Конфуций
Добрият път (8) (Мисли на великия китайски мъдрец)

ДАРБАТА ДА УБЕЖДАВАШ

Веднъж, когато князът на Чу поиска да предприеме излет до известната тераса на Чинг, неговият дворцов маршал го посъветва да не го прави. Това много го ядоса и гой се обърна към своя върховен пълководец. А пълководецът веднага заповяда да впрегнат каляската и каза:

— Тази забележителност моят господар не бива да пропусне.

Князът се зарадва много и покани генерала да го придружи при пътуването. След като изминаха около десет мили, генералът самоволно спря каляската и се обърна към господаря с учтивия въпрос, дали той би го изслушал за един миг. Князът отвърна:

— Говорете, учителю!

Тогава генералът започна:

— Казват, че ако един служител е строг и далновиден, то всички почести и всички съкровища на страната не биха стигнали, за да бъде възнаграден достойно. Но който говори с езика на повелителя си, за него всички мислими наказания не биха били достатъчно болезнени и унизителни. Така че, дворцовият маршал очевидно е далновиден и строг служител, а аз съм този, който предпочита да говори с езика на княза. Затова очаквам да ме накажете заслужено.

Князът отвърна:

— Ако бях послушал възражението на дворцовия маршал, то вероятно нямаше да замина за Чинг, но пък и нямаше да се замисля върху това, дали наистина е по-добре да се вслушам в думите на възразяващия, вместо в тези на подмазвача. Преди обаче да ви накажа заслужено, бих искал да чуя защо доброволно се жертвате?

Генералът отговори:

— За да дам възможност на господаря си да размисли без гняв към предупреждаващия дали е мъдро да замине за Чинг. Защото, ако именно Вие заминете, то скоро всички ще искат да отидат дотам и тихият кът ще бъде осквернен от тълпата и скоро опустошен.

Князът отговори:

— Това наистина би било ужасно.

И той заповяда да се върнат.

Когато учителят Кунг чу за тази случка, той рече:

— Генералът действително владее изкуството да убеждава един княз. Десет мили отстъпвал на желанието му, за да го възпре с ум и далновидност пред неволното въвеждане на един глупав, лош обичай. XIV, 4

НАСЪЩНИЯТ ХЛЯБ

Учителят Кунг веднъж беше на гости у княз Ай. Князът заповяда да донесат на масата праскова и клас просо. Учителят изяде първо класа просо, а после прасковата. Другите гости и придворните едва сдържаха смеха си. А князът обясни на Кунг:

— Класът е даден само за да почисти прасковата; след това се хвърля.

Учителят Кунг отговори:

— Аз знам. Но просото е най-важният от всички плодове на полето. То е за небето и дедите най-висше жертвоприношение. Плодове от дървета има най-различни, а прасковата спада към най-нищожните. Затова никой не я жертва на олтара. Благородният няма да почиства неща с ниска стойност, като използува за целта скъпоценност. Това би означавало да поставиш по-висшето в служба на по-низшето, като почистиш диворастящия плод на дървото с трудно отгледания плод на полето. Мисля, че това е несъвместимо с истинската култура и противоречи на уважението ми към селянина. Затова аз не поставих просото в унизителна служба, като го използвах според истинското му предназначение: да храни хората.

Князът засрамено каза:

— Правилно постъпихте. XIX, 5

ЛОВЕЦЪТ НА ПТИЦИ

Учителят Кунг наблюдаваше един ловец на птици, в чиято мрежа попадаха само млади птички. Той го попита:

— Защо хващате само млади?

Ловецът отговори:

— Старите са внимателни и затова са трудно уловими. Младите са още гладни за храна и лесно се хващат. Ако младите следваха старите, те също нямаше да бъдат улавяни, а ако старите следваха младите, и те щяха да бъдат лесна плячка.

Учителят Кунг се обърна към учениците си:

— Който се вслушва в предупрежденията на опитния, той избягва щетите. Който смята насладата от примамливи ястия за по-важна, забравя опасността и бива наказван за това. Следователно, всеки сам е отговорен за своето щастие или нещастие. Затова Благородният е предпазлив в решенията си и в избора на личностите, които взема за пример. Опитът на старите е първото стъпало към поддържането на живота. Лекомислието носи на младите само опасности. XV, 7

ЛОШО ПРЕДЗНАМЕНОВАНИЕ

В държавата Лу живееше един човек на име Кунг-шо. Веднъж, когато поиска да направи жертвоприношение, той забеляза, че жертвеното животно е изчезнало. Като чу за това, Учителят Кунг рече:

— Този човек няма да доживее до следващата година.

Скоро след това Кунг-шо наистина почина. Тогава ученици те попитаха своя Учител:

— Откъде знаехте Вие, че Кунг-шо скоро ще умре?

Учителят отвърна:

— Който не се грижи за жертвата, която ще принесе, той вече няма поглед върху домакинското. Който изоставя жертвата, той скоро и себе си изоставя. Такъв човек просто ще загине. За да предвидиш това, не е нужна голяма мъдрост. X, 9

ЗАСРАМВАНЕТО НА СПОРЕЩИТЕ

Вече няколко години двете страни Ю и Юй спореха за един общ граничен район. Тогава техните посредници рекоха:

— Вен, князът на западната империя, е мъдър човек. Нека му възложим решението на нашия спор.

Князете се отправиха към западната империя и когато пристигнаха, видяха с учудване, че селяните си услужват взаимно с плугове и зачитат границите на нивите си. Когато пристигнаха в столицата, забелязаха, че жените и мъжете вървяха по различни страни на улицата и че старите хора не носят никакви товари. Пристигайки в дворците, видяха, че е нещо естествено по-низшите служители да отстъпват пред по-висшите и че по време на аудиенция не спорят помежду си. Тогава князете на Ю и Юй си рекоха: „Колко сме неразумни! Как можем да посмеем да се явим в двореца на мъдрия Вен!“

Засрамени, те се върнаха, заповядаха на войските си де се оттеглят от укрепленията в спорната гранична област и приключиха дългата разпра.

Като чу това, Учителят Кунг рече:

— Това показва, че добрият пример на мъдър княз оказва непогрешимо въздействие. Вен няма нужда да заповядва, хората и така го следват. И не е било необходимо той първо да поучава каращите се князе; те и така са го разбрали. Това е най-добрият път към познанието. X, 10

ЗА ОТМОРАТА

Тзе-кунг наблюдаваше тържеството в чест на реколтата. Учителят Кунг го попита:

— Защо не се радваш като други те?

Ученикът отвърна:

— Хората се държат, сякаш са полудели. Не виждам повод да се радвам до такава степен.

Учителят бе учуден. Той рече:

— Това, че след повече от сто морни дни трябва да настъпи един ден на радост, на ядене и пиене на воля — това ли не разбираш? Да опъваш постоянно лъка, без да го отпуснеш — това дори и най-мъдрите крале на Вен и Ву не биха допуснали. Напрягане без отмора — това те въобще не биха искали! Напрежение в съчетание с почивка — това е правилният, добрият път. XVIII, 3

ЦЕЛТА

Веднъж князете на Чу, Лу и Ше се отправиха заедно към Учителя Кунг, за да чуят от него как биха могли да бъдат приведени в съответствие въпросите на държавното ръководство и изискванията на морала. По пътя те обсъждаха помежду си този труден проблем, навлязоха в спор, но в крайна сметка все пак изведоха някои похвални принципи. След като пристигнаха при Учителя Кунг, те го запознаха със своя проблем. Учителят ги изслуша, но упорито мълчеше. Тогава князете недоволно казаха:

— Най-после стигнахме целта на нашето трудно пътуване, но пак не узнаваме нищо. Нима напразно сме изминали пътя към човека, когото смятат за мъдър?

Учителят отвърна:

— Пътят бе целта. XVII, 4