Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Информация

Корекция
BHorse (2008)
Сканиране и разпознаване
Sociosasho (9 август 2006 г.)

Издание:

Волтер. Философски новели

Френска. Второ издание

Превел от френски: Боян Атанасов

Редактор: Георги Куфов

Художник: Симеон Младенов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Букова, Стефка Добрева

Дадена за набор декември 1982 г. Подписана за печат април 1983 г. Излязла от печат юни 1983 г.

Печатни коли 32. Издателски коли 26,88. УИК 27,24.

Цена 3,16 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, 1983

ДП „Георги Димитров“ — Ямбол

ISBN 9536622611

История

  1. — Добавяне

ГЛАВА III
КАК КРАСИВАТА АМАЗИДА ИМА ТАЕН РАЗГОВОР С ЕДНА КРАСИВА ЗМИЯ

Красивата принцеса заръча на своите дами да пазят в тайна всичко, което бяха видели. Всички й обещаха да мълчат и действително пазиха тайна цял ден. Лесно можем да си представим, че Амазида спа много малко тази нощ. Някакво необяснимо очарование насочваше непрестанно мисълта й към красивия бик. Щом остана сама със своя мъдър Мамбрес, тя му км ма:

— О, мъдрецо, този бик ми завъртя главата.

— И моята мисъл е заета с него — отвърна Мамбрес. — Ясно виждам, че този херувим е далеч над своите подобни. Виждам, че тук има някаква голяма тайна, и се боя да не ни сполети беда. Вашият баща Амазис е буен и подозрителен, цялата тази работа изисква да се държите извънредно благоразумно.

— О — извика принцесата, — прекалено съм любопитна, за да мога да бъда благоразумна. Това е единствената страст, която може да съществува в сърцето ми, наред с изгарящата любов към онзи, когото изгубих. Как, не бих ли могла да науча какъв е този бял бик, който поражда такъв необикновен смут в душата ми?

— Госпожице — отвърна й Мамбрес, — признавал съм ви вече, че моите знания намаляват, колкото повече напредвам в години. Много бих бил изненадан, ако змията не знае всичко онова, което вие така силно желаете да научите. Тя е умна, изразява се добре, отдавна е свикнала да се меси в работите на жените.

— О, несъмнено това е онази красива египетска змия, която поставя опашката си в устата си и която считаме за символ на вечността — рече Амазида. — Светът просветва, щом тя отвори очи, и потъмнява, щом ги затвори.

— Не, госпожице.

— Тогава тя е змията на Ескулап?

— Още по-малко.

— Може би е самият Юпитер във вид на змия?

— Съвсем не.

— О, разбирам, това е вашата пръчка, която някога сте превърнал в змия.

— Не е, казвам ви, госпожице. Но всички тези змии са от същото семейство. Нашата змия е много известна в страната си, там я считат за най-ловката змия, която някога е имало. Обърнете се към нея. Но във всеки случай предупреждавам ви, че това е много опасно начинание. Ако бях на ваше място, бих зарязал и бика, и магарицата, и змията, и рибата, и кучето, и козела, и гарвана, и гълъба, но вашата страст ви увлича. Всичко, което мога да направя, е да съжалявам и да се страхувам за вас.

Принцесата го помоли настойчиво да й уреди среща насаме със змията. Мамбрес, който беше добросърдечен, се съгласи. Все така дълбоко замислен, той отиде да намери гадателката. Разказа й за прищявката на принцесата така ловко, че успя да я убеди.

Старицата му каза, че Амазида е господарка, че змията е много възпитана и много любезна с дамите, и че тя с готовност би се отзовала на молбата й и би отишла на срещата.

Старият маг се завърна и донесе на принцесата тази добра вест, но той все още се страхуваше от някакво нещастие и продължаваше да разсъждава дълбоко.

— Искате да говорите със змията, госпожице. Това може да стане тогава, когато ваше височество пожелае. Не забравяйте, че трябва много да я ласкаете, защото всички животни са изпълнени с честолюбие, а тя — още повече. Казват дори, че някога била изгонена от едно прекрасно място заради прекомерната си гордост.

— Никога не съм чувала за това — отвърна принцесата.

— Вярвам, че не сте чувала — съгласи се старецът. Тогава той й разказа за всички слухове, които се носеха за тази знаменита змия.

— Но, госпожице, каквито и чудни приключения да е изживяла, вие можете да изтръгнете тайната от нея само като я ласкаете. В една съседна страна се разправя, че някога тя изиграла жестока шега на жените; справедливо е сега пък една жена да я изкуши.

— Ще направя каквото мога — каза принцесата.

И така, тя излезе от двореца заедно със своите придворни дами и добрия маг-евнух. Старицата вече бе извела белия бик да пасе на една ливада, доста далеч от двореца. Мамбрес остави Амазида и отиде да поговори с гадателката. Една от придворните дами заговори с магарицата, другите дами се забавляваха с козела, кучето, гарвана и гълъба. Колкото до голямата риба, която плашеше всички, по заповед на старицата тя се гмурна цяла във водата на Нил. Тогава змията отиде с красивата Амазида в една горичка и те имала следния разговор:

— Не бихте могла да си представите колко съм поласкана, госпожице, от честта, която ваше височество благоволява да ми окаже.

— Госпожо, вашето славно име, вашата изящна глава и блясъкът на вашите очи лесно ме накараха да потърся една среща насаме с вас. Научих от гласа на мълвата (ако тя не е измамна), че сте била благородна дама в небесните селения.

— Вярно е, госпожице, че заемах доста видно място там. Твърди се, че съм низвергната любимка, това е слух, който се носеше най-напред в Индия. Брамините първи написаха една дълга история за моите приключения. Не се съмнявам, че някой ден поетите на Севера ще създадат някоя доста странна епична поема от тези истории, защото в действителност това е всичко, което може да се направи. Но не съм чак толкова изпаднала и все още имам значителна власт на земното кълбо. Бих се осмелила дори да кажа, че цялата земя ми принадлежи.

— Вярвам ви, госпожо, защото хората казват, че имате дарбата да ги убеждавате във всичко, което желаете, а да се харесваш, значи да царуваш.

— Като ви гледам и слушам, госпожице, чувствам, че вие имате над мен същата власт, каквато се счита, че аз имам върху душите на толкова хора.

— Вие сте, струва ми се, любезен победител. Твърди се, че сте съблазнила много жени, като сте започнала с нашата обща майка, чието име не мога да си спомня.

— Упрекват ме несправедливо. Аз й дадох най-добрия съвет на света. Тя ми правеше честта да има доверие в мен. Моето мнение беше, че тя и съпругът й трябва да се тъпчат с плодове от дървото на познанието. Смятах, че това ще се хареса на господаря на всички неща. Едно тъй необходимо на човешкия род дърво не можеше да бъде посадено, за да остане неизползвано, така ми се струваше. Нима господарят би искал да му служат невежи и глупци! Нима духът не е създаден, за да се просвещава и усъвършенства? Нима не трябва да се познава доброто и злото, за да се върши добро и да се избягва злото? Естествено, че трябваше да ми благодарят.

— Казват обаче, че ви сполетяло зло. Очевидно именно от онова време насам толкова министри са били наказани, загдето са давали добри съвети, и толкова истински учени и велики гении са били преследвани, загдето са писали неща, полезни за човешкия род.

— Очевидно моите врагове, госпожице, са ви разказали тези приказки. Те крещят, че не гледат с добро око на мен в двореца. Ето ви доказателство, че имам още голямо влияние там: те самите признават, че участвах в съвета, когато се касаеше да бъде поставен на изпитание праведният Йов, и че бях пак повикана, когато се взе решение да се измами едно царче на име Ахав, и само мен натовариха с тази поръчка.

— О, госпожо, не допущам, че вие можете да мамите. Но понеже сте все още на висока длъжност, мога ли да ви помоля за една услуга? Надявам се, че една тъй любезна дама като вас няма да ми откаже.

— Госпожице, вашите молби са заповеди за мен. Какво ще заповядате?

— Умолявам ви да ми кажете какъв е този красив бял бик, към който изпитвам в сърцето си непонятни чувства, които ме разнежват и плашат. Казаха ми, че вие може би ще благоволите да ме осведомите.

— Госпожице, любопитството е необходимо на човешката природа и особено на вашия прекрасен пол, без него хората биха тънали в най-позорно невежество. Винаги съм задоволявала, доколкото съм могла, любопитството на дамите. Обвиняват ме, че съм проявявала такава услужливост единствено за да гневя Господаря на всички неща. Заклевам ви се, че единствената ми цел ще бъде да ви направя услуга, но сигурно старицата ви е предупредила, че разкриването на тази тайна крие опасност за вас.

— О, това възбужда още повече любопитството ми.

— Всички красиви дами, на които съм правила услуги, са любопитни като вас.

— Ако сте чувствителна, ако всички същества трябва взаимно да си помагат, ако имате милост към една нещастница, не ми отказвайте.

— Сърцето ми се къса при тези думи. Трябва да задоволя любопитството ви, но не ме прекъсвайте.

— Обещавам ви.

— Имаше един млад цар, хубав като картина, влюбен, обичан…

— Млад цар! Хубав като картина, влюбен, обичан! А от кого? И какъв беше този цар? На каква възраст беше? Какво стана с него? Къде е? Къде е неговото царство? Как е името му?

— Ето че ме прекъсвате, а аз едва съм почнала да разказвам. Внимавайте, ако не се овладеете, вие сте загубена.

— О, извинете ме, госпожо, вече няма да проявявам такава невъздържаност.

— Този велик цар, най-милият и най-хубавият от всички хора, увенчан с победи във всичките си походи, често сънуваше, когато спеше, а когато забравяше сънищата си, искаше магите му да си спомнят за тях и да му кажат какво е сънувал, и ако не можеха да му кажат, заповядваше да ги обесят и това беше напълно справедливо. И така, скоро ще станат седем години, откакто сънува прекрасен сън, но когато се събуди, вече го беше забравил. Един млад, много опитен евреин му обясни съня му и този мил цар беше внезапно превърнат във вол, защото…

— Това е моят скъп Наву …

Тя не можа да довърши думите си и припадна. Мамбрес, който слушаше отдалеч, я видя, че падна и помисли, че е мъртва.