Теодор Траянов
Колебание

Защо сърцето ни тъй скритом плаче,

а облаци забулват поглед благ

или гори под сведени клепачи

на странна болка молещят здрак?

 

Предсещаме ли свойта близка напаст,

та помощ търсим в тъмния простор,

къде потъна вярата ни сляпа

в завета, чут от ангелския хор?

 

Мълчим и чакаме минути ясни,

на светла радост образът засмян,

че, знаем, като песен ще изгасне

през първий още пламък сън венчан.