Пейо Яворов
Евреи

Време — тъмнини, и в тъмнините

спомен заблуден. Безкраен път

на бездомна върволица. Плът

на света да въплъти бедите…

 

Време — тъмнини, и в тъмнините

стон молитвен, стон пресипнал, сух.

Но в ръжда е ключа на вратите

божии — че бог е старец глух.

 

Стон молитвен, стон и шепот глух

въз наклона песъчлив световен.

„Бог ще чуй от върха!“ В път вековен

не повехна в спомена си дух.

 

„Бог ще чуй от върха!“ Пет вековен,

мрак, пустиня, бухал и шакал.

Ада се разтваря; дим отровен,

пламъци зловещи, лава, кал.

 

Пламъци зловещи, лава, кал,

писъци минутни — и отново

шепот и молитва, стон и слово:

словото на бога оглушал…

 

Пламъци зловещи и тъмнините,

писъци минуват в дълъг път,

шепота на ехо в жива плът —

на света да въплъти бедите!