Робърт Дохърти
Началото (25)

24.

Шосе 66, Североизточно Ню Мексико

Време до излитането — 86 часа

Пътуваха с пикапа. Кели настояваше да го изоставят, но Търкот възрази, че снаряжението може да им потрябва. Намериха компромис, след като смениха правителствените номера с частни.

Караше Кели, а Търкот се бе настанил отзад и не сваляше слушалките от главата си. Фон Сеект и Нейбингър обсъждаха различни научни теории.

— Значи според теб, бомбата която сте открили в пирамидата, има технологично сходство с конструкциите на дисковете и кораба-майка?

Фон Сеект кимна.

— Да, така смятам.

— Ако продължим да разсъждаваме в същата посока, струва ми се, че това е подходящ начин да се обяснят големият брой прилики между древните цивилизации. — Нейбингър извади от раницата снимките на Слейтър. — Надписите със стари руни, открити в различни места на планетата, може да са дело на пришълците. Или на земни жители, чието развитие на съвсем ранен етап е било повлияно от чуждо присъствие. — Той се зае да обяснява теорията за първоначалното преселение. Когато приключи, фон Сеект изглеждаше потънал в размисъл.

— Неведнъж през тези години съм се замислял върху това кой всъщност е оставил всички тези чудеса на техниката и защо. Планетата ни е била посетена от извънземни преди около десет хиляди години. Те са…

— Защо точно извънземни? — попита неочаквано Търкот.

— Моля? — сепна се фон Сеект.

— Защо да са пришълци? Не може ли това да е дело на някаква древна земна цивилизация, която сетне е изчезнала?

Нейбингър се усмихна снизходително.

— Мислил съм върху това, но фактите отричат дори и най-малката подобна възможност. При ниво на техническо развитие, необходимо, за да бъде създадено летателно средство от типа на кораба-майка, на Земята трябва да са останали далеч повече следи, отколкото бомбата, няколко диска и самият кораб. Земята отдавна вече не е онази необитаема пустош. Човешкият крак е стъпвал и на най-отдалечените места. Не, тези неща са дело на извънземна култура.

— Все пак, не бива да си затваряме очите и пред други възможни обяснения — добави фон Сеект. — Както вече казах, върнахме се към началото на проблема. С нито крачка не сме доближили решението на въпроса кой и защо е изоставил кораба.

— Може би не е имало къде да отидат — подхвърли Кели. — Може би планетата им е била разрушена и корабът е бил едничката възможност за малцина от тях да се спасят.

— Ами дисковете? — попита Търкот. — И защо им е трябвало да крият бомба в пирамидата?

Този въпрос беше по-скоро в територията на Нейбингър.

— Никой досега не е определил със сигурност защо са били построени пирамидите — заговори той. — В началото са ги смятали за колосални гробници, но тази теория била отхвърлена, след като така и не намерили вътре тела. Сетне предположили, че са кенотафи — паметници на умрелите фараони, които били погребвани другаде, за да не бъдат разграбени гробовете им. Но с тази нова информация мисля, че можем да се спрем на една друга теория. Малко е чудновата, но както каза доктор фон Сеект, не бива да си затваряме очите и пред други възможности. Позволете ми да направя едно малко отклонение и да ви разкажа за конструкцията на Голямата пирамида. Има два малки тунела, които излизат от най-горната галерия, позната още като Царската галерия. Точното предназначение на тези тунели не е известно, тъй като те са твърде тесни, за да могат през тях да минават хора. Една интересна подробност е, че ако проследите посоката, в която сочат, то единият гледа право към Алфа Центавър, а вторият — към Алфа Драконис. Две съседни звездни системи.

— Може би нашите пришълци са пристигнали от някоя от тези системи — рече фон Сеект.

— Според една друга теория — продължи Нейбингър, — която има повече противници, отколкото поддръжници, пирамидите са нещо като космически маяци. Известно е, че при построяването им, трите пирамиди в Гизе са били облицовани с тънък слой от добре полиран гранит. Представяте ли си, как са изглеждали тогава?

— Да, особено ако ги гледаш от космоса — кимна Търкот.

— Именно — когато отразяват светлината. Но по-важното е, че като се вземат под внимание посоките на страните на пирамидите, ако бъдат наблюдавани под ъгъл от тридесет и осем градуса над хоризонта — тоест откъм космоса — те ще дадат радарно изображение с дължина на вълната два сантиметра, което може да бъда засечено на значително разстояние от планетата. — Нейбингър се размърда развълнувано. — Първият въпрос, който си зададох преди много години, когато видях пирамидите, беше защо древните египтяни са използвали тъкмо тази форма? Никой не е в състояние да изтъкне логична причина. Ако се вземат предвид строителните възможности през онези времена, пирамидата е единствената масивна постройка, която може да бъда видяна от космоса. Помислете си за всички тези символи, разпръснати по земната повърхност от пришълците! Рисунките на птици върху платото Наска в Южна Америка. Тебеширените изображения в Англия. Неведнъж сме се питали защо древните хора са създавали подобни картини, които могат да бъдат видени само отгоре.

— Това все още не отговаря на най-важния въпрос — намеси се Търкот. — Ако не открием някаква съществена причина в подкрепа на твърденията на фон Сеект, че корабът не бива да излита, съвсем скоро всички здравата ще загазим.

— Затова отиваме в Дълси — промърмори старецът.

— Е, тъй като почти стигнахме — намеси се Кели, — надявам се някой от вас вече да има готов план.

— Разчитай на мен — каза Търкот, докато се ровеше из чекмеджетата. Той спря и погледна към фон Сеект. — Нещо против да чуем какво има там?

— Нали ви казах? Секретна база по подобие на тази в Зона 51.

— Бил ли си вътре?

— Веднъж. Точно след края на войната. Беше доста отдавна и паметта вече ми изневерява.

— Не разбирам, след като си бил толкова важна клечка в „Меджик-12“, един от основателите така да се каже, защо не си прескачал по-често?

Фон Сеект мълчеше. Кели сметна, че е дошъл моментът да поразиграе малко топката.

— Искаш ли да чуеш, какво става там според слуховете?

— Е, ако няма друга информация…

— Казват, че в Дълси имало биоинженерна лаборатория. Нещо като работилница, където нашите любими учени правят експерименти върху живи човешки същества, съвместно с извънземните, на чиито съдове летят в Зона 51.

— Второто е вярно — подхвърли Търкот, — но за първото се съмнявам.

— Не е възможно! — възкликна фон Сеект. — Щях да зная, ако сме осъществили контакт със създателите на дисковете и кораба-майка. Щеше да ни е много по-лесно през всичките тези години. Нямаше да ни оставят да си блъскаме главите над неразрешими загадки.

— Може нещо да се е променило през последната година — предположи Кели. Усещаше, че фон Сеект губи солидна почва под краката си и нюхът на репортер я караше да продължава натиска. — Дочух, че в Дълси се правели опити за телепатичен контрол. Вероятно използват лекарствени препарати, въздействащи на паметта и ЕПП-средства.

— Какво е ЕПП? — попита Търкот.

— Електронно повлияване на паметта — поясни Кели. — Преди няколко години писах статия за това. Хората, които интервюирах, разглеждаха тази възможност само като теоретична, но изглежда нашето правителство обича да проверява подобни теории на практика. ЕПП се използва за предизвикване на селективна амнезия. Под негово въздействие се отделя кролинова киселина, която блокира предаването на нервни импулси. По такъв начин мисълта не може да протича през засегнатата зона.

— Да си чувал за нещо подобно? — обърна се Търкот към фон Сеект.

— Дали съм чувал… — фон Сеект преглътна и продължи с колеблив глас. — Ще ви кажа истината. Ще ви кажа защо повече не се върнах в Дълси, след първото посещение през 1946… Защото знаех кои работят там — устата му се изкриви от отвращение. — Срещнахме се още първия път. Бяха германци — като мен. Специалисти по биологична и химическа война. Продължаваха експериментите, които бяха започнали в концентрационните лагери. Не можех да остана там. Не можех да се примиря с онова, което вършеха.

Той им разказа за операция „Кламер“.

— Вероятно повечето от тези хора вече не са между живите — предположи Кели, след като старецът свърши. — Което не пречи работата да продължава и това обяснява някои от функциите на „Найтскейп“, както и защо всичко се пази в дълбока тайна. Но каква е връзката с кораба-майка?

— Както казах, не съм стъпвал повече там — заяви фон Сеект. — Но Гулик и останалите често пътуваха до Дълси. Имам чувството, че нещо се промени през последната година. Те се промениха.

— Променили са се? — вдигна вежди Кели. — В какъв смисъл?

— Започнаха да действат ирационално — отвърна фон Сеект. — Не става въпрос само за конспирацията. Но тази необяснима настойчивост да се лети с кораба-майка. Защо трябваше да се бърза? Дори проникването в кораба. В продължение на толкова много години не можехме да си проправим път през обшивката, после изведнъж ни посочиха ново място, предложиха различна техника и готово — успех след десетилетия лутане. Също и бързината, с която се ориентираха сред приборите за управление. Сякаш знаеха повече, отколкото казваха.

— Възможно ли е да са разчели староруническата писменост? — попита Нейбингър. — Това би обяснило странното им поведение.

— Да, би могло — съгласи се фон Сеект. — Но не мисля, че са разшифровали руните, а дори и да са успели, това не показва причината за прибързаността и нелогичното им поведение. — Фон Сеект разпери ръце. — Не зная, просто не разбирам.

— Известно ли ти е точното местонахождение на базата? — попита Търкот.

— Не съвсем. Знам, че е някъде извън града. Помня висока планина, която заобиколихме по един черен път. После влязохме в тунел и всичко беше под земята.

Търкот се почеса замислено.

— Значи не знаеш къде точно се намира базата, нито какво всъщност става там?

— Не зная.

Кели надникна в огледалото. За миг двамата с Търкот размениха погледи. После той каза:

— Както и да е, скоро ще бъдем там. Ще разберем с какво се занимават и ако имаме късмет, ще измъкнем Джони Симънс.

Кели понечи да каже нещо, после размисли. Очите й следваха трепкащата осева линия.

Околностите на Дълси, Ню Мексико

Джони Симънс можеше да вижда. Не знаеше от колко време е възвърнал зрението си, но помнеше, че всичко започна с размито петно сивота сред заобикалящия го непрогледен мрак. Постепенно разликата между сивото и черното започна да се задълбочава и не след дълго той вече можеше да различава отделни очертания в периферията на полезрението си. Не успя да завърти глава, но поне можеше да си движи очите.

Мина известно време, преди да започне да съжалява за подобрението, което беше усетил. Имаше нещо странно и дори страшно във формите, които го заобикаляха. Приличаха на човешки, но не бяха хора и това го плашеше. Нещо не беше наред със силуетите — твърде големи глави, прекалено къси ръце, грамадни туловища. За момент му се стори, че зърва очертанията на човешка ръка, но тя имаше шест пръста, които бяха неестествено издължени.

Изгуби доста време, за да фокусира погледа си и едва тогава долови други промени в заобикалящата го действителност. Из въздуха се носеше странен мирис. Много неприятен. Чуваха се и някакви звуци, приглушено и отдалеч. Равномерно потракване, но не механично. По-скоро сякаш жужаха насекоми.

Отново почувства металния вкус в устата си и между него и света се спусна черната пелена. Но този път чуваше писъците си, като да принадлежаха на някой, много далеч оттук.

Само болката беше близо.