Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (31)

8

Джони лежеше на пода на клетката, свит на кълбо. Болеше го цялото тяло.

Чудовището го хвърли вътре и си отиде.

Беше дяволски студено, но Джони дори не можеше да държи в ръце кремъка, за да запали огън. Пръстите му бяха покрити с мехури от изгарянията. А и точно сега самата мисъл за огън го отвращаваше.

Лицето му бе обгорено, веждите и брадата му — опърлени. Част от косата му липсваше. Вероятно старата чинкоска униформа е била ушита от специален топлоустойчив материал — не се запали, дори не се стопи и запази тялото му от изгаряне.

Благословени да са чинкосите! Горките същества! Били са толкова вежливи и умни, но са намерили смъртта си.

Това беше добър урок. Всеки, който се сприятелява или сътрудничи с психлосите, е обречен.

Търл дори не се опита да му помогне, докато той се мяташе в горящата машина, а знаеше много добре, че е вързан здраво. Милостта и състраданието не бяха част от характера на един психло. Търл имаше на кръста си пистолет и би могъл съвсем лесно да простреля въжето още в самото начало.

Джони усети, че земята потрепери. Значи чудовището е в клетката. С връхчето на ботуша си Търл го обърна по гръб. Присвитите кехлибарени очи се впиха в него.

— Ще оживееш — изръмжа с безразличие. — Колко време ще ти е необходимо, за да се оправиш?

Джони не отговори. Той просто го гледаше.

— Ти си глупав — продължи Търл. — Не разбираш нищо от дистанционно управление.

— А какво можех да направя, като бях прикован към проклетата седалка?

— Онова копеле Зът монтирало под капака дистанционно управление и взривно устройство.

— Откъде можех аз да зная това?

— Можеше да провериш предварително.

Джони се усмихна едва-едва:

— Добре овързан със стоманеното въже, нали?

— Е, сега вече знаеш. Когато повторим всичко още веднаж…

— Няма да има „още веднаж“! — прекъсна го Джони.

Търл се надвеси над него заплашително:

— Не и при тези условия — продължи Джони.

— Затваряй си устата, животно!

— Свали нашийника. Вратът ми целият е изгорял!

Търл погледна почернялото стоманено въже. Излезе от клетката и не след дълго се върна с малък оксижен и ново въже. То като че ли не беше от обикновена стомана. Беше по-тънко, изработено от специален метал. Преряза старото и завари към нашийника донесеното, без да обръща внимание на Джони, който отчаяно се опитваше да се запази от пламъка. Направи примка на свободния край и я надяна върху един висок стълб от оградата на клетката, където Джони не можеше да я достигне.

Когато отиваше към вратата, Търл не усети, че ако можеха, очите на Джони щяха да пробият две дупки в гърба му. Излезе и заключи.

Джони лежеше в нечовешки страдания, увит в мръсното си кожено наметало, под току-що навалелия сняг.