Читателски коментари (за „Човекът на Бездната “ от Джек Лондон)

Има книжки, които променят живота. И такива, които го обясняват.

Е, книжката на Лондон, който все съм го мислил за британец, изключително добре обяснява някои неща.

— Защо т.нар. дълъг ХІХ век не се разпростира само до ПСВ, но и прескача до ден днешен.

— Защо лявото възниква и омясява. И как такова нещо не е възможно вече — било от ляво или дясно. Освен, че има, ключовото е и къткането на бройлера. Това обаче цъка, защото удовлетворението постепенно се измества от безбазисността.

— Едновременно с това добре аргументира „несгодите“ на засилена, неконтролирана или ударна урбанизация. Това у нас и особено в СССР се усеща, а и си става разглеждан като недъг на строя. То класиците са казали — като изоставате с 50 години ще трябва да наваксате с 10… и да допълним — че последнияства от наваксването ще достигнат цифрата за наваксване.

— Благодатта на ниската раждаемост. Само си представете живота наоколо за вас самите при такива условия, но и защо не и при сегашните с 5 дечица. Без дори да трябва да им осигурявате частно образование или лечебна помощ.

— Разбираемостта на това, че противници на забраната за детския труд се явяват… самите родители, естествено. Но държавата има други перспективи. И ние, до сих пор, лежим на тези устои. Засилени, естествено през касапници и мобилизации на първата половина на ХХ век.

— Натурализмът, който не се описва дори в дълбочинните изследвания или съвременните списователи. Вижте просто, и потънете в картината:

" Докато размислях, по повод на един охтичав купувач на крадени вещи, който се оправдаваше със своята неработоспособност и с нуждата да издържа жена и деца и бе осъден на една година тежка работа, на подсъдимата скамейка се яви млад момък, около двадесет годишен. „Алфред Фрийман“ — чух аз името му, но не разбрах в какво се обвинява. Една пълна матрона се яви на мястото на свидетелите и взе да дава показания. Аз узнах, че тя е жена на пазача при шлюза. Било нощ. Тя чула плясък на вода, изтичала при шлюза и видяла подсъдимия във водата.

Аз отвърнах поглед от нея и погледнах него. Ето в какво го обвиняваха: в опит за самоубийство. Той стоеше замаян и разсеян; красивите му кестеняви коси падаха върху челото; лицето му беше мъртвобледо и изранено, но все още момчешко.

— Да, сър — казваше жената, — едва го измъкна от водата, той пак се дърпа назад. Тогава аз извиках за помощ, случайно наблизо минаваха работници и ние го измъкнахме и го предадохме на полицая.

Съдията поздрави жената за мощните й мускули и всички в съдийската килия се разсмяха. Но аз видях в тоя случай само момчето на прага на живота, жадно дирещо смъртта в мръсната вода и не намерих тук нищо смешно.

После на мястото на свидетелите се яви мъж, който удостовери доброто поведение на момчето и приведе смекчаващи вината обстоятелства. Той бил началник на момчето. Алфред е добро момче; но вкъщи имал големи неприятности, парични затруднения. При това майка му заболяла. Той имал наклонност да се тревожи, и тъй се тревожил до тогава, докато отпаднал и взел лошо да работи. Той (надзирателят), за да запази своята репутация, бил длъжен да уволни момчето

— Имате ли нещо да кажете? — бързо попита съдията.

Момчето на скамейката на подсъдимите измърмори нещо непонятно. То беше все още зашеметено.

— Полицай, какво казва подсъдимият? — попита нетърпеливо съдията.

Здравият мъж в синьо наведе ухо към устните на подсъдимия и отвърна:

— Казва, че много съжалява, Ваша чест.

— Делото се отлага. Обратно в затвора — обяви негова чест, и следващото дело вече започна; първият свидетел вече полагаше клетва. Момчето, зашеметено и разсеяно, излезе заедно с надзирателя. "

+

" „Красив мъж с гъсти черни коси, тъмни изразителни очи, изящно продълговато лице и мъхнати светли мустаци“ — тъй описва един репортер Франк Кавила, когато той се явява в съда, в мрачния месец септември, „облечен в силно износен сив костюм и без яка“.

Франк Кавила бе бояджия тапицер в Лондон. Той е описан като добър работник, човек положителен, несклонен към пиянство, и всичките му съседи едногласно твърдят, че е бил нежен, любящ мъж и баща. Жена му, Хана Кавила, беше едра, красива, весела жена. Тя особено се бе грижила децата да отиват (всички съседи отбелязвали тия факти) на училище акуратно и чисто облечени. И по този начин, благодарение на този човек, с такава сполука, работлив и трезвен, всичко вкъщи вървяло отлично, вкъщи царувало изобилие. Но изведнъж идва нещастието. Той бе работил при г-н Бек, архитект, и живеел в една от къщите на своя шеф, на Тръндли Роуд. Г-н Бек бе изхвърлен от своята двуколка и убит на място. Нещастието дойде в образа на един упорит кон и Кавила трябваше да дири нова работа и друга квартира.

Това се случи преди осемнадесет месеца. Осемнадесет месеца той бе напрягал силите си в борбата. Той нае стая в един малък дом на Батавия Роуд, но не можа да свърже двата края. Не можеше да намери постоянна работа. Той мъжки се пресилваше със случайна работа от всякакъв род, а жена му и четирите му деца умираха пред очите му от глад. Той сам гладуваше и на края отслабна и се разболя. Това се случи преди три месеца и тогава вече нямаха абсолютно нищо за ядене. Не се оплакваха, не промълвяха ни дума за това; но бедняците всичко знаят. Хазяйките от Батавия Роуд им изпращаха ядене, но Кавила се държаха с такова достойнство, че тая помощ им се изпращаше анонимно, тайно, за да не се оскърби тяхната гордост.

Нещастието дойде. Той се бори, гладува, страда осемнадесет месеца. Веднъж, през септември, той стана една сутрин рано. Извади джобното си ножче. Преряза гърлото на жена си Хана Кавила, тридесет и три годишна. Преряза гърлото на своя първенец Франк, дванадесет годишен. Преряза гърлото на своя син Уолтър, осем годишен. Преряза гърлото на дъщеря си Нели, четири годишна. Преряза гърлото на Ърнест, най-малкото си шестнадесет месечно дете. После той пази труповете цял ден до вечерта, докато дойде полицията, и предложи на полицейските агенти да пуснат пени в газометъра, за да могат да видят по-добре.

Франк Кавила се яви в съда, облечен в силно износен сив костюм, без яка. Беше красив мъж с гъсти черни коси, тъмни изразителни очи, изящни, продълговати черти на лицето и мъхнати светли мустаци."

Върху тези трупове, господа, се държи днешния европоцентричен свят.