Иван Йончев
Аз съм палещото слънце…

Аз съм палещото слънце,

ти — неземно хубав цвят,

Бог — небето… Аз и ти сме,

аз и ти сме целий свят…

 

Дойде утро — аз изгрея,

все по теб унесен в блен

и целувам ти сълзите,

лени цяла нощ по мен.

 

Ти през нега стан извиваш,

аз горя през целий ден.

Дойде вечер — страстно жадна,

огнен ти изпращаш мен.

 

В сън унасям жадни взори

сред огньове — разделен,

само теб в съня си виждам,

грял за тебе целий ден.

 

Виждам теб — неземно тръпна,

тръпен съм и впламенен,

цяла нощ да чакаш мене —

мен и моя слънчев ден.

 

Аз съм палещото слънце,

ти — неземно хубав цвят,

Бог — небето… Аз и ти сме,

аз и ти сме целий свят…