Дора Габе
Ветрове 1

Да можех да се дам на всички ветрове

по цялата земя, по всички светове,

да ме разнасят и да ме развяват,

във своя бяг да не престават,

от край до края

земята три пъти да омотая,

в една прегръдка

трижди да я стегна,

в нея да се всмуча

и тайната й вечна да науча,

за да ме вземе

и длан спокойна сложи на сърце ми.

А после — нека ме остави

и целия тоя свят да ме забрави

самичка някъде

като крайпътно камъче,

като кълбо,

което пада в вечността

и се проточва нишка

без следа,

без тежест,

като в сън,

а вятър ден и нощ

да я развява…

 

1925