Дов Алфон
Дълга нощ в Париж (81)

81

Ориана изключи наврана, погледна часовника на таблото и се опита да подреди мислите си.

— Един без десет, госпожо командир — прошепна Рахел. — Кога ще дадете заповедта?

— Може би трябва да я дам на френски — каза разсеяно Ориана. — Абади иска довечера да съм при него в Париж. Трябва да упражнявам френския си.

— Аз мога да работя от къщи, докато ви няма — предложи Рахел. — Борис ще ви замества, а той е ужасен тиранин.

— Имам друга идея, Рахел. Защо не кандидатстваш за курса за офицери? Тестовете започват утре. Ще бъдеш страхотен офицер. Погледни ме и кажи: „Ще бъда страхотен офицер“.

— Не мога, командире. Не се шегувайте с мен, по-добре да страдам два-три дни, докато се върнете.

— Ако се върнем — заяви Ориана.

— Защо говорите така? Пълни глупости. Опасно ли е там? Какво иска Абади от вас?

— Какво искат от мен всички мъже? — отвърна Ориана. — Да им оправям кашите с някоя друга жена.

— Това е, защото ги плашите. Красотата ви ги парализира — каза Рахел.

— Моля?!

— Красотата ви парализира мъжете.

— Майчице, Рахел, това пък откъде ти хрумна?

— Томер го обясняваше днес на момичетата, докато спяхте.

— Още не съм приключила с Томер и с тия дивотии, които натвори днес. Но за момента съм заета с други неща.

— Всяко нещо по реда си, госпожо командир — съгласи се Рахел.

Беше една минута преди един часа. Пред тях, на по-малко от сто метра, беше порталът на Южната база, най-голямата и най-мощна организация за събиране на информация в света, спяща като призрачен кораб в черен океан. Ориана вдигна микрофона на радиостанцията.

— Отряд двайсет и четири, тук Орел. По моя заповед стартираме операция „Дълга нощ“. Аз тръгвам първа, зад мен и от двете ми страни мотоциклетисти, но никой да не влиза, докато дронът не е заел позиция над портала. Потвърдете.

Гласовете по радиостанцията бяха толкова ясни и уверени, че в този момент тя забрави за съществуването на онзи другия, реалния свят, не чак толкова далече от секретната база в сърцето на пустинята — свят, в който никой не поверяваше на деца автомобили и оръжия, за да си играят на игрички, които самите те не разбираха.

— Сокол едно, прието.

— Сокол две, прието.

— Сокол три, прието.

— Сокол четири, прието.

— Ястреб едно, прието.

— Ястреб две, прието.

— Ястреб три, прието.

Ориана включи външните високоговорители на джипа.

— Южна база, това е проверка за сигурност от Специалната секция на Звено осем-двеста, център. Днешната парола е пет-осем-четири-две-десет. Имате една минута да отворите портала.

За десет секунди четири прожектора осветиха подхода към базата. Ориана съжаляваше, че не е от другата страна на портала, за да наблюдава сцената. Порталът не се отвори. Минаха още 45 секунди. Тя отново вдигна микрофона до устата си.

— Отряд двайсет и четири, започваме спецакция по моя заповед, на три. — После изключи микрофона и отново включи високоговорителите. — Южна база, имате пет секунди. Ако не отворите портала, ще бъдете подведени под отговорност за неподчинение на заповед от оперативното ръководство.

Никаква реакция. Ориана включи микрофона на радиостанцията:

— Отряд двайсет и четири, слушайте моята заповед. Едно…

Сякаш изневиделица дронът се появи над главите им; воят на двигателите му разцепи нощния въздух над портала.

— Две.

Автомобилите на Военната полиция включиха сирените си, двама от мотоциклетистите се изравниха с джипа. Рахел изписка от възторг.

— Три.

Ориана настъпи газта и военният джип се понесе към портала. С ужасен скърцащ звук, който допълваше цялата какофония, външната бариера се вдигна нагоре.

— Ще бъда страхотен офицер. Ще бъда страхотен офицер — зашепна Рахел.

Главният портал на базата започна да се отваря. Фаровете на джипа осветиха тъмната алея и четиримата въоръжени войници, които преграждаха пътя. Пред четиримата, опитвайки се да не мига в светлината на фаровете, беше застанал капитан с очила и Ориана си каза, че сигурно това беше офицерът по мрежово разузнаване, който бе отказал да отговаря на въпросите й по телефона.

Тя спря джипа на метри от тях и скочи на земята. Когато затръшна вратата, студеният пустинен вятър я зашлеви през лицето, прогонвайки всякакви съмнения.