Читателски коментари (за „Звездните рейнджъри “ от Робърт Хайнлайн)

  • 1. Боби (15 юли 2010 в 14:21)

    Фен съм на научната фантастика. Прочетох книгата отдавна и бях поразен от идеите на автора. Така да се каже започнах да сравнявам световните правителства с утопичното правителство описано от автора.

    След това чух, че се прави филм. „Браво“ казах си. „Да ама Не“ както се казва — това беше една „…“ (нямам думи). Вярно е, супер ефекти и много добра игра, ама да принизиш раса пътуваща между звездите до кошер с бобулечки, които „след няколко поколения поумняват и това се дължи на факта, че вероятно има бобулечка която ние не сме виждали до сега“ е просто подигравка с елементарния практицизъм. Хайнлайн е решил този „проблем“ само с 2 изречения. (умствено изостаналите раси не строят космически кораби!)(Вероятно те успяха да евакуират Кралиците и „мозъците“, тъй като не открихме никакви представители на висшите касти, поне не заловихме живи такива.) След това излезе компютърната игра по мотиви вече на филма. Една от най-добрите игри и с най-интелигентно написан код за управление на единиците. „Браво“ казах си отново, дано да има продължение. „Да ама Не“ пак както се казва. Дори прекрасната логика на единиците не беше копирана/открадната в нито една друга игра(за хората май важи, че след няколко поколения затъпяват). След това „великите“ режисьори произведоха анимационния сериал. Вече нещата започнаха да си идват на мястото — нямаше никаква политика (все пак е направено за деца), а само хората срещу лошите. Казах си „браво“ една поредица която дори не завършва с щастлив край(много са малко тези истории), но поне поставя на пиедестал доблестта, храбростта и доверието. Естествено спряха поредицата — „не е популярна“, както и по времето на комунизма Хайнлайн не е публикуван у нас, защото е бил „милитарист“ и то провъзгласен не от нашата критика, а от американската. След това още 2 филма и няколко малки и една голяма игра, които не блестят с нищо. (идиотизма „И Господ е Гражданин“ е в последния филм — явно пародия и критика на американското общество ама никакво удоволствие от лентата)

    Прочетете тази книга. Абстрахирайте се от военните описания и идеи, съвременните военни са надминали методите описани тук, отдавна! Помислете какво остава — за да поемеш отговорност за съдбата на хората трябва преди да те предложи някой за какъв да е пост да докажеш с кръвта си ако е необходимо, че си достоен за тази отговорност. Толкова е просто нали? Колко е трудно да се направи обаче.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.