Анджела Марсънс
Игри на злото (17)

Шестнайсет

Минаваше полунощ, когато Ким влезе в гаража. Беше любимото й време: семействата на тихата й уличка спяха дълбоко, подготвяйки се за предстоящата работна седмица.

Инспекторката включи айпода си и избра ноктюрните на Шопен. Пианото й помагаше по-леко да премине през малките часове на денонощието, когато тялото й настояваше за сън.

Уди я беше напрегнал допълнително. След като беше изпратила другите от екипа да се прибират у дома, той се беше отбил до бюрото й, при това с дарове: сандвич и кафе.

— Няма да ми хареса, нали, сър? — попита тя веднага.

— От прокуратурата не искат да прибързват. Няма да я обвинят веднага. Искат доказателствен материал. Нямат намерение някой сръчен адвокат да я измъкне, като пледира временна невменяемост.

— Но…

— Трябва да играем на сигурно.

— Възлагам го на Ууд и Досън още утре сутринта.

Уди поклати глава.

— Не. Искам ти лично да изпипаш нещата, Стоун.

— О, сър, хайде стига…

— Край на дебатите. Просто го свърши.

Ким въздъхна дълбоко, като се постара да изрази възможно най-пълно вътрешната си съпротива срещу заповедта. Това не промени нищо, но поне беше сигурна, че е казала точно какво мисли по въпроса.

Уди се усмихна.

— О, за Бога, прибирай се и… прави, каквото там правиш, когато не си тук.

И тя го беше послушала.

Седна на пода сред мотоциклетните части и изръмжа от отвращение.

Мразеше да „изпипва нещата“. Случаят беше приключен. Беше заловила лошия — всъщност, лошата — за по-малко от четирийсет и осем часа. От Рут бяха снети официални самопризнания, а сега прокуратурата искаше някой да им държи ръката, докато си свършат работата.

Ким седна по турски и се зае да оглежда пръснатите части. Разполагаше с всичко необходимо, за да получи една класическа, красива британска машина. Трябваше само да разбере как точно да я сглоби.

Час по-късно парченцата от пъзела все така стояха по местата си. Дълбоко в стомаха на Ким интуицията отказваше да миряса.

Внезапно я осени неочаквана мисъл. Ким стана и започна да нахлузва ботушите си.

Може би щеше да се окаже, че съвсем друг случай е причина за безсънието й.