Елин Пелин
Бяло и черно

Що виждам тая сутрин —

нощеска сняг валяло!

Където да погледнеш —

все бяло, бяло, бяло!

 

На двора стои врана,

замислено мълчи,

подплашено врабченце

цвърчи, цвърчи, цвърчи.

 

Бедняк нещастен мина

по улицата сам,

наведен той вървеше

едвам, едвам, едвам.

 

Къде в студа го гонят

неволите му верни?

Набърчили го мисли —

все черни, черни, черни.

 

Що виждам тая сутрин —

нощеска сняг валяло!

Където да погледнеш —

все бяло, бяло, бяло!