Виктор Пелевин
Любовта към тримата зукърбрини (1)

Обяснения и оправдания

Тази странна книга съдържа три повести (едната непропорционално дълга) и обяснителен текст, който ги обединява в едно цяло. Свързващият материал (нарекох го „Киклоп“) може да се разглежда като допълнителен разказ, чисто документален — макар да признавам, че изобщо не става за това: в него има дълго и подробно встъпление, има заключение, но почти отсъства повествователната част, вместо която читателят ще получи няколко страници от моите колебливи разсъждения, които намирисват на научнопопулярна литература.

Моля да ме извините за тези недостатъци, но книгата можеше да се получи само такава. Не разказвах подробно за работата на Киклопа по причини, които ще се изяснят нататък. От друга страна, не можех изобщо да не спомена за Киклопа — иначе трите ми повести щяха изцяло да загубят връзка помежду си: нямаше да е ясно какво е общото между тях и откъде изобщо са се взели.

Затова моля да имате предвид: целта ми е не толкова да разкажа за Киклопа, колкото за това, какво е видял и разбрал на поста си. Тъй като ми се струва, че много от тези неща заслужават внимание.

В книгата си понякога използвам научна терминология. Искам да подчертая, че не съм физик и нямам никакви технически познания. Просто се опитвам да обясня наблюдаваната реалност с термини, които всеки е чувал, за да не измислям прекалено много неологизми. Възможно е физикът да намери в разказа ми несвързани неща и противоречия. Предлагам му тогава да измисли по-добро обяснение от моето и да си го запази.

Всъщност гледам да не задълбавам много във физическата страна на проблема. Но тя е много интересна. По времето на Галилей и Коперник е било задължително всеки увод да прави реверанс към църковната догма и всички хипотези и предположения да се съотнасят с нея, а днес трябва по същия начин да се кланяме на научната догма. И ако понякога говоря за „мултиверс“^[2] и „многомерност“, аз го правя горе-долу със същите чувства, с които Галилей би могъл да спомене в книгата си пророка Исая и ангелите божии: с плахата надежда, че Светото Писание е разбрано от мен, грешния прорицател, поне донякъде правилно.

Книгата почти няма връзка със сегашната действителност. Мисля, че в днешно време това е по-скоро достойнство, отколкото недостатък.

С което почтително полагам своя скромен труд в краката на Читателя и Читателката.