Пърси Биш Шели
Песен

Рядко, рядко ти пристигаш,

Дух на радостта!

Откога си ме напуснал,

нейде отлетя!

Тъжни дни, безсънни нощи

чакам: все те няма още.

 

Как несретник като мене

да те зърне пак?

Ти не искаш да погледнеш

тъжния бедняк.

Даваш ти благодатта ти

само на души благати.

 

Като гущер, който чува

листи да шумят,

всяка мъка те прогонва.

Всуе те корят,

че далеч от тях витаеш.

 

Ти за тях не щеш да знаеш!

Що ли те зова с ридание?

По-добре с шега!

Ти не знаеш състрадание,

търсиш смях сега!

Ако дойдеш, Дух далечен,

няма да те пусна вече!

 

Любя туй, което любиш,

Дух на радостта!

Свежата земя напролет,

месецът, нощта,

есенните дни, когато

къпят се зарите в злато.

 

И рисунките на скрежа

в зимните стъкла,

и на бурята тътнежа,

морската мъгла.

Любя всичките създания,

неизпитали страдания.

 

Любя самотата тиха,

хората добри,

но не стигам там, където

твоят смях цари.

Лесно всичко грабваш ти.

Аз живея … със мечти!

 

Любя любовта, макар че

тя лети завчас.

Но над всичко, Дух прекрасен,

теб обичам аз!

Ти живот си — прибери се,

пак в сърцето ми върни се!

 

1821