Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (50)

1

Да го притисне, на всяка цена да го притисне — това си мислеше Търл, докато преглеждаше официалните документи на компанията в кабинета си.

Той трябваше непременно да разгадае тайната на Нъмф. Ако Директорът на планетата паднеше в лапите му, ще може истински да се захване с плана си. Властта и богатството на родната планета му помахваха примамливо от бъдещето. Само Нъмф можеше да го спре. Търл беше решен да не прекара следващите десет години от живота си в това проклето място, веднаж само да осъществи плана си. Ако хванеше Нъмф натясно, работата му щеше да бъде от лесна по-лесна. След това ще трябва само да унищожи всички улики (включително да изпари животните), да се отърве от договора си и ето го, потънал в разкош у дома. Но Нъмф беше започнал да се опъва. По време на последния им разговор преди няколко дни се беше оплакал от шума на ежедневните разузнавателни полети и като се престори, че прави комплимент, подметна, че опасенията от „бунт“ не се оправдават. Нъмф криеше нещо, беше повече от сигурен в това.

Търл прелистваше брошурата на компанията „Галактическите пазари на метал“, която се издаваше няколко пъти в годината. Тя беше предназначена за отдел „Продажби“, но на тази планета такъв не съществуваше, тъй като цялото количество руда се изпращаше направо на Психло. Все пак брошурата достигаше редовно до всички мини в галактиките и Търл беше взел последното издание от кутията за кореспонденция.

Този метал струва толкова кредита, а онзи — толкова. За необработена руда с определено съдържание на метал цената е друга. Беше много скучно. Но Търл я изучаваше упорито с надеждата да се натъкне на нещо.

От време на време хвърляше поглед към екраните, за да следи какво прави животното. Миниатюрната камера на врата му работеше чудесно и картината от клетката и от по-отдалеченото плато бяха еднакво ясни. Търл само проверяваше дали животното се държи както трябва. Пултът за управление на камерите се търкаляше сред бъркотията на бюрото му.

Засега животното не му създаваше никакви трудности. Беше поразен от способността му да оценява нещата според тяхната важност.

Беше успяло да обърне ранения кон по някакъв начин и да свали от гърба му торбите. Събра смола от ствола на едно дърво и покри с нея раната. Това лечение изглеждаше ефикасно, защото конят стоеше изправен на треперещите си крака, малко замаян, но вече пасеше във високата трева.

Животното беше оградило място за трите коня с помощта на плетено въже, което извади от торбата си. Единият постоянно ходеше след него и го буташе с муцуна. Търл беше поразен, че човешкото същество говори на него и на ранения кон. Много странно! Търл не разбираше езика, но се опитваше да установи дали те отговарят. Може би да. Вероятно на честота, която той не можеше да долови? Сигурно казваха нещо, защото понякога човешкото същество им отговаряше. Дали езикът е същият, който използваше при общуването си с двете женски в клетката? Търл предполагаше, че има няколко такива езика.

Всъщност това не беше толкова важно. Да не би да е някакъв си чинко, помисли си с презрение за древната раса.

Изведнаж се напрегна, защото видя на екрана, как животното се качи на единия от конете и тръгна към работната площадка. Миниатюрната камера на врата му показа, че работниците му хвърлят по един поглед и повече не му обръщат внимание. Машините продължиха да работят, както обикновено.

Животното приближи до Кър. Търл беше силно заинтригуван и усили звука. Кър се опита да се отдръпне. Животното каза нещо много странно:

— Ти не си виновен.

Кър спря да отстъпва. Изглеждаше объркан.

— Прощавам ти — каза животното.

Кър стоеше и гледаше. Носеше огромен шлем и Търл не можеше да види добре изражението на лицето му, но сякаш изпита облекчение. Търл реши да прибави този номер към арсенала си от трикове — такова поведение беше непознато за него.

В следващия момент се случи нещо, което го потресе. Животното поиска от Кър един булдозер. Чар дойде и започна да протестира. Но Кър го изгони. Животното върза коня зад булдозера и потегли обратно към платото. Кър направо бе заплашил Чар. Дали животното не беше успяло да скара двамата психлоси? Как ли бе постигнало това?

„Е, помисли си Търл, може би просто си въобразявам разни невъзможни неща.“ Образът на екрана подскачаше през цялото време, а шумът на машините заглушаваше звука. И той отново съсредоточи вниманието си върху загадката, която не можеше да разреши — Нъмф.

При следващата проверка видя, че с помощта на булдозера животното е отсякло шест дървета и ги е струпало до клетката. Използваше острието на лопатата, за да ги среже по дължина. Търл изпита истинско удоволствие от това, как работеше с машината. Тези негови умения щяха да му потрябват в най-скоро време.

Зачете се в сведенията за продажбите на боксит из галактиките и не му обърна внимание до вечерта.

Животното беше върнало булдозера и вече почти довършваше оградата. Тя опасваше цялата клетка! Търл беше много учуден от неговите действия, но след това реши, че то се страхува конете да не се допрат до решетките. Разбира се! Опитваше се да защити женските от експлозия, ако конете предизвикат късо съединение.

Разучава цените още час, след което си сложи маската и тръгна към клетката.

Видя, че животното си е направило малка колиба от клони. Беше вкарало в нея машината за обучение и масата. Опитваше се да запали огън. Търл не знаеше, че човешките същества могат да строят жилища и без обработен дървен материал и камъни.

Животното взе един горящ клон и с още няколко неща в ръце тръгна към клетката. Пред вратата беше направило лабиринт от колове, така че то да минава, а конете не.

Търл натисна един ключ и изключи електрическото напрежение по решетките, за да може животното да влезе в клетката. То подаде горящия клон на женската, остави другите неща на пода, излезе навън и се върна с още дърва.

Всичко това беше много интересно за Търл. Той отбеляза между другото, че жените са изпрали старите дрехи, разглобили са скелето за сушене на месо и са почистили и подредили цялата клетка. Провери нашийниците им и здравината на кола, за който бяха вързани. Те се дърпаха от него, сякаш беше чумав. Това го развесели.

След като изтика животното навън и заключи вратата, най-неочаквано му хрумна нещо. Отново включи тока и се втурна към кабинета си.

Свали бързо маската, извади един огромен калкулатор и го постави в средата на бюрото си. Ноктите му започнаха да тракат по бутоните. Вкарваше данните за количествата руда, които се изпращаха на родната планета.

Нетърпеливо прелистваше страниците и на екрана на калкулатора се появяваха една след друга данните за стойностите на пратките руда от Земята. Търл работеше като бесен.

Погледна готовия сбор и се облегна назад като зашеметен.

Сравнението между производствените разходи на Междугалактическата на тази планета и стойността на изпращаната руда разкриваше един невероятен факт. Разработването на находищата на Земята не само не беше губещо, но печалбите от продаваната руда бяха петдесет пъти по-големи от разноските. Земята беше направо златна мина.

Икономии ли? Проклети мъглявини, та тук можеха да се плащат пет, десет, дори петнадесет пъти по-високи заплати и премии.

А защо, по дяволите, Нъмф ги беше съкратил?

Нормално е компанията да иска да печели, но съвсем друго е Нъмф да лъже и да прикрива този факт.

Беше късна нощ, но Търл продължаваше да работи. Прегледа всички доклади, които Нъмф беше изпратил до Центъра през последните месеци. Изглеждаха съвсем нормални. Имаше обаче нещо в колонките със заплатите. В тях бе отбелязано името на служителя, квалификацията му и след това „Обичайното заплащане за заемания пост“, маркирано със съответния знак, а под премиите — „Както е предвидено“. Доста смешно счетоводство.

Разбира се, можеше да се предположи, че мината не е административен център и персоналът не достига. Докладите би трябвало да бъдат довършвани на родната планета — в крайна сметка отдел „Счетоводство“ в Центъра не само разполагаше с достатъчно специалисти, но и беше напълно автоматизиран. А тук парите се даваха на служителите на ръка, като много от тях дори не можеха да пишат и разписките бяха без подпис. Това беше причината компанията да настоява телата на мъртвите да се изпращат обратно.

Около полунощ Търл се натъкна на нещо доста интересно в докладите за транспортните средства. Използваните коли трябваше да се отчитат чрез серийните им номера на всеки пет работни дни. Първият странен факт бе, че самият Нъмф се занимава с тази работа. Това едва ли влизаше в задълженията на Директора на планетата. Но Търл не можеше да бъде излъган — беше почеркът на Нъмф.

Изведнаж откри превозно средство, за което беше сигурен, че не се използва. Ставаше дума за един от двайсетте бойни самолета, изтеглени от другите мини. Всичките стояха на близката открита площадка, тъй като в гаража нямаше място. И все пак прочете следното: „Боен самолет 3-450-967-Г“. Нъмф докладваше, че през изминалия период е бил в движение.

Доклад след доклад Търл проверяваше графите за използвания транспорт. Забеляза, че във всеки бяха подредени по различен начин.

Надуши шифър.

На зазоряване вече бе успял да го разгадае.

Чрез просто заместване на последните три цифри с букви в серийните номера на многобройните превозни средства на планетата можеше да се напише всичко.

Преливащ от щастие, той прочете първото дешифрирано съобщение: „Никакво недоволство тук. Банковата разлика както обикновено.“

Търл направи ново изчисление.

Беше ентусиазиран и работата му спореше. Тези съобщения бяха предназначени за Найп, племенника на Нъмф, в Счетоводния отдел на родната планета. Общата сума на заплатите и премиите на Земята би трябвало да бъде около 167 милиона галактически кредита. А в действителност не се изплащаха никакви премии и заплатите бяха намалени наполовина!

Това означаваше, че всяка година Найп докладва пълната сума, а вкарва в собствената си банкова сметка и в тази на Нъмф близо сто милиона галактически кредита. Заплатите и на двамата, взети заедно, не биха надвишили седемдесет и пет хиляди. А измамата им носеше почти сто милиона годишно.

Имаше и доказателство: шифърът и незавършените счетоводни книжа.

Търл крачеше напред-назад, поздравяваше се за успеха и стените на кабинета му потреперваха.

Изведнаж спря. Какво би станало, ако принуди Найп и Нъмф да включат и него? Щяха да го направят. Нямаха друг избор.

Но не. Търл беше опитен шеф на службата за сигурност и си даде сметка, че ако той е успял да разкрие играта им, това би могъл да направи и някой друг. Парите бяха много, но и опасността беше голяма. Шансовете на Найп и на Нъмф за провал не бяха никак малки и когато това се случеше, щяха да бъдат изпарени без никакви въпроси. Търл не искаше да има нищо общо с тази история. Засега беше неуязвим. Не можеха да го обвинят, че не ги е разкрил, защото службата му нямаше нищо общо със счетоводството. Не бяха постъпили никакви официални оплаквания. Имаше писмена заповед от Нъмф да следи за избухването на евентуален бунт, но никакви нареждания за намесване в работата на Централата.

Не, Търл ще се задоволи със собствените си сто милиона. Всичко щеше да мине като по вода. Беше помислил и за най-малката подробност. Нямаше да краде от рудата на компанията, нямаше да отклонява нейни служители. Винаги можеше да докаже, че това е експеримент, и да покаже заповедта за неговото провеждане. Нищо нямаше да бъде регистрирано официално. Най-опасна беше последната част от плана му — транспортът до Психло, но би могъл да се изплъзне дори от тази неприятност. Нямаше да го хванат.

Нека Нъмф и Найп да печелят, нека да рискуват. Ще съхранява тези доклади, докато убеди Нъмф да бъде послушен, ако изобщо се наложеше. След това ще ги унищожи.

О, как само очакваше следващата среща с Нъмф!