Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Корекция
sir_Ivanhoe (2008)
Сканиране и разпознаване
NomaD (2008)

Издание:

Ръдиард Киплинг. Избрано

Превод: Стоян Медникаров

Художник: Иван Габеров

Технически редактор: Нейко Генчев

Издателство „Елпис“, Велико Търново

Печат: ДФ „АБАГАР“, В. Търново

История

  1. — Добавяне

Това е Законът на джунглата — по-стар от

                                                        небесната твърд;

Със него Вълкът ще владее; без него — делът му е Смърт.

Подобно лиана, Законът се вие и сплита така;

Вълкът е с Глутницата силен, Глутницата —

                                                        силна с Вълка.

До блясък се мий ежедневно; пий жадно, но с

                                                мярка пийни!

Нощта е за лов — не забравяй! Денят е за сън — запомни!

 

Чакалът край Тигъра хленчи — Вълче, не поглеждай натам!

Вълкът е Ловец — запомни го! Убивай си плячката сам!

 

Не влизай във разпра с Царете — Багира, Балу и Шир хан![1]

Не джафкай край Хати Мъдреца; почитай добрия Глиган!

 

Когато Глутница с Глутница се срещне — легни и постой:

Водачите нека говорят — не бързай да скачаш за бой!

 

Уреждаш ли сметки със свои — идете сами, настрана,

че често се включват и други и почва позорна война.

 

Изрови ли своя бърлога, в Дома на Вълка занапред

не влиза дори и Водачът, ни даже самия Съвет.

 

Домът му е негова крепост. Но щом във Съвета решат,

че твърде небрежно е правен — веднага го сменя Вълкът.

 

Не вий сред гората, когато убиеш преди полунощ —

че братята дебнат наблизо и техният Лов ще е лош.

 

За теб и за своите малки — убивай във своя обсег.

Но не за наслада!… И нивга — и седем по „нивга“ — Човек!

 

Отнемеш ли плячка от по-слаб, недей я оглозгва докрай:

съгласно Закона — главата и цялата кожа му дай!

 

Глутничата плячка е обща. Иди и наяж се добре.

Но който примъкне от нея в бърлогата — той ще умре.

 

В Глутницата Вълчата плячка е лична. Вълкът е убил —

и друг не яде от месото, когато не е разрешил.

 

Храната и правото „ИСКАМ“ е право на Малкия вълк.

Когато Вълчето е гладно, да дава — за всеки е дълг.

 

Бърлогата с правото „ГРИЖА“ е право на майката. Щом

поиска за своите малки — доставя се в нейния дом.

 

Ловът и „СЕМЕЙНОТО ПРАВО“ е дълг на Бащата. Вълкът

в Лова е свободен. Единствен Съветът го вика на съд.

 

Водачът е силен и мъдър, и ловък, и страшен във бой…

Това са законите. Те са и много, и малко, но знай:

И плът на Закона, и кръв е — едно: „ПОДЧИНИ

                                                                        СЕ ДОКРАЙ!“

Бележки

[0] За пръв път се печата в „A Victorian Antology“ (1895) под заглавието „Законът на вълците“, след това, заедно с разказа „Как дойде страхът“ във „Втора книга за Джунглата“ (1895).

[1] „…Багира, Балу и Шир Хан“ — Пантерата Багира, Мечката Балу и Тигърът Шир Хан са главните герои в „Книга за Джунглата“, наред със слона Хати.

Край
Читателите на „Законът на джунглата“ са прочели и: