Хайди Маклоклин
Завинаги мое момиче (24)

Глава 24
Джоузи

Успявах да избегна повечето погледи на Лиъм преди този. Знам, че устата ми е зейнала като на риба, а езикът ми е пресъхнал. Кръстосвам крака, за да спра пулсирането между бедрата си. Сядам назад, а той се усмихва и поклаща глава. Става и застава зад мен.

— Какво има, Джоджо? — прошепва прелъстително.

Носът му се плъзва по тила ми и кара дишането ми да се накъса. Когато захапва ухото ми, аз се гърча на стола. Трябва да се дръпна от него, преди да направя нещо, за което ще съжалявам.

Той се разсмива и ме целува по бузата. Когато се връща от кухнята, носи друга бутилка шампанско и вече съм загазила.

— Това не беше мило — казвам, опитвайки се да бъда твърда.

— Знаеш ли, ако имаш някакъв проблем, бих могъл да ти помогна.

Очите му са прелъстителни, докато се взира в мен. Преглъща и аз гледам как се движи адамовата му ябълка. Припомням си безбройните целувки, които съм поставяла там.

— Чувала съм за този поглед, който отправяш на жените.

— Не смятах, че си от тези, които си купуват тези боклучиви списания.

— Джена ги следи. Тя ми каза. Иска да присъства на някой от концертите ти. Не знаеше кой си, докато не дойде в града. Искам да кажа, че знаеше, но не знаеше за връзката ни.

— Напомни ми да й пратя билети и пропуск за среща с групата зад кулисите!

— Недей! — отговарям.

Не мисля, че искам друга жена да изпита този поглед.

— Джоузефин Престън, ревнуваш ли?

Надигам чашата си и поглъщам малко течна смелост.

— Тя мисли, че си секси. Знам, че ми е приятелка, но също така знам, че не е излизала с мъж от три години, и ако го направиш, тя ще се превърне в желе и ще падне в краката ти. Не искам да мисля…

— Имам очи само за една жена. Точка. — Лиъм оставя ножа и вилицата, подпира лакти на масата и стисва ръцете си. — Когато те видях, се убедих, че съм направил грешка. Не трябваше изобщо да заминавам или поне трябваше да се върна за теб. Животът ми е по-хубав, когато си до мен, Джоузи. Няма да направя нищо, с което да застраша това.

— Аз ще се омъжвам — задавям се.

Двамата с Ник се разбрахме да определим дата, когато се върна, а аз вече позволявам на Лиъм да ме докосва и да ме целува. Боже мой, каква ме прави това?

— Къде е пръстенът ти?

Поглеждам към голия си пръст. Ник ми е предлагал брак толкова пъти, но никога не ми е показвал пръстен. Може би си мисли, че не искам, въпреки че не съм сигурна откъде му е дошла тази идея. Защото аз искам да нося това, което той избере като символ на любовта си към мен.

— Той е идиот. — Лиъм хвърля салфетката си на масата. — Ако беше моя, този пръст нямаше да е гол, особено, при положение че посещаваш бившия си приятел.

— Той не знае, че съм тук. Искам да кажа, знае, че съм в Лос Анджелис, но не знае, че съм тук с теб.

Лиъм избутва стола си и става. Взема дистанционно и пуска музика. Изминава трите стъпки до мен и протяга ръка.

— Танцувай с мен!

— Не бива — прошепвам, неспособна да го погледна.

Пръстите му очертават страните ми и той нежно повдига брадичката ми. Очите ми откриват неговите.

— Моля те, Джоджо. Не ми отказвай! Няма да кажа на никого.

Избутвам стола си назад, ставам и поемам ръката му. Той ме отвежда до средата на дневната и натиска копче на стената, за да намали осветлението. Стоим в отблясъка на светлините на града.

Ръцете му притискат леко кръста ми, а пръстите му са разперени, сякаш за да се докосва до по-голяма част от мен. Задържам длани на раменете му, на безопасно разстояние от косата му, докато телата ни се поклащат на сантименталната мелодия, носеща се от уредбата. Той ме придърпва към себе си и ръцете му се плъзгат нагоре по гърба ми, а после едната идва отпред, за да премести кичур коса от лицето ми.

Всеки сантиметър от тялото ми гори. Погледът в очите му ми казва, че ме иска, но че аз трябва да направя първата крачка. Той плъзга ръка надолу по гърба ми, обхваща задника ми и ме притегля към себе си. Не съм забравила какво е да съм с него. Не мисля, че някога бих могла. Двамата се научихме на всичко. Изследвахме телата си и се учехме да си доставяме удоволствие, когато станахме любовници. Знаех как да го задоволя, познавах всяко тайно местенце, което го кара да тръпне и да се извива.

Другата му ръка се спуска надолу от рамото ми, хваща моята и я поставя на тила си. Пръстите ми се заравят в косата му и той изстенва. Очите му се затварят. Сега е по-дълга, откакто беше в Бомонт. Така я харесвам най-много.

Той ме придърпва още по-близо и се притиска към мен. Захапвам устна, за да задържа устата си затворена. Напрежението нараства. Желанието е тук и той го знае. Изучава ме, прави ме своя плячка. Очите му са притворени и замъглени. Той облизва долната си устна и очаква някакъв знак от мен, че може да предприеме следващата стъпка.

Не мога да му го дам.

И няма.

— Кой пее? — питам, надявайки се да разредя напрежението.

Гласът на певеца е дрезгав и секси. Мога да го слушам с часове. Лиъм ме навежда назад и гърдите ми се озовават на нивото на устата му. Целува всяка от тях, преди да целуне мястото помежду им.

— Аз — казва той до кожата ми.

— За кого е тази песен?

Изправя ме внимателно. Ръцете ми инстинктивно се сплитат в косата му. Той поглежда устата, после очите ми.

— За теб.

— За мен ли?

— Само за теб, Джоджо — казва и устните му срещат моите.

Едната му ръка е в косата ми, а другата е с разперени пръсти на гърба ми. Той е нежен и съвсем леко дърпа долната ми устна между зъбите си, а после я пуска и прокарва език по нея. Би трябвало да го отблъсна, но не мога.

Искам това.

Искам да го почувствам.

Посрещам езика му с моя. Лиъм стене и установява бавно и спокойно темпо. Телата ни се разгорещяват. Той спира да ме целува и прокарва пътека по бузата ми към ухото и надолу по шията ми. Държи ме уверено в ръцете си, докато ми пее с думи и целувки.

Ръката ми се плъзва под тениската му. Усещането за кожата му под пръстите ми е опияняващо.

Трябва да спра това и да помисля за Ник, но това сме аз и Лиъм.

Той ме изостави.

Намирам раменете му и го отблъсвам. Той се отпуска и ме поглежда. Разтърсва глава и отстъпва. Ръцете му са вкопчени в косата му.

— Съжалявам…

— Няма нужда да се извиняваш. Аз не трябваше да го допускам — казвам. Ръцете ми са празни без него. Искам да се пресегна и да го хвана, но това би отправило грешно съобщение. Достатъчно лошо е, че стигнахме толкова далеч. Аз съм сгодена, а това е изневяра. — Трябва да си вървя.

Той не казва нищо, само кимва. Взира се навън в светлините на града и вероятно си спомня защо ме е изоставил. Поглеждам за последен път към него, преди да отворя вратата.

— Джоузи, чакай! — Спирам, обръщам се и затварям вратата зад себе си. Той вече е до мен, преди да успея да си поема дъх. — Съжалявам. Не трябваше да те поставям в това положение. Държах се егоистично. Мислех само за себе си и за това колко ми липсваш. Ти си изкушение и точно сега искам да те вдигна на ръце, да те отнеса в леглото си и да не те пускам да си тръгнеш.

— Не мога. Аз съм…

Лиъм слага пръст на устните ми.

— Просто ти казвам какво искам, за да не решиш, че ти пращам объркващи сигнали. Искам да знаеш точно как се чувствам, защото последния път, когато пазих тайни, това ни съсипа.

— Не може да правим това, Лиъм. Аз ще се омъжвам.

— Тогава ще чакам. Вечно, ако трябва. — Целува ме по бузата дълго и ме прегръща. — Искам да те видя утре.

— Не знам.

— Ще се държа като съвършения джентълмен. Обещавам.

Кимвам, когато ми отваря вратата. Излизам от апартамента, без да откъсвам очи от него. Поглеждам отново, докато чакам асансьора. Лиъм стои с ръце в джобовете си и ме гледа. Асансьорът пристига и разбива сърцето ми.