Към текста

Метаданни

Данни

Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Дядо Сечко,

не сечи,

студове

недей влачи!

И земята,

старче бял,

не покривай

ти със кал!

Че е жалко,

Че галошите

в света

по са малко

от цървулите

продрани,

от обущата

съдрани…

Дядо Сечко

не сечи!

Дай ни слънчеви

лъчи!

Ветрец топъл

да полъхне,

та земята

да изсъхне…

На полето

нажалено

ти килимчето

зелено

постели,

да поникне

минзухар —

на цветята

златний цар…

С песни, веселби

и смях

ще ги женим

двама тях

с това хубаво

кокиче —

бяло Мартино

момиче.

В храсталака

кукуряка

ще ги чака

и венчей.

От клоните

на върбака

кос молитва

ще им пей.

Край
Читателите на „Дядо Сечко…“ са прочели и: