Майкъл Уайт
Равноденствие (17)

ОКСФОРД: 30 МАРТ, 22:15

— Глупак! — изсъска Господарят на своя помощник.

Очите му гледаха кръвнишки, по бузите му се стичаха капчици пот.

— Идиот… можеше да провалиш всичко! И го зашлеви с всичка сила.

За миг Адептът сякаш щеше да изгуби контрол. Дясната му ръка потрепна.

Господарят забеляза неволното движение и се подсмихна.

— Иска ти се да ме удариш, а? Усещам, че е така. Или предпочиташ да си доставяш това удоволствие само с млади момичета?

Адептът остана безмълвен и неподвижен, с поглед, вперен право напред.

Господарят отново го зашлеви. Бузата на помощника пламна. После пак го удари, още по-силно.

Отстъпи крачка назад и огледа професионалния убиец от главата до петите. После, с разкривени от презрение черти, заплю Адепта в лицето.

Адептът не помръдна. Слюнката се стече по бузата му.

— Изчезвай от очите ми… варварин такъв — каза Господарят. — Ако още веднъж ме изложиш, ще те подредя така, както ти си подредил Гейл Хъниуел.