Джон Скалзи
Апокалипсис (5)

4.

Кива Лагос огледа празния склад, застанала в средата му, и накрая се обърна към Гей Пац.

— Накара ме да сляза тук, за да зяпам шибано нищо.

Гей Пац, старшата разследваща счетоводителка в Дома Лагос, кимна.

— Гледаш нищо — съгласи се тя. — А би трябвало да виждаш склад, пълен със зърно и други стоки на Нахамапитин, на стойност няколко милиона марки, готови за доставка.

Кива примига.

— Значи са били натоварени и изпратени?

— Може и да са — отвърна Пац. — Но дори да е така, не са изпратени законно или на официалните купувачи. А по-вероятно е изобщо да не са били стоварени тук. Стоки по опис за десет милиона марки просто са изчезнали.

— Но са осчетоводени — предположи Кива.

— Да. По документи всичко е тук. Заедно със стоки по опис за още около четиресет милиона марки, които би трябвало да се намират в други складове на Нахамапитин в Средоточие, но също липсват.

— Стоки, за които вече сме получили шибаните пари.

Пац кимна.

— Всичко, което би трябвало да се съхранява в този склад, вече е поръчано и платено. И всичко в другите складове е поръчано и платено. Домът Нахамапитин, а сега и ти, защото ти възложиха да управляваш бизнеса им, сте затънали с четиресет милиона марки за тези стоки. Но има и добра новина.

— Тъй ли било? И каква е тя?

— Стоките е трябвало да бъдат доставени извън тази звездна система. Емперо казва, че струите на Потока ще изчезнат, значи има вероятност това да се случи преди крайния законен срок, когато си длъжна да изпълниш поръчките.

Кива изсумтя и пак се озърна в празния склад.

— Защо научавам чак сега?

— За този склад ли?

— Да.

Пац сви рамене.

— Колкото и пари да са отмъкнати с тази дребна афера, те са под един процент от стойността на стоковите запаси на Дома Нахамапитин в системата и, разбира се, далеч по-малък дял от общите стокови запаси на Дома. Непрекъснато се превозват и доставят партиди, тези складове не остават празни дълго. — Тя размаха ръка към пустотата наоколо. — Установихме тези липси преди всичко защото, когато Домът Лагос трябваше да поеме управлението от Нахамапитин, извършихме задължителния одит. Само след няколко дни този склад и още няколко като него пак щяха да бъдат пълни.

— Как прикриват това, да им го навра отзад?

— Ето ти я магията да имаш клиенти, които са на седмици или месеци път от тебе. При доставянето на партидите и установен недостиг или се променят със задна дата поръчките, за да бъдат премахнати липсващите стоки, или се доставят по-късно със следваща пратка. И в двата случая това се отчита като загуби и служи за намаляване на данъците. За да се установи, че причината е друга, трябва да бъде проведен пълен одит на цялата дейност.

— А Нахамапитин не биха го направили, защото тъкмо те са се блажили от тези хитрини — отбеляза Кива.

— Е, още нямаме конкретни доказателства — предпазливо напомни Пац.

— Ако не броим това, че Надаш Нахамапитин явно е финансирала опитите си за преврат с това дребно джебчийство.

— Май е така — промърмори Пац.

— Можем ли да покрием този недостиг? — попита Кива. — За разлика от шибаните Нахамапитин не можем да се преструваме, че описаните стоки някак са изпаднали от кораба насред Потока.

— Това е извън моята компетентност — изтъкна Пац. — Допускам, че сметките може да се нагодят, но пак ще си вътре с петдесетина милиона марки. Накарах моите хора да преровят счетоводните книги за последните десет години, за да установят какъв е истинският мащаб на тези злоупотреби.

— Значи очакваш да откриете още случаи.

Пац гледаше невъзмутимо началничката си.

— Лейди Кива, измами в такъв размер не се случват ей така. Вероятно е общата сума да достига стотици милиони марки. Може би и милиарди.

— Превратите не са евтини — подхвърли Кива.

— Така изглежда.

— Поне знаем ли къде са шибаните пари?

— Все още не. Нямаме правомощия да търсим извън местните сметки на Дома Нахамапитин. Не можем да се занимаваме с личните сметки на членовете на рода и други сметки, които нямат пряка връзка с бизнеса. Разбира се, изпращам цялата информация на имперската данъчна служба. Те имат възможности да проведат по-пълно разследване.

— Каквито и суми да открият, искам да ни ги върнат.

— Налага се да те предупредя, че е твърде невероятно данъчната служба да изпълни такова искане.

— Ами да се шибат.

— Защо не — съгласи се Пац. — Но имаме и проблема, че Домът Нахамапитин вероятно дължи неплатени данъци и глоби. И е почти сигурно, че общата сума надхвърля стойността на липсите.

Кива изфуча сърдито. И попита:

— А за каква част от цялата тази история ще бъда обвинена аз?

— Мисля, че ще зависи от обвиняващите — отговори Пац. — Не ми се вярва нито Грейланд, нито данъчната служба да търсят вината у тебе, дори само заради простия факт, че всичко това — тя пак обхвана с жест склада — се е случило, преди ти да поемеш управлението. Но от Дома Нахамапитин може и да си опитат късмета. Особено във връзка с някои събития напоследък.

— Какви събития?

— Ами другото, което открихме по време на одита. Саботаж — на стоки, машини, кораби. Всичко е извършено през последния месец, откакто Домът Лагос управлява бизнеса.

— Какви са щетите?

Пац не отговори, но Кива се досети за отговора по погледа й — „шибано огромни“.

— Повтарям казаното преди малко — защо научавам чак сега?

— Ти си новата началничка. Някои хора не искат да ти кажат.

— А другите?

— Е, другите… те искат да те провалят с гръм и трясък, шефке.

 

 

Три часа по-късно Кива се бе върнала в своя кабинет в Дома на гилдиите. Всъщност в бившия кабинет на също вече бившия Амит Нахамапитин, който благодарение на своята сестра се бе озовал пред връхлитаща совалка, за да бъде размазан по около декар от хангара, докато совалката, се премяташе върху него като куче по купчинка говна.

Кива не смяташе, че това е добър начин да приключиш с живота. Но докато умуваше по въпроса, сещаше се и за по-лоши начини. Амит дори не бе усетил нищо в мига на смъртта си и поне хората щяха да обсъждат гибелта му години наред. Доста по-интересно от банален инсулт или инфаркт. Това всъщност беше най-интересният факт за Амит, което според Кива не изглеждаше особено похвално за живота му.

Кабинетът на вече покойния и поразмазан Амит беше просторен, както се полагаше на човека, ръководил всички дейности на своя род в системата на Средоточие. Стаята беше обзаведена изискано в стил, който подсказваше натрапчиво предпочитанията на нает дизайнер, а не собствения вкус на Амит, ако изобщо бе имал такъв, което не изглеждаше особено вероятно. Кабинетът беше претъпкан и с всякакви технологични улеснения и новости, които съвременен ръководител на бизнес би пожелал да използва.

„Липсвало му е само детекторчето «Ей, шибаната ти сестричка е намислила да ти забие совалка в гъза»“ — хрумна й на Кива. Е, не можеше да се отрече, че едва ли би имало откъде да се сдобие с толкова специализирано устройство.

Тази мисъл се мярна в главата й, докато зяпаше през прозрачната външна стена от стъкло към улицата долу. Освен обичайния шум в Първа стъпка — най-големия град във Взаимозависимостта, каквито са били и други имперски столици в историята — имаше и допълнителна врява от тълпа протестиращи, или поне приличаха на такива. От толкова високо Кива не можеше да различи написаното на плакатите, нито да чуе какво крещят, но нямаше съмнение, че гъмжилото долу изглеждаше развълнувано.

— Лейди Кива…

Тя изви глава към личния си помощник Бунтон Салаанадон, когото бе наследила от Амит Нахамапитин. Кива го задържа на тази длъжност, защото не беше негова вината, че е работил за нескопосан изменник срещу Взаимозависимостта, а и той знаеше неща, които оставаха неизвестни за нея, и не искаше да чака седмици или месеци, докато ги научи. Поне досега човекът беше и подобаващо благодарен, че не го изрита, и наистина полезен за усилията на Кива да управлява бизнеса на Дома Нахамапитин не като натрапена отгоре гадина.

Тя кимна към прозореца.

— За какво е този протест?

Салаанадон застана до началничката си и погледна към улицата.

— Не бих казал, че протестират. Емперо заяви, че е имала видения за бъдещето на Взаимозависимостта. Доколкото знам, хората долу я подкрепят.

— Хъм…

Той изви глава към нея.

— Лейди Кива, когато се срещнахте с Нейно величество, тя спомена ли нещо за тези видения?

— Не. Когато се срещнахме, емперо още се опомняше от усърдния опит на сестрата на твоя предишен шеф да пръсне на парчета цял кораб, в който тя се е намирала. И не беше много приказлива. Благодари ми, че помогнах да бъде разкрит заговорът на Надаш, и ми заповяда да поема управлението тук. След това ме подканиха да се махна.

— Всяка среща с емперо е чест.

— Мина поносимо. Мисля, че тя вече се чука с предишния ми партньор в креватните игрички.

— Моля, госпожо?…

Кива махна с ръка.

— Не е важно. Искаш да обсъдим нещо ли?

— Да, госпожо. Дойде адвокат.

— Изхвърли го през някой прозорец.

— Жена е.

— Добре, изхвърли я. Всички сме равни в свойството да падаме от прозорци.

— Бих изпълнил нареждането, но тази адвокатка е от Дома Нахамапитин.

— Значи вече работи за мен.

— Опасявам се, че не е така — възрази Салаанадон. — Адвокатката е пристигнала от Терхатум, който е…

— Знам какво и къде е Терхатум — прекъсна го Кива. — Дошла е от шибания централен офис.

— Да, госпожо.

— А изобщо възможно ли е да са научили толкова бързо?

— Полетът от Средоточие до Терхатум през Потока продължава петнайсет дни. Времето едва би стигнало и все пак е възможно.

— Какво иска тя?

— Доколкото разбрах, иска да обсъди с вас управлението на местната делова активност на Дома Нахамапитин.

— Значи е по-добре да поиска разговор с емперо, защото тя ме назначи тук.

— Адвокатката каза, че има и други теми, които да обсъди с вас.

— И тях да си отнесе при емперо.

— Уви, няма как да я отпратим. Носи неограничено пълномощно.

Кива се намръщи.

— Мамка му…

Неограниченото пълномощно беше официален документ и даваше на приносителя си същия статут, който имаше и старшият ръководител на Дома. По закон Кива не можеше да отбягва тази адвокатка, защото все едно би отказала да говори със самата графиня Нахамапитин, което пък си беше направо немислимо. Чисто формално, въпреки че лично емперо я назначи, Кива в новата си роля на директор беше служителка на графинята.

— Тя чака в приемната — обясни Салаанадон.

— Чудесно. Доведи я. По-добре да приключим веднага с това.

— Да, госпожо.

Салаанадон леко наклони глава и излезе. Кива пак се загледа в навалицата с плакатите, запълнила улицата, и се зачуди за момент колко от тях са искрено набожни и на колко е платено от Грейланд. В края на краищата различни емперо бяха наемали цели тълпи и за по-маловажни поводи от мистични видения. А ако на Взаимозависимостта предстоеше да се сгромоляса, защо сегашната емперо да не похарчи малко марки, преди да са станали безполезни.

„Не е зле и аз да се замисля по въпроса“ — каза си Кива.

Добро хрумване, но имаше едно затруднение с осъществяването му — при цялото си богатство Кива беше смайващо равнодушна към парите. Харесваше парите, харесваше й да има пари и разбираше добре, че животът в безпаричие е адски гнусен. Но през целия си живот бе имала предостатъчно пари буквално за всичко, което искаше да прави — да си дъщеря на ръководителката на благороднически търговски Дом си има своите предимства. Никога обаче не мислеше за парите и за собствените й потребности стигаше съвсем малка част от сумите, с които би могла да разполага.

Други две желания я вдъхновяваха — чукането, в което ентусиазмът й почти (но не докрай) стигаше до безразборна смяна на партньорите, и управлението на различни дейности, което й допадаше, пък и се оказа, че изобщо не се представя зле. Кива дори не си въобразяваше, че някой ден ще ръководи Дома Лагос — тя беше късно допълнение към немалкото потомци на графиня Лагос и не попадаше сред кандидатите за поста старши директор. А въпреки примера, даден й от нейната бивша добра позната през студентските години Надаш Нахамапитин, Кива не беше склонна да изтребва братята и сестрите си, за да подобри своите шансове. Вселената обаче беше достатъчно голяма, за да има Кива с какво да се заеме, и ето, повериха й бизнеса на Нахамапитин.

Поне засега. Докато или Нахамапитин й го издърпат от ръцете, или струите на Потока изчезнат и всички бъдат еднакво прецакани.

„Какви шибано вълнуващи времена“ — отбеляза мислено тя.

Вратата се отвори и Салаанадон влезе заедно с жена горе-долу на нейната възраст.

— Лейди Кива, представям ви госпожа Сеня Фундапелонан.

— Здравейте, лейди Кива — поклони се Фундапелонан.

— Да, да.

Кива я подкани с жест да влезе в стаята и да седне на креслото пред внушителното бюро. Салаанадон се поначумери, но излезе безмълвно. Кива потъна в своето кресло зад бюрото.

— Бих искала в началото да ви предам най-добрите пожелания на графиня Нахамапитин, която ви благодари, че сте поели управлението на нейния местен бизнес в този размирен период.

Кива изви очи.

— Вижте какво… как ви беше името?

— Сеня Фундапелонан.

— Не е лесно да се запомни от първия път.

— Предполагам, лейди Кива.

— Фундапелонан, може ли само… да пропуснем залъгалките? Като ви гледам, струвате ми се умна.

— Благодаря ви, лейди Кива.

— И тъй като сте умна, знаете не по-зле от мен, че каквито и да са чувствата на графиня Нахамапитин към мен в момента, благодарността трябва да е на абсолютното шибано дъно. Представих на емперо доказателства, че дечицата на графинята са изменници, едната от тях е убила другия, а сега аз съм начело на нейната шибана фирма тук. Истинското й желание за мен, доколкото мога да отгатна, е да ме бутне през някой проклет прозорец.

Фундапелонан се усмихна много сдържано.

— Освен това, ако наистина сте пристигнали от Терхатум…

— Да, оттам пристигнах.

— … с оглед на времето за полет до там и обратно, изглежда, са ви изпратили почти незабавно, след като графинята е научила новините за своите непослушни дечица. Значи е твърде смехотворно дори да си въобразявам, че тя мисли нещо за мен. Представям си, че в главата на графиня Нахамапитин освен неизбежните възклицания „Мамка му!“ се въртят мисли, първо, как да отърве дъщеря си от почти неизбежната смъртна присъда и, второ, как да изрита мен или който и да е друг чужд за рода Нахамапитин човек от скъпоценната й шибана фирма. Достатъчно близо ли съм до истината?

Фундапелонан се забави само секунда с отговора.

— Не бъркате.

— Затова, за да спестим и двете малко време, имам молба — хайде да преминем веднага към шибания разговор по същество.

— Звучи разумно — съгласи се Фундапелонан. — Добре, лейди Кива, ето какво трябва да ви кажа: Домът Нахамапитин, представляван от мен, ви моли да подадете оставка, за да дадете възможност на избран от нас ръководител да поеме грижите за нашите интереси в тази система. — Тя извади неограниченото си пълномощно и го сложи на бюрото пред Кива. — Това е официалната ни молба. Неофициално в условията за вашето оттегляне ще бъде включена и значителна премия.

— Говорите за подкуп.

— Говоря за премия. Така графинята ще изрази своята признателност за вашата готовност да ръководите нашия бизнес в критичен момент.

— Нали уж вече ви помолих да си спестим глупостите.

— Лейди Кива, някои глупости си струва да бъдат казани.

— Е, поне за това сте права. — Кива посочи пълномощното. — Предполагам, че и вие, и графинята сте осведомени за назначаването ми от емперо като попечител на вашия бизнес тук. Не мога просто така да подам оставка.

— Разбираме това. Знаем и че емперо ще бъде по-склонна да позволи оттеглянето ви, ако вие сама подадете оставка.

— Не бъдете толкова сигурни.

— И защо?

— Ами дори да пренебрегнем факта, че Надаш Нахамапитин се опита да убие емперо с цяла космическа совалка, което никак не помага за доброто име на целия шибан род, остава фактът за повсеместните измами, които моите одитори откриват във вашето счетоводство за последните няколко години.

Фундапелонан леко изви глава встрани.

— Лейди Кива, а в счетоводството на Дома Лагос няма и следа от измами и корупция, така ли? И двете знаем твърде добре, че бъркането в меда и от служители, и от управители, и… да, дори понякога, за съжаление, от членове на семейството, не е нещо необикновено. Достойно за съжаление — да. Необикновено — не.

— С този довод ли ще ме убедите, че трябва да върна управлението на някого от Дома Нахамапитин? „Всички го правят“?

— Ако трябва да бъдем честни — всички го правят.

— Ако трябва да бъдем честни — не всички правят шибани опити за покушение срещу емперо.

— Значи вашият отговор е „не“.

— Значи моят отговор е „Я стига си се бъзикала с мен“.

Фундапелонан вдигна рамене.

— Както желаете. Но искам да знаете, че въпреки това ще поискаме да бъдете отстранена.

— Ами, пожелавам ви късмет.

— Няма да се нуждаем от късмет, лейди Кива. Достатъчна ни е вашата некомпетентност.

— Брей, да ви го начукам.

— Би трябвало да сте научили, че има съществено нарастване на случаите на саботаж срещу собственост и стоки на Дома Нахамапитин.

— Вече чух.

— Следователно ви е ясно, че това затруднява Дома в деловата му активност. И подронва престижа му.

— В това не съм сигурна — отвърна Кива. — Не отричам, че има рязък ръст на саботажа, но от моя гледна точка най-впечатляващият случай на саботаж е превръщането от Надаш на съвсем нов кораб на Дома Нахамапитин в шибана купчина метални отпадъци. Щом подхванахме темата за подронване на престижа, може би трябва да добавим и този случай, а?

Фундапелонан сви вежди.

— Може би емперо се придържа към различно мнение по въпроса.

— Съмнявам се. — Кива посочи пълномощното. — С това ще си уговорите среща с нея, но не ми се вярва емперо да забрави как вашият Дом се опълчи срещу й.

— Не Домът. Една от представителките му.

— Пожелавам ви късмет и с този довод.

— Няма да го изтъкна аз, а графиня Нахамапитин.

Кива примигна при новината.

— И тя ли ще пристигне тук?

— Разбира се. — Фундапелонан се усмихна. — Лейди Кива, както и вие изтъкнахте съвсем уместно, доброто име на Дома бе опетнено от някои събития напоследък. Появата на скромна адвокатка не би могла да го изчисти. Не е нещо, с което биха се справили и хиляда адвокати. Единственият начин е графинята да дойде от Терхатум, за да разговаря лично с емперо. Аз съм тук, за да се погрижа за някои — моля да ме извините за израза — незначителни проблеми, например предложението към вас. С по-сериозните неща ще се заеме самата графиня.

— И кога пристига?

Фундапелонан погледна китката си, на която имаше някакъв вид часовник, и Кива се подразни от излишно драматичния жест.

— Ако корабът, с който имаше намерение да пътува, спази графика за полета, ще бъде тук след около три денонощия. — Фундапелонан пак се взря в нея. — С толкова време разполагате, за да промените решението си. Не е много време, лейди Кива.