Сергей Лукяненко
Императори на илюзиите (20)

10

Томи изглежда беше недоволен, че Кей го е откъснал от компютъра. Той слушаше Ванда внимателно, но с такова изражение, сякаш излагаха пред него таблицата за умножение, опитвайки се да я представят за божествено откровение.

Дач предпочете да седне срещу Рашел. Момичето се беше облякло подчертано строго: дълги сиви панталони и бяла блуза със затворена яка. Това забавляваше Кей, но същевременно предизвикваше неволно съчувствие. Тя така се опитваше да му се хареса… Кей разхлаби вратовръзката и се разположи по-удобно.

— Рашел — в гласа на Ванда нямаше и следа от краткото и бурно опиване, — сега ще ти кажа нещо много сериозно.

— Слушам те — момичето скръсти крак върху крак. Сега тя играеше за Кей, само за Кей. Всяка дума, всеки жест бяха репетирани от нея, все още не бяха станали рефлекси, изпробвани върху стотици мъже.

И нямаше да станат — със студена увереност осъзна Дач.

— Трябва да си отидеш вкъщи, момиче. Тогава всичко ще бъде наред. Не ни е необходима твоята помощ, повярвай ми. Единственото, което можеш да направиш за всички ни, е да не загиваш заедно с нас.

— Никъде няма да ходя — тонът на Рашел беше твърд и Дач изтръпна. Да, тя нямаше да си тръгне. Дяволски лошо… Струва ли си заради съдбата на расата да се жертва съдбата на отделни хора? Струва си.

— Тогава помни — ако се пречупиш, ще се наложи да те убия, колкото и да те обичам.

Ванда погледна Рашел и за секунда в очите на момичето се мярна уплаха.

— Добре.

— Това е всичко. Разговорите са приключени. — Ванда ги обходи с поглед. Четиримата се губеха в огромната стая. Навярно тя го усети. — Да… Старица, мъж, момче и момиче. Прекрасен отряд за убийството на император Грей.

Рашел потрепна, но не се обади.

— Възнамеряваме да убием безсмъртен. Томи! За всеки случай — не знаеш ли как може да се заобиколи системата на аТан?

— Дори и някога да съм знаел, съм забравил.

— Ясно. Двамата с Кей достигнахме до един-единствен извод: трябва да докараме императора до безумие. Психотропните средства и излъчвания са изключени. Деца, имате ли предложения?

Неочаквано Томи се оживи:

— Имаше такава игра във виртуала… е, нещо подобно на игра. „Целуни Хаоса“. Свалиха я от мрежата и направиха вирус-ловец, който все още обикаля и следи да не я пуснат отново. Може да е запазена от някого, нали? Тези, които я играеха, се побъркваха. За три-четири денонощия.

— Забавно — Каховски изглеждаше искрено заинтригувана, но не особено зарадвана. — Крайно интересно. Но ние не можем да отвлечем Грей, да го напъхаме в екип, да му нахлупим шлема и да пуснем „Целуни Хаоса“. Не можеш да си представиш какъв е потенциалът на охраната му. Няма да ни дадат три денонощия, а максимум три часа.

— Освен това той може да усети, че нещо не е наред — добави Дач, който също беше поразен от думите на Томи. — И ще успее да се самоубие. Най-вероятно ще го стори незабавно, още по време на отвличането.

— А ако просто му подхвърлим играта?

— Не мисля, че императорът играе игри.

Томи сви рамене.

— Значи Грей трябва да полудее сам? Доброволно? — Рашел се смути от собствените си думи, но Ванда кимна одобрително.

— Да.

— А какво е необходимо, за да полудее човек?

— Преди всичко наличието му.

— Няма да е уместно да се каже, че Грей е глупак — Кей направи пауза. — Какво знаем ние, верните поданици, за своя император? Не се шегувам.

— Колкото и да е странно, много малко… — Ванда изглеждаше заинтригувана. — От Ендория е, но пълното му име и произходът му са неизвестни. По думите на самия Грей всичките му роднини са загинали при първата атака на алкарисианите.

— Той изобщо не е имал роднини… в нашия свят — промърмори Кей.

— Бил е капитан на миноносец в началото на Смутната война. Когато Планетарният съвет на Тера — тогава все още е управлявал той — изоставил ендорианския флот при пробива към Алтаир, именно Грей поел командването и спасил остатъците от ескадрата. Повел я към Тера, превзел орбиталните бази и принудил Съвета да му предаде властта. Последвали две доста успешни бойни операции и временен съюз със силикоидите, благодарение на което булратитата се въздържали от открита война с Империята. Авторитетът му нараствал. Той маневрирал успешно между расите и дал на колониите такива пълномощия, че те били напълно доволни и разпадането на Империята било предотвратено. Когато Къртис Ван Къртис излязъл от флота и основал „аТан“, императорът станал един от първите му клиенти. Сега трябва да е на около триста и трийсет години… да, триста трийсет и четири. Доста много. Къртис, когото наричат „най-стария“, е само на двеста и седемдесет — Каховски се засмя. — Ние с Къртис сме връстници. Само че аз купих аТан четирийсет години по-късно, едва след Войната.

— Да, такава е биографията му — небрежно каза Томи. — Дори и в училище я преподават.

— А освен биографията има само слухове. Грей не обича новите технологии — и това е напълно обяснимо. Възрастов консерватизъм. Периодично организира чистки в двора — повече от разумно. Но ключовите фигури в правителството не са се променяли от времето на Войната. Императорът е сменил стотина хобита, през всичките тези години колекционира модели на космическа техника, наша и чужда. Разправят, че булратитата специално са направили завод за производството им — за да му доставят удоволствие.

— Изобщо не съм предполагал, че умеят да се подмазват — отбеляза Кей.

— Получили са просветление, очевидно… Какво още? Експериментирал в секса. Не е изненадващо — за три века от всичко ти писва. Сега май пак се увлича от малолетни момичета.

— А с любовта как е? — рискува да се поинтересува Рашел.

— Виж, в това императора никога не е бил обвиняван. Освен по време на младостта му, вероятно. Но тези нишки вече не могат да бъдат хванати. Жалко — това, естествено, би бил най-добрият метод на въздействие… — Ванда се замисли. — Така. Ще накарам компютъра да обработи данните за всички сексуални партньори на Грей, без значение какъв е полът и възрастта им. Ще разберем какъв е неговият идеал и образът на изгубената му любов, което е едно и също. И ще моделираме стратегия на поведение.

— Агент на влияние? — попита Дач.

— Да. Вероятно момиче.

Кей погледна Рашел. Тя леко пребледня.

— Ти вече си прекалено голяма — навъсено каза Ванда. — По дяволите, ще ни се наложи да използваме дете в бойна операция. Пак омазахме скафандъра…

— И после какво? — Дач оставаше невъзмутим.

— После? Ако направим всичко като трябва, насаме с агента Грей ще бъде абсолютно беззащитен. И физически, и духовно — ще можем да пречупим психиката му. Ще разполагаме само с три дни, ето кое е лошото. Вербалното психопречупване винаги изисква няколко седмици.

— Ще се постараем. Можем да използваме основната си информация. — Дач щракна с пръсти. — Знаем това, което Грей смята за абсолютна тайна, фактът, че е създател на нашия свят.

— Да — без особен ентусиазъм потвърди Каховски. — Но дали си струва? Нашият таен коз…

— Който може да се използва само еднократно. Играейки с него, можем да убедим Грей, че нашият свят е нереален… — Кей се засмя. — Че той само мечтае наяве, въобразява си, че е император! Отличен подтик за психопречупване!

— За целта би било добре да знаем какъв е бил неговият свят. — Ванда въздъхна. — Уви, никога няма да научим това. Кей, а ти чул ли си тази вселенска притча — че нашият свят е само сън на един-единствен човек? И ако той се събуди — всичко ще изчезне.

— В нашия случай ще се превърне в бълнуване — уточни Томи. — Яко…

— Нашият свят и без това си е бълнуване. — Дач потупа Томи по рамото. — Ще помогнеш ли на Ванда да обмисли облика на агента?

— Почакайте — не издържа Рашел. — Вие искате да подхвърлите на Грей агент… момиче, което ще спечели доверието му и ще успее да разруши психиката му…

— Подличко е, признавам — сухо каза Ванда.

— Не, нямам предвид това. Ще трябва да я обучите, да й обяснявате за какво е всичко това…

Кей погледна Рашел със съчувствие.

— Момиче, агентът на влияние изобщо не е длъжен да знае какво прави. Нещо повече — това е съвсем излишна информация.

— Това вече наистина е подличко — тихо отвърна Рашел.