Бих дала на тази книга по-висока оценка, но ако трябва да степенувам, тя не може да се стравнява с шедьоври като „Пикник край пътя“ и „Хотел При загиналия алпинист“ и е под нивото на „Обитаемият остров“, които съм класирала съответно с 6 и 5.
Идеята на „Вълните усмиряват вятъра“ е много хубава, но повествованието е нестройно, накъсано, документ след документ, като във военна кореспонденция, и ми липсва гладкия разказ с нотка хумор, така приятен като близането на сладолед!
когато за сефте четох тази книга, бях разочарован, тогава бях осми клас и беше в едно издание с обитаемия остров и бръмбара. впрочем от бръмбара също бях разочарован, острова беше вдигнал летвата много и аз очаквах същия екшън. след 4–5 години обаче като я препрочетох ми се видя дори по-добра от острова, макар че не е толкова увлекателна.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.