Атанас Сейков
Япония в моя живот (4)

„ТАЙНСТВЕНАТА“ ЯПОНСКА ДУША

Вървим с Широ по улица Гиндза в Токио. Разбирам, че вече я имам възможност да се разхождам тук с японец, я нямам. И решавам да експериментирам.

Нищо в света не е в състояние да ме принуди да не правя това. Аз не разполагам с време. Не мога да наблюдавам с години характерните повтарящи се реакции на хората по местата, където пътувам, и често прибягвам до експеримента. Бях се наслушал на легенди за „тайнствената“ японска душа. Какви ли не измишльотини се говорят! „Национална душевност“ е много общо казано. Моите наблюдения в Япония ми помогнаха да се доближа до Широ. Беше се стигнало дотам, че като се погледнехме с него и се разбирахме. Казвах му: „Е, ха сега!“ Той се усмихваше конфузно и отговаряше: „Добре, де, добре!“ Така Широ се предаваше. Случваше се и обратното, когато японецът казваше на мен: „Е, ха сега!“ Аз вдигах ръце и конфузно отговарях: „Добре, де, добре!“ Реакциите на хората по планетата са почти едни и същи при сходни ситуации. Имах чувството, че като се осланям на тях, бих могъл да разбирам и глухонеми. Изтънко съм наблюдавал японците и понякога съм стигал до открития.

Улица Гиндза в Токио е красива. Тя предразполага към красиви мисли. Има хора, които се опитват да разберат човека и се зверят в него… докато го повредят! Този метод е първичен и груб. Като странствах по света, стигнах до момент, който бързо и лесно може да послужи за определяне на насрещния. Нарекох определен човек кооперативен (контактен). Такъв лесно се познава. Той дори и да не знае езика ти, се изразява красноречиво с реакциите си. Например ти запалиш цигара. На масата стои пепелник. Насрещният, ако е кооперативен, ще даде знак. Той побутва пепелника близо до теб. И ти си казваш: „Ясно!…“ „Ама искрен ли е?“ Това пък за какво ти е? Да си кооперативен, е достатъчно. Кооперативният намира начин да покаже, че е човек с добри намерения.

Бързам да предам моите мисли. Животът на странника е кратък. Той трае, докато изгори клечка кибрит. Интересуват се искрен ли е насрещният. Това е подозрение!!! Може и да стане искрен, а може и да не стане. Как ще разбереш онова, което човек крие зад „маската“ на лицето? Вежливостта на кооперативния не пита за искреност, тя е пътят към нея. Арсеналът на кооперативния е огромен.

Гиндза свети, изпипана от ръката на вълшебник. Зная, че е глупост да се вторачвам в придружителя си, за да разкрия неговата душевност. С цялото си благородно нахалство на закоравял експериментатор питам моя японски приятел:

— Имате ли крава? Той:

— … Крава? Аз:

— Да. Крава. Имате ли крава в къщи?

Той:

— Крава?!… А, а! Крава. Аз (вече по-нетърпелив):

— Да! Крава! Имате ли крава в къщи, или нямате крава?

А той:

— А-ха!!! Крава.

Иди, че кажи има ли японецът в къщи крава. Но Широ е възпитан да не лъже и когато трябва да направи това, се претворява в човек, който не разбира. Когато японецът изглежда, че не ви разбира, не го дразнете повече с въпросите си или с вашите обяснения — той „не ги чува“. Ако Широ трябваше да изрече истината, тя би ме наранила. Този човек можеше да се изблещи с неограничено учудване. После да ми каже: „Абе, бунак! Ти в Пловдив на балкона гледаш ли крава?“ А поведението на японеца по красивата Гиндза беше безконфликтно и великолепно.