Волтер
Белият бик (7)

ГЛАВА VII
ЦАРЯТ НА ТАНИС ПРИСТИГА. ДЪЩЕРЯ МУ И БИКЪТ ЩЕ БЪДАТ ПРИНЕСЕНИ В ЖЕРТВА

Вихрушки прах се вдигаха от северния до южния небосклон. Чуваха се звуци на барабани, тръби, свирки, псалтериони, цитри, самбуки множество ескадрони и батальони приближаваха, начело с Амазис, царя на Танис, възседнал кон, покрит с алено покривало, извезано със златна сърма. Вестителите викаха:

— Да се хване белият бик, да се върже и да се хвърли в Нил да го изяде рибата на Йона, защото царят, нашият господар, който е справедлив, иска да си отмъсти на белия бик, загдето е омагьосал дъщеря му!

Добрият старец Мамбрес се замисли по-дълбоко от всякога. Той разбра, че лукавият гарван е отишъл да разкаже всичко на царя и че имаше голяма опасност да отрежат главата на принцесата. Обърна се към змията и й рече:

— Скъпа приятелко, иди бързо да утешиш красивата Амазида, моята възпитаница. Кажи й да не се страхува от нищо, каквото и да се случи. Разказвай й приказки, за да приспиш тревогата й, защото приказките забавляват винаги момичетата и защото човек успява в обществото само с приказки.

След това той се хвърли по очи пред Амазис, царя на Танис, и му каза:

— О, царю, живей вечно. Белият бик трябва да бъде принесен в жертва, защото ваше величество е винаги прав. Но Господарят на всички неща каза: „Този бик не трябва да бъде изяден от рибата на Йона, докато Мемфис не намери бог, който да бъде поставен на мястото на умрелия бог.“ Тогава вие ще си отмъстите и дъщеря ви ще бъде изцерена със заклинания, защото е обладана от зъл дух. Вие сте твърде благочестив, за да не се подчините на заповедите на Господаря на всички неща.

Амазис, царят на Танис, се замисли дълбоко, после рече:

— Волът Апис е мъртъв, нека бог приеме душата му! Кога смятате, че ще намерят друг вол да царува над плодородния Египет?

— Ваше величество — отговори Мамбрес, — искам ви само осем дни.

Царят, който беше много набожен, рече:

— Давам ви осем дни, а аз ще остана тук през тези осем дни, след което ще принеса в жертва съблазнителя на дъщеря ми.

Той заповяда да докарат шатрите му, готвачите, музикантите и остана осем дни на това място, както казва Манетон^[1]. Старицата беше отчаяна при мисълта, че бикът, който тя пазеше, нямаше да живее повече от осем дни. Всяка нощ магьосницата изпращаше видения да се явяват насън на царя, за да го отклонят от жестокото му намерение, но на сутринта царят не си спомняше вече за виденията, които бе сънувал през нощта, също както Навуходоносор забравяше сънищата си.