Ърскин Колдуел
Горкият глупак (23)

Глава 22

Блонди влезе в кръчмата и попита един от келнерите за Крут, собственика. Седна на една маса и зачака. Среднощната тълпа постепенно пълнеше масите. Имаше две запазени. Електрическото пиано свиреше с всичка сила нови и непознати джазови парчета. Крут винаги се стараеше да предложи на клиентелата си най-модерната музика. Това му носеше добра, печалба. Наближаваше дванайсет без четвърт.

Като видя Блонди, Крут зяпна от учудване.

— Ти какво търсиш тук? — попита той.

— Не е важно. Сядай — каза Блонди и ритна към Крут един от столовете. — Искам нещо да питам.

— Разбрах, че си бил…

— Виждал ли си скоро Солти Бенкс и Нокаут Харис?

— Разбира се. Ей, по това време идват, почти всяка нощ. Искаш да ги видиш ли? Казаха ми, че…

— Това исках да зная. Имаме сметки за уреждане.

— Виж к’во — почна Крут и приближи стола си, — да не ми сервираш някой скандал? Веднага ще се намериш вън. При всяко сбиване губя сумата пари. Всеки предпочита да гледа как се бият другите, а не консумира.

— Няма да има бой. Имат нещо да ми дават. Това е.

— Добре, ама да си знаеш. А си почнал нещо, а…

— Дай сега нещо за ядене. Ще чакам Солти Бенкс.

Крут повика келнера да вземе поръчката на Блонди и застана зад бара. Измъкна пистолета и го зареди. Там, където е Блонди Найлз, може всичко да се очаква.

Блонди се намести и впери поглед във вратата. Дойдат ли Солти и Нокаут, веднага ще ги съзре. Келнерът му донесе да яде. Подир малко Крут отново се приближи и седна до него. Блонди продължи да лапа.

— Един съвет от мене — прошепна Крут. — Нещо в твоя полза.

— Какво именно?

— Сам нищо не можеш да направиш. Събери още неколцина. Тия дни човек сам за нищо не го бива. Искаш ли да успееш, трябва да имаш кой да ти помага.

— Слушай, аз просто ще си взема парите, които ми дължат. И край. Солти Бенкс има да ми дава пари и аз ще си ги взема.

— Нищо, аз просто ти казвам. В наше време сам за нищо не се хващай. Ако Солти не пожелае да ти даде тия пари, доста ще се озориш, ако речеш сам да си ги прибереш. Виж, да сте повечко, да. Така става днес. Мене питай. И аз като тебе смятах, че човек може сам да се справи, но ми стана ясно, че без банда заникъде. Повярвай!

— Ще си взема парите — каза Блонди — и никакви скандали няма да ти правя.

— Ето ги! — прошепна Крут и кимна към вратата. — Пристигат.

Солти и Нокаут се изправиха на прага. Помежду им стоеше някакво момиче. Солти се огледа за маса, но не забеляза Блонди. Момичето очевидно беше с Нокаут, защото не обръщаше на Солти никакво внимание. Доста пари ще му струва на Нокаут тази приятелка, помисли си Блонди. Нали е черен.

Блонди се изправи и повика Солти. Солти изненадано се извърна. Хвана Нокаут за лакътя и му посочи Блонди. За миг като че ли се поколебаха дали да останат, или да си тръгнат. Блонди прати Крут да ги повика. Приближиха масата.

— Сядайте — рече Блонди, отваряйки широко уста. — И тримата!

Момичето с Нокаут първо разбра.

— Какво му е на този? — обърна се тя към Солти. — Да не ти е сърдит?

— Без много приказки! — изсъска Блонди. — Сядайте!

Седнаха и тримата.

— Е? Какво ще ми кажеш? — обърна се той към Солти.

И двамата с Нокаут знаеха за какво става дума. Но Солти се направи, че не е наясно.

— В какъв смисъл?

— Без заобикалки! Знаеш какво искам. Искам си десетте хилядарки, и то веднага. Омръзна ми да чакам.

— Виж какво, Блонди, още не съм ги взел — излъга Солти. — Вече два месеца тичам. И тримата имаме да взимаме. Получа ли ги, най-напред на тебе ще дам.

— Лъжец! Отдавна си ги взел. А аз си искам своето. Е? Да или не?

Крут стоеше до стената с двама от най-едрите си келнери. Под саката и двамата имаха по един пистолет с шумозаглушител. Търговията не биваше да страда. Момичето посегна да прегърне Блонди, но той блъсна ръката й. Солти сигурно разчиташе на нея.

— Чакам — с равен глас каза Блонди.

Тълпата зачака. Хората от близките маси се надигнаха да гледат, други се струпаха около вратата, та начаса да изчезнат, ако нещо се случи.

— Слушай — примоли се Солти, притиснат в ъгъла. — Утре ще ти взема парите и щом толкова бързаш, още утре вечер ще ти ги дам. Ние с Нокаут как чакаме досега? И ти ще почакаш.

— По дяволите това чакане! Аз не мога. Давам ти двайсет и четири часа. И гледай да не ме излъжеш! Десет хиляди. Ни повече, ни по-малко. Не ги ли получа, ще ме принудиш сам да си ги взема. Много скъпо ще ти излезе погребението, Солти. Никой труп не струва десет хиляди, нали Нокаут?

Нокаут не обели и дума. Боеше се от Блонди.

— Да вървим — рече Солти и направи знак на момичето и на Нокаут.

— Достатъчно време ти давам — каза Блонди. — Или утре по същото време, или…

— Хайде — подкани Солти.

— Момент! — спря го Блонди. — Къде ще се видим утре?

— Тук, на ъгъла — обеща Солти. — Точно в единайсет.

Блонди седна. Солти си излезе ядосан, а Нокаут уплашен. Солти е опасен тип, с него шега не бива. Сигурно всичко ще направи само и само да не му даде парите. В този миг се появи Крут.

— Мисля, казах ти да не почваш.

— По дяволите, а ти какво искаш? Да не съм извадил револвер? Какво толкова?

— Ядоса го. Току-виж се върнал с някоя банда пистолетаджии. И си отидоха, без да са консумирали. Това са най-малко три порции!

— Солти Бенкс не може в мое присъствие нищо да направи. Не бой се, никакви стрелби няма да има.

— Както и да е, трябва да се изпаряваш. Не искам да рискувам.

— Отивам си, но не, защото ти искаш, а защото повече нямам работа тук. Ясно ли ти е? Какво имаш горе?

— Иди сам да видиш. Горе винаги има по нещо интересно.

— Точно така ще направя. Само да погледна. Не ти искам стоката. Имам си нещо по-добро.

— Върви, върви, може да си намериш нещо.

Блонди блъсна стола си назад и хвърли на масата един сребърен долар.

— Дай ми петдесет цента ресто.

Без да се колебае, Крут му върна петдесет цента. А в същност сметката възлизаше на осемдесет и пет.