.

Императорът се намръщи.

— Ама че лош късмет! А какъв е този Чук, за който споменахте?

Ховлек едва се сдържа да не изругае на глас и тактично опресни паметта на Императора. След като го изслуша, Дервон произнесе:

— А, онзи Чук. Е, майната му. Макар че сама по себе си идеята беше отлична. Много жалко, че не успяхме да я осъществим.

— Въстанието на Дикран, сир…

— Вие се заемете с тези бунтовници! Не, съвсем не това имах предвид. Нещо днес нямам настроение. Навярно е виновна тази проклета музика. Какво се казва там за бунта?

— Засега всичко е постарому. В доклада от Дикран се съобщава обаче, че въстанието може да избухне всеки момент. А сега, когато техният Върховен жрец е убит чрез изтезания на съседната планета — Елдрин, можем да очакваме, че цялата система ще се разбунтува.

— Работата взема сериозен обрат — мрачно отбеляза Императорът. — Тези неприятности имат навика да се разпространяват от система към система. Хм. Трябва да спрем всичко това. Да. Да го спрем. Изпратете специални следователи на Елдрин и Дикран. Нека да изпращат най-подробни съобщения. Погрижете се за това, Ховлек. Погрижете се. Да не би да се случи по-голяма беда.

— Непременно, сир — увери го Ховлек. — Веднага ще се заема.

Той отчаяно вдигна очи към тавана, чудейки се по какъв начин все пак да предотвратят това бурно въстание, подготвяно с пълен ход.

Ще намерят начин. Империята винаги побеждава. Така е било винаги, така и ще бъде винаги.

— Усилете звука — помоли Императорът. — Почти не чувам музиката.

* * *

Подземието на Храма на Слънцето беше студено и влажно. Стените и подът му бяха покрити с древна слуз. Рас Дуайър смътно си спомняше времето, когато като дете си играеше тук. Въпреки всички предупреждения на баща му той обичаше да играе тук. Спомни си и как го доведоха в подземието на тринадесетия му рожден ден, защото малко си беше пийнал.

Сега обаче го водеше не баща му, а двама служители на храма, зад тях вървеше самият Холсп.

— Тук, долу, всичко ще се оправи — изрече той, когато стигнаха подземието. — Не се инатете, Рас. Кажете ни къде е Чукът.

— Вече ви казах, че не зная. Честно, Лугаур, нищичко не зная за това.

Върховният свещенослужител вдигна рамене и каза:

— Ваша работа. Тубар, трябва да го разпитваме с мъчения.

— Малко старомоден начин за изтръгване на тайни, нали така? — иронично подхвърли Дуайър.

— Не е по-старомодно в сравнение с методите, използвани от агентите на Империята. Щом възниква необходимост от определена информация, не е ли все едно как ще бъде изтръгната?

— Точно съобразно с тази теория постъпиха с баща ми. И постигнаха много!

— Но по-виновно беше самото поведение на вашия баща — парира Холсп. — Щом е възникнала такава необходимост, същото ще стане и с вас, Рас. Защо криете тайната от нас?

Известно време Дуайър мълча. Дойдоха двама младши служители със здраво въже, за да го вържат, и той им позволи да се приближат, без да протестира. Но в последната минута отскочи назад.

— Не!

— Вържете го — заповяда Холсп.

— Ще ви кажа къде се намира Чукът! — извика Дуайър. Дъхът му секна. Той почти беше готов да извърши нещо, което напълно противоречеше на всичките му убеждения, на цялото му предишно възпитание: да удари свещенослужител на храма…

Но нали Лугаур не беше Върховен свещенослужител. Ако беше, Вайл Дуайър непременно щеше да му разкрие тайната на Чука.

Холсп се намръщи.

— Размислихте ли? Добре. Отдръпнете се от него — заповяда на помагачите си. — И тъй, къде се намира Чукът?

— Ето го! — изкрещя Рас и с всички сили удари с юмрук бледото лице на Холсп. Той се олюля от удара, платиновото Слънце се откъсна от врата му и глухо издрънча по камъните на подземието.

Без да му обръща внимание, Дуайър рязко се обърна към другите двама старши жреци — Тубар Фрин и Хелмат Соргвой.

Рас се отскубна от Хелмат и хукна в тъмнината на подземието. В ума му веднага изплуваха много от спомените от детството. Спомни си коридорите, пещерите и криволичещите тунели, разположени под храма и водещи към тайния изход далеч извън него.

— Догонете го! — чу той разярения зов на Холсп. Но с всеки завой звуците на потерята ставаха все по-слаби.

— Не му позволявайте да избяга! — ехтеше от влажните стени едва различимият вик на Върховния жрец.

Дуайър не можа да сдържи усмивката си, като си представи голямото червено петно, което би трябвало вече да се разлива по бледото високомерно лице на Холсп. Сега повече откогато и да било беше убеден, че Лугаур Холсп е могъл да заеме трона на Върховния свещенослужител само с измама, защото Рас за нищо на света не би се заставил да вдигне ръка на един истински йерарх на храма.

Дишайки тежко, той излезе на повърхността извън пределите на територията на храма. Разбираше, че е необходимо колкото се може по-скоро да напусне Елдрин. Дори само защото посмя да вдигне ръка на Холсп, ще усети върху себе си разярените ръце на всички останали вярващи.

Само че къде да избяга? Къде?

Вдигна очи към небето. В сгъстяващия се мрак вече можеше да различи мътно червеникаво кълбо — най-близката планета до Елдрин.

„На Дикран — помисли си той. — Да, на Дикран!“