Ърскин Колдуел
Горкият глупак (27)

Глава 26

Солти Бенкс остави Нокаут и момичето и поръча на шофьора да го заведе на улица Мелдън, току до брега на реката. Тук имаше заведение, посещавано от измета на бреговете и от хора, които искат несмущавани да си поговорят на тих глас. Нощем тук биваше тихо, уличните лампи мъждееха. Солти си нае стая и веднага телефонира на двама свои познати. Обадиха се тутакси, обещаха след малко да пристигнат. Солти поръча да му донесат нещо за пиене и зачака.

Беше между един и два часа.

Десет минути след повикването по телефона Джон Големия и Твърдоглавия пристигнаха. Пиха направо от бутилката. Бяха небрежни и бъбриви. Солти седеше и мислеше. Те не бързаха — бутилката беше на тяхно разположение. Твърдоглавия и Джон Големия бяха ниски и набити мъже. Имаха широки рамене и стегнати хълбоци, къси и криви крака. И двамата носеха ризи без яки. Купеха ли нова риза, откъсваха яката. Пречеше им на късите вратове.

— Имам още една работа за вас — рече най-после Солти.

— Добре — обади се Твърдоглавия. — Добре.

— Слушайте — почна Солти и им подаде втора, неразпечатана бутилка. — Има един негодник на име Блонди Найлз, дето иска да му давам някакви пари. Но аз нямам такова намерение. Ясно? От вас искам да му затворите устата. Ясно?

— Завинаги ли? — поиска да узнае Джон Големия, защото това значеше двойна цена. Само за един бой се плащаше наполовина.

— Естествено, че завинаги.

— Добре — каза Твърдоглавия. — А да му сложим ли цветя в шепата?

— Да, и то много цветя — рече Солти. — Да му стигнат за всички рождени дни.

— Добре — каза Твърдоглавия. — Добре.

— Този път по колко? — попита Джон Големия. — Същата сума ли?

— Двойно.

— Добре — съгласи се Твърдоглавия. — Добре.

— Кога стоте? — поиска да разбере Джон Големия.

— На място. Като миналия път.

— Добре.

— Утре вечер ще се видим тук точно в десет. В единайсет имам среща с него.

— Добре — обеща Твърдоглавия. — Точно в десет сме тук.

Солти отвори вратата и ги пусна да си вървят. После си отвори една бутилка, този път само за себе си.

Електрическото пиано почваше да свири рано и свиреше без прекъсване до шест сутринта. Обикновено към два го спираха за кратка почивка. По това време мъжете най-често се отправяха към горния етаж. Онези от тях, които водеха жени, взимаха и тях или им поръчваха да ги почакат долу. Момичетата горе не мигнаха по цяла нощ.

Крут, собственикът на заведението, печелеше добри пари. Много по-добри от времето, когато вдигаше тежести в един цирк. Всички край реката познаваха това място и всеки се отбиваше по едно или друго време.

Солти се прибра отново в стаята си и седна да чака Джон Големия и Твърдоглавия. След десет минути трябваше да са тук. Седеше и ругаеше Блонди. Боеше се от него. Може да е разбрал как е загинала Луиза. Затова гледаше час по-скоро да го махне от пътя си. Разгневи ли се, Блонди ставаше опасен. А и за последния мач може да му е сърдит. Солти изруга и си погледна часовника. На вратата се похлопа. Джон Големия и Твърдоглавия бяха точни и готови за работа. Вдигнатите им яки скриваха ризите, хълбоците им се издуваха от револвери. Твърдоглавия носеше под палтото си цял автомат.

— Чудесно — неспокойно ги посрещна Солти. — Точни сте. Всичко ли е в ред?

Твърдоглавия измъкна автомата и го сложи па масата.

— Всичко. Работи като негър, смазан с терпентин. Преди да дойдем, го опитахме. Чудо!

— Всичко е в ред — потвърди Джон Големия.

— Елате сега — рече Солти и ги повика до леглото. — Внимавайте. Планът е следният: десетина-петнайсет минути ще обикаляме с автомобил около кръчмата, за да наблюдаваме кой влиза и кой излиза. Точно в единайсет този Блонди ще бъде на ъгъла пред кръчмата да ме чака за парите. Може да е въоръжен, затуй по-далеч! Ще минем покрай ъгъла в единайсет без десет и като стигнем края на улицата при доковете, ще спрем да почакаме. Така ще имаме тъкмо време да обърнем и да се върнем до ъгъла точно в единайсет. Той вече ще е там. Няма ли го, продължаваме и пак се връщаме. Може и три пъти да минем напред-назад, важното е да го пипнем.

— Добре — каза Твърдоглавия. — Добре.

— И така, сега идва и вашият ред. Да се разберем кой от вас пръв ще натисне спусъка?

— Аз съм докторът — рече Твърдоглавия. — Джон е само милосърдната сестра.

— Добре. Щом го видим на ъгъла, почвате. Джон Големия ще ти отвори вратата да се прицелиш. Ще намалим на втора скорост, та да може веднага да потеглим.

— Добре — каза Твърдоглавия. — Добре.

— Взимаш го на око и шиеш, докато падне. Ясно? Ако падне от първия шев, изкарай му още един. Трябва да стане на решето. Никакви церемонии. Искам чиста работа.

Твърдоглавия измъкна носната си кърпа и взе да лъска цевта на автомата. Синята стомана заблестя. Не й беше за пръв път. Използваха я добре.

— Още нещо — сети се Солти. — Блонди може да не е на въпросния ъгъл. Затова ще огледаме и четирите, като минаваме надолу към реката. Значи може да се наложи работа от двете страни. Джон, ти имаш грижата за вратата.

Солти погледна часовника. Беше десет и половина.