Стоян Михайловски
Буба и паяк

Пред мощната създателка на светлата коприна,

Пред Първомайсторката Буба,

Нищожния Паяк, бездарна гадина,

Ревнива и груба,

Взе еднъжки да се пери

И да се превъзвишава,

Да бърбори най-нелепи

Самохвалства:

— Я гледай какво платно

Изящно, деликатно^[1],

Аз зная да така!…

Има ли по-прекрасно,

По-здраво и по-трайно

Изделье по света?…

Ела, Госпожо Копринарко,

Ела, да се поучиш малко,

Умът си да поукрасиш,

Искуството да присвоиш!

Ела де, що се тъй свениш, —

Не е срам

Ако не знаеш туй що знам… —

Тъй бърбореше глупака…

Но слугинята Иванка

(Бог да я благослови!)

Ненадейно се вести

С метла

На ръка,

И без всяко Извинете!

Паяжината измете …

Паякът намери дупка

И способността си скри,

А обидената бубка

Промърмора тез речи:

— Върху ни има Съдник вещ, той бърже оценява,

И бърже награждава!