Включено в книгата
Оригинално заглавие
Alastor; or, The Spirit of Solitude, (Обществено достояние)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)
Разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2008)
Сканиране и корекция
NomaD (2008)

Издание:

Пърси Биш Шели. Избрана лирика

Превод от английски на Цветан Стоянов и Илия Люцканов

Редактор: проф. Марко Минков

Художник: Борис Ангелушев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Димитър Захариев

Коректор: Елка Георгиева

Дадена за печат 8. XII. 1958 г. Излязла от печат 15. VI. 1959 г.

Печатни коли: 16V2. Формат: 84x108/82. Тираж: 8080.

Поръчка № 84 (778). Поръчка на печатницата № 17.

Цена 8,60 лева.

Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев

Народна култура, София, 1959


Небе, земя и океан: любими братя!

Ако великата ни майка е дарила

душата ми е смирение и вашата

любов усещам, а в замяна свойта давам;

ако на мен е мила всяка заран,

ухаещото пладне, здрачината,

дори и смазващата тишина среднощна;

ако на мен е скъпа есента,

заплакала в посърналите клони,

и зимата, премазала тревите

с венци от звезден лед и снегове,

и пролетта, задъхана от сласт,

когато ни за първи път целува;

ако съм пазил всяка птичка и мушица

и всяко кротко животинче, ако съм

щадил и любил тия родственици свои,

— хвалбите ми простете, скъпи братя:

дарете ме със помощ и закрила!

 

О, майко на бездънната вселена!

Изслушай песента ми — само теб

обичал съм и теб обичам. Гледал

съм сянката ти, мрачните ти стъпки;

сърцето ми се взира в дълбините

на твоите тайни; правил съм постеля

върху ковчези, дето черна смърт

държи трофеите, заграбени от теб,

с надеждата да заглуши въпроса вечен

какво си ти и призраци изпраща

да ни разкрият участта ни тъжна.

В безлюдните и тихи часове,

когато и самата тишина

нощта превръща в странен звук, подобно

на някой алхимик, отчаян, луд,

заложил върху смътната надежда

живота си, аз смесвах грозни думи

и питащ поглед със любов невинна,

додето сълзите ми, съчетани

с целувки, станаха магия чудна

и тя принуди очарованата нощ

да ми разкрие тайната за теб …

Макар да криеш още ти от мен

най-съкровения олтар, аз много

разбрах чрез сънища неизразими,

чрез облаци мъгляви в мрачината

и през деня чрез размисли дълбоки.

Сега, замрял, очаквам твоя дъх,

велика майко, също като лира,

която в храм загадъчен и пуст

забравена стърчи, та песента ми

да стигне шепота на ветровете,

тътнежа на горите и морето

и да извезе химни на деня

и на нощта, и на човешкото сърце.

 

1815

 

(Самото име Шели взема от гръцката митология. Аластор е духът на самотата, който преследва самотните пустинници и не им дава спокойствие. Поемата (от която е даден само уводът) описва странстванията на един младеж е вечно неспокоен и търсещ дух.)

Край
Читателите на „Аластор или духът на самотата“ са прочели и: