Христо Смирненски
Бурята в Берлин

Под черното небе на ледна нощ

изви се буря в сънния Берлин.

И шумний град, кат гневен исполин,

възправи стан и гръмна в страшна мощ

заканата на бедните тълпи.

А вихърът студен понесе в миг

на призрачни криле зловещий вик.

 

Извил се над безлистните липи,

той полетя далеч, далеч в нощта

и шеметно пред малките врати

в предградията тъмни се вести.

 

И ето всяка хижа на Берлин,

и ето всеки тъмен робски кът

откъсна от студената си гръд

и хвърли сред борбата своя син,

за да запали с топлата си кръв

свещения огън на бунт велик,

и паднал мъртъв, в сетния си миг,

да бъде посред братята си пръв…

 

Към барикадите зове Спартак

и смело нижат се борци натам.

В очите святка съдбоносен плам

и глъхнат стъпки в непрогледен мрак,

а под покъсания стар шинел

е скрита карабина или чук.

И с твърди крачки, с крепко свит юмрук,

те в сумрака вървят към подвиг смел.

 

Смирените деца на шумний град

стълпили се на огнени кълба

сред вихъра на шеметна борба,

велики в своя подвиг непознат —

посрещат с гръм настръхналата сган.

И обгорели с пламъци и дим,

изправят своя щит непобедим…

 

И не затихва кървавата бран.

Прелитат с вой снаряд подир снаряд,

раздират черните завеси на нощта

и бликват огнени цветя

по сградите на тръпнещия град.

А робите стоят като скали,

скала е мисълта за свобода

и сградите са пламнали гнезда,

където синьоблузите орли

развяват пурпурните знамена

и в смъртен миг зоват към нов живот,

към въздух, свобода и светлина

безчисления пролетарски свят.

 

Но в гръм и плам орловите гнезда

едно след друго рухват и димят.

Над тях се вие гневно хищна Смърт

и с гладните насища си глада.

 

А с тежки стъпки си пробиват път

хусарите сред трупове безчет

и трескаво се хвърлят те напред

с позорен знак на черната си гръд.

А през дима на мрачния Берлин

понася се от дом на дом вестта,

че през нощта сразила е Смъртта

на робите най-верний вожд и син,

че там безумно смелата жена —

копняла за лъчи и свобода —

угаснала е в кобната тъма

с усмивката на падаща звезда.

 

… И стихна бурята. Отпразнува

победата си кървавият враг,

развял позорния си черен стяг

през присмеха на свойте тържества…

Но в светли вечери, щом из Берлин

прозвънват празнични шейни

и кискат се разблудните жени —

сред синкав дим, кат огнен исполин,

устремил взор през янтарни звезди,

възраства гневен призракът червен

и гръм се носи над града смутен:

«Все пак, Спартак над теб ще победи!».

«Червен смях», 13 януари 1921