Майкъл Уайт
Равноденствие (23)

УДСТОК: 30 МАРТ, ПОЛУНОЩ

Адептът спря черната тойота зад къщата — тя тънеше в мрак. Само в кухнята светеше една лампа. Той знаеше, че в къщата са само Том и Джо. Беше видял как Лора и Филип влизат в Трил Мил Стрийм, след което се срещна с Господаря, преди да тръгне към колежа на Джо. В 22:45 видя как Джо излиза с приятеля си от главния вход. Проследи ги с колата на север от града и по пътя до Удсток, увери се, че влизат в къщата, и зачака.

Това беше последната доставка: черен дроб от Джо Нюкъм. Щом приключеше тук, щеше да се върне възможно най-бързо в Оксфорд и щеше да застане до своя Господар, докато извършват ритуала. До сутринта мисията им щеше да е изпълнена.

Завъртя дръжката на кухненската врата. Заключено. Остави контейнера за органи на земята, бръкна в един джоб на защитния си костюм, извади нещо като дълга игла и го пъхна в ключалката. След секунди вратата се отвори и той взе контейнера и влезе.

Чу шум, идваше от съвсем близко. Беше влизал в къщата късно следобед и познаваше разположението й. Промъкна се през тъмната трапезария до вратата към тесния коридор. Отвори я много внимателно — в тази стара къща сякаш всичко скърцаше и стенеше. Влезе във вестибюла. Тук звукът от телевизора в просторната дневна, която се намираше точно пред него, се чуваше по-ясно. Вляво имаше тясна вита стълба. Вратата на дневната беше открехната, съвсем леко. Той я доотвори съвсем тихо.

В ъгъла до вратата светеше малка лампа, но иначе единствената светлина идваше от екрана на телевизора. Джо и Том седяха на дивана един до друг и гледаха някакъв стар филм. Адептът успя да зърне актьорите на черно-белия екран, мъж и жена, целуваха се през прозореца на влак сред кълба пара. „Кратка среща“ — помисли си. — "Колко подходящо. Класика със Силия Джонсън и Тревър Хауард".

Време беше. Остави контейнера на пода много внимателно и извади скалпела. Дългото острие улови светлината и за частица от секундата проблесна. Той направи крачка напред. Една стара дъска изскърца и Джо и Том мигом се обърнаха.

Адептът реагира бързо, но Джо и Том бяха по-бързи. Скочиха от дивана, Джо изпищя и се хвърли зад Том, който вече държеше бухалка за крикет. Адептът не се поколеба. Хвърли се право към тях със скалпела напред. Том и Джо отстъпиха към стената. Джо беше пребледняла като мъртвец. Том отчаяно се опитваше да запази самообладание и замахна силно към Адепта. Не улучи. Джо отново изпищя и го дръпна за ризата, тя се скъса. Започнаха да отстъпват към вратата. Адептът изсумтя и отново се хвърли към тях. Том пак замахна с бухалката и този път успя да го фрасне по ръката. Убиецът изви от болка и изпусна скалпела.

Това даде на Джо и Том секунда преднина и те се втурнаха към вестибюла. Джо хвана дръжката на входната врата и я дръпна. Беше заключена.

— Горе! — извика Том и я бутна пред себе си.

Той тръгна гърбом към стълбата точно когато Адептът излезе от дневната. Сега държеше скалпела в лявата си ръка. Дясната висеше отпусната до тялото му. Том успя да зърне лицето му зад плексигласовия визьор. Очите му бяха безизразни черни кръгове, а лицето — призрачна восъчна маска.

Джо вече беше до стълбите. Хукна нагоре. Том отново замахна към Адепта, но той ловко избягна бухалката и тя се удари първо в парапета, а после и в стената, олющи парче мазилка.

— В спалнята — извика Том, когато двамата с Джо стигнаха площадката.

Адептът беше почти до него и Том отново замахна. Бухалката закачи убиеца по рамото, но леко, и това дори не го забави. Том замахна пак. Не улучи. Бухалката влезе между две пръчки на парапета и той я изпусна. В милисекундата, преди да хукне нагоре, Том отново погледна Адепта в очите. Единственото, което видя в тях, беше собствената си смърт.

Хукна след Джо. Тя тъкмо се шмугваше в спалнята. Том беше бърз, но преследвачът му беше само на крачка след него. Джо тресна вратата в мига, когато Том се втурна вътре, но Адептът веднага я блъсна с цялата си сила.

— Заключи! — викна Том и подпря вратата с рамо. Джо превъртя ключа. Трепереше цялата и гледаше диво.

Адептът заблъска по вратата с невероятна сила. Една от дъските се разцепи. Джо изпищя.

— Бягай през прозореца — извика Том. — Бягай… скачай… махай се оттук!

— Но…

— Бягай!

Джо се опита да отвори прозореца, но ръцете не я слушаха. Обезумяла от ужас, тя успя да завърти дръжката точно когато една ръка в ръкавица се мушна през разцепената дъска и посегна към ключа. Том грабна най-близкото, което му беше подръка — една тежка стъклена ваза, и я стовари с всичка сила върху пръстите на Адепта. От другата страна на вратата се чу пъшкане и ръката се отдръпна.

Том заотстъпва гърбом към прозореца… и в този момент вратата отхвърча от пантите, избита с яростен ритник. Адептът знаеше, че е изпуснал момента — астрологичната конфигурация се беше променила, — но пък вече го движеше само жаждата за кръв. Той се хвърли към двамата младежи.

Мънро сви от главната улица и изфуча по Ридли Стрийт. Пред тях имаше три полицейски коли с изключени фарове. Той също изключи своите и продължи напред.

Четирима полицаи тъкмо заобикаляха къщата. Двама минаха напред, другите двама ги прикриваха.

Лора вече отваряше вратата — още преди колата да е спряла.

Мънро я хвана за ръката.

— Без глупости. Хората ми влизат. Не могат да си свършат рабо…

Лора изскубна ръката си.

— Да не мислите, че ще стоя тук и…

— Ако влезете, може да ви убият — кресна Мънро. — Може да станете причина за смъртта на дъщеря си. Това ли искате?!

Лора изхлипа и скри лицето си с ръце.

— О, господи…

Филип я прегърна.

Мънро изскочи от колата. Полицай Смит говореше по радиостанцията. Мънро отвори уста да му каже да отиде зад къщата, но силен трясък ги накара да погледнат към прозорците на спалнята. Проехтя пронизителен писък. Мънро изкрещя по радиостанцията:

— Дженкинс, докладвай! Нямаше отговор.

— Смит, след мен, от другата страна — викна Мънро, извади пистолета си и хукна към задната част на къщата.

Един прозорец на горния етаж рязко се отвори, блъснат с такава сила, че насмалко да се откачи от пантите. Лора го видя, изскочи от колата на Мънро и се затича през моравата. Вдигна очи и видя смразеното от ужас лице на Джо — тя се канеше да скочи.

И в същия миг отекнаха три изстрела. От вътрешността на къщата. Последва четвърти, после и още един. Лора потрепери и затвори очи. Когато ги отвори, Джо я нямаше.

Тялото на Адепта лежеше по очи на пода в спалнята; приличаше на манекен в бяло и червено. Задната част на качулката му беше разкъсана и обагрена в алено, две зейнали дупки показваха къде са влезли останалите куршуми — между лопатките му. Целият под беше осеян с трески.

Джо и Том говореха с Мънро. Лора изтича до дъщеря си и я прегърна.

Филип сложи ръка на рамото на Том и каза:

— Браво на теб.

— Друго си е да имаш бухалка — отвърна Том небрежно. Гласът му все пак леко потреперваше.

Филип го изгледа озадачено.

— Цяла вечер държах в скута си бухалката за крикет — обясни Том. — След взлома не исках да рискувам.

— Браво, Том — повтори Филип и отиде при Лора и Джо, които все още стояха прегърнати.

Прегърна дъщеря си и я целуна по обляното в сълзи лице. После прегърна с една ръка Джо през раменете, а с другата придърпа Лора и каза:

— Наистина щастливо семейство, нали?