Ръдиард Киплинг
Бремето на белия човек [0] (Съединените щати и Филипинските острови)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The White Man’s Burden, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 7 гласа)

Информация

Корекция
sir_Ivanhoe (2008)
Сканиране и разпознаване
NomaD (2008)

Издание:

Ръдиард Киплинг. Избрано

Превод: Стоян Медникаров

Художник: Иван Габеров

Технически редактор: Нейко Генчев

Издателство „Елпис“, Велико Търново

Печат: ДФ „АБАГАР“, В. Търново

История

  1. — Добавяне

Носете свойто бреме!

И своите синове

във жертва принесете

на чужди богове-

сред варварски народи

с навъсени лица —

от дявол по-коварни,

по-чисти от деца.

 

Носете свойто бреме!

С търпение в гръдта

Гнева си обуздайте,

смирете Гордостта!

Със ясно, просто слово,

с език открит и смел

засейте чужда нива,

гонете чужда цел!

 

Носете свойто бреме!

На Глад и Нищета

навеки запушете

бездънните уста!

И бдете: може всичко,

на крачка от целта,

дивашкото Безумство

да срине в пепелта.

 

Носете свойто бреме

без позата на бог!

Трудът ви да е робски,

животът — прост и строг.

И пътя към земите

на вашите мечти

кракът ви да проправи,

кръвта да освети!

 

Носете свойто бреме!

И приемете в дар

вековната омраза

на роб към господар;

и ропотът на всяка

тълпа към своя вожд:

„О, по-добре в Египет,

в добрата черна нощ!…“[1]

 

Носете свойто бреме!

Не чакайте мъзда!

Не крийте страх и слабост

под плаща „Свобода“;

По всяко ваше дело,

въздишка, вик, въпрос

диваците ще съдят

за вас и за Христос.

 

Носете свойто бреме!

И сбогом, детски дни —

с безброй безплодни

лаври,

с парадни суетни…

Да съдят зрелостта ви

ударил е часът —

и ето: иде скоро[2]

на равни вам Съдът!

Бележки

[0] Непосредствен повод за написване на това програмно за Киплинг стихотворение послужва завръщането на Американо-Испанската война — 1898 г., в резултат на която САЩ завземат Порто Рико, о. Гуам, филипинските острови и окупират Куба. Стихотворението е построено като обръщение на Киплинг към Америка, тръгнала след Англия пр пътя на колониализма, който Киплинг нарича „цивилизаторството“.

[1] „О, по-добре в Египет…“ — характерно за Киплинг използване на библейски „архитип“ за описание на съвременна ситуация. Отношението на покорените народи към цивилизацията се отъждествява с малодушния ропот на евреите, изведени от Египетския плен от Мойсей, когото на път към обетованата Ханаанска земя, те се обръщат към него: „Защо ни стори и ни изведе от Египет… по-добре ни беше да работим на египтяните…“ (Изход 14:11-12)

„…добрата черна нощ…“ — Сравни: „…и стана тъмнина мрачна по всичката Египетска земя три дни. Не се виждаха един друг, нито се помести някой от мястото си три дни…“ (Изход 10:22-23). /Б.пр./

[2] „И ето: иде скоро…“ — Отново типична за Киплинг библейска реминисценция, свързана с Второто пришествие, когато Бог ще слезе за втори път на земята, за да възвести Страшния съд. /Б.пр./

Край
Читателите на „Бремето на белия човек“ са прочели и: