Иван Вазов
Николай Николаевич ^[0]

I

Нивга пленник не дочака

с повеч радост своя спас,

нивга майка не заплака

толкоз сладко до тоз час!

        Нивга толкоз силно роба

от възторг се не плени,

нито Лазар, кога в гроба

зачу думата: „Стани!“

        Както в тоз ден Българѝя,

майка жалостна, в беда,

кат на страшна си робия

края чаканий видя.

II

Добре дошъл, княже славни,

с меч обнажен във ръка;

добре дошъл, вождо главни

на най-храбрата войска!

        Поздравлявам те със песни,

както славеят денят,

с думи искрени и честни,

от сърцето що текат —

        от страна на вси, що плачат;

от вси майки, пълни с жал,

от сюрмахът, от орачът

казвам ти: добре дошъл!

III

Не можаха тиран бесни

чужденците да спасят

и със викове несвестни

да отложат божий съд.

        Кипна веч света Русия

и двуглавият орел

над сестра й Българѝя

се разкрили горд и смел.

        Но враг рече: „Туй е глума!“

„Стой!“ — извика Албион.

Царят думата издума

и ти мина Рубикон.

IV

Княже храбрий, ти поведе

тези ратници безброй

къмто слава и победи,

гладни за мъст и за бой.

        Една мисъл тях ги сгрява,

една цел ги движи тях

и сам бог им сила дава

на смъртта да гледат с смях.

        Ах, за нашто избавленье

идат с песни и гърмеж!…

Майко, падни на колене!

Старче! Можеш да умреш!

V

България те посряща

отдалеко с цветове.

И под твойте крила праща

буйните си синове.

        Виж ги, те са пълни с младост,

както нашите гори,

на лица им свети радост,

но в душа им яд гори;

        и към битката опасна

с песни ще летят без страх,

че борбата е прекрасна

и че царят е със тях.

VI

Скоро в ордите погански

ти ще всееш страх и смърт

и орлите росиянски

към Балкана ще летят.

        Там ще найдеш хора прости

и ужасен вид такъв:

по нивята людски кости,

по хълмите черна кръв.

        Там ще видиш мойте братя

със изсъхнали лица,

но с разгърнати обятья

и със пламенни сърца.

VII

Тогаз над врага уплашен

съд направи лют и бръз,

бъди като буря страшен,

неумолим като Мъст!

        Княже! Сам бог придружава

подвига ти тоя час!

На Русия ти дай слава

и свобода дай на нас!

        Та при Тунджа, Вит и Струма

волен българин да трай

и детето, щом продума,

твойта слава да познай!

Букурещ, 10 май 1877