Бих дала на тази книга по-висока оценка, но ако трябва да степенувам, тя не може да се стравнява с шедьоври като „Пикник край пътя“ и „Хотел При загиналия алпинист“ и е под нивото на „Обитаемият остров“, които съм класирала съответно с 6 и 5.
Идеята на „Вълните усмиряват вятъра“ е много хубава, но повествованието е нестройно, накъсано, документ след документ, като във военна кореспонденция, и ми липсва гладкия разказ с нотка хумор, така приятен като близането на сладолед!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.