Игор Бунич
Касапницата в Чечения (1)

Предисловие на автора

Често ме упрекват, че в книгите си не посочвам източници, че не се позовавам на никого. Очевидно моите критици не си дават сметка, че пиша за масовия читател, а не правя докторски дисертации.

Но тази книга искам да започна направо с позоваване… на самия себе си. В края на хрониката си „Мечът на президента“ бях писал за опасността от зараждането на нова епоха — епохата на политическата клоунада. Когато на политическата авансцена започнат да крещят и да вият, да се псуват и бият клоуни — предупреждавах аз читателите си, — това означава, че в дъното на неосветената част от сцената се извършва смяна на декорите и актьорите и се подготвя следващият акт. Бъдете внимателни! Не допускайте следващото действие да ви завари неподготвени за смъртоносните му „трикове.“

Тези думи написах през декември 1993 година, когато във въздуха още се носеше силното ехо от танковите залпове срещу помпозното здание на Белия дом в центъра на Москва. Ехото така тътнеше, че пораждаше опасението да не би всеки момент да прерасне в безкрайна оглушителна канонада от хиляди артилерийски и танкови дула, подсилена от рева на системите за залпов огън и свистенето на авиобомби.

Така и стана. Твърде кратък се оказа антрактът между двете действия със смъртоносни трикове.

И както е според изискванията на жанра, в сравнение с първото действие напрежението във второто достигна много по-висок градус и, което се цени от зрителите, доведе до твърде изненадващ край. Наистина страшно вълнуващо! Но какво ли пък ще е третото действие, което задължително трябва да бъде по-увличащо и от второто?