Теодор Траянов
Вярващ слепец

Предсетих в теб доброта безбрежна,

не враг любим, а ласкава сестра,

за горест — благата утеха нежна,

милувката на майската зора.

 

И нека сещам твойте пръсти меки

как тайно свличат трънений венец,

макар че зла орисница довеки

ще води с присмех вярващий слепец.

 

А как душа жадней неутолимо

дълбоко твоя лик да отрази,

да светне в бездните й твойто име

във извора на първите сълзи.