Петя Дубарова
Да бъда зимата

Снегът е бял като възглавница,

и чист, и светъл е като невинност,

луната като жълта раница,

звездите — чаша бяло вино.

 

Аз искам с виното им ледено

за първи път да се опаря,

луната още недогледала

на своя гръб да натоваря.

 

Аз искам огъня на устните

в снега нестоплян да удавя,

кристалите от твърдост вкусните,

под зъбите си да поставя.

 

Аз искам да изтръпна цялата —

на зимата да заприличам.

Да бъда зимата. Ала сърцето ми

да си остане на момиче.